Любовта към футболния Левски е семейна традиция. Този факт се доказва и извън пределите на сегашна България, в бивши български територии, загубени след подписването на Ньойския договор. Семейството е българско и живее в Босилеград в Западните покрайнини.

 

Четирите поколения са представени от дядото, бащата, двама сина и двама правнуци, всичките те фенове на футболния Левски. Идват често в София и гледат любимия Левски.

 

На първата снимка отляво надясно са роденият през 1921 година Александър Димитров, до него е синът му Димитър Димитров, роден през 1946 година, вляво от него е Александър Димитров, роден 1972 година, син на Димитър и внук на Александър- старши. Най-вдясно на снимката е и най- младият – Стефан Димитров, който е син на Александър младши и е роден през 1999 година.

 

На втората снимка освен дядо Сашо и дядо Димитър са и вторият син на Димитър – Бойчо, роден 1973 година и неговия син Димитър младши, роден 2003 година.

 

На третата снимка са двамата най-възрастни от династията левскари в Босилеград. Дядо Александър често ходи до България, нищо че е на 92 години. Преди 70 години е служил в българската армия. Бил е адютант на генерал Димитър Айранов, командващ Въздушни войски на България . Службата на дядо Александър е започнала през 1941 година. Синът му Димитър преживява със неговите синове и внуци радостите с любимия Левски и болките , когато отборът губи.

 

За това колко са привързани от фамилия Димитрови към България и към Левски показват и снимките на фамилната им къща в центъра на Босилеград. Такава къща в България едва ли има. Българското знаме се вее от къщата, на високо отвън е поставен портретът на Васил Левски, а по стените има шалове на любимия тим с името на Апостола.

 

Фамилията се гордее и с построяването в центъра на Босилеград на бюст паметник на Васил Левски, пред който често се снимат с приятели от България.

 

Текст и снимки: Валентин Грънчаров, Гонг