Утре, 25 октомври, на българския, а след това убеден съм и на световния книжен пазар, ще се появи биографията на Христо Стоичков, написана под изключително точното заглавие „Историята“.

 

За мен бе огромна чест да бъда първият читател на книгата, привилегия от която с огромно удоволствие се възползвах. Прочел съм поне стотина заглавия на спортна тематика и без никаква куртоазия твърдя, че

 

 

 

българско перое създало

 

 

шедьовър. А българското перо е на известния, авторитетен и най-важното изключително талантлив колега – Владимир Памуков. Защото писане без талант не върви. Христо Стоичков е постигнал изключително много в своя живот, достатъчно пъти е бил на точното място по точното време, но в случая с Владо Памуков късметът му надхвърля всички досегашни аналози. Имаме почти уникално съчетание на биограф и звезда. Това, което Владимир Памуков е събирал като впечатления и случки от живота на Стоичков, поне в моите очи изглежда непосилно като обем. Дори класически биографи не са способни да обхванат толкова цялостно живота на вече 52-годишния легендарен, български футболист. Буквално от предучилищната възраст до сегашното му щастливо и безоблачно настояще в Маями. Това са десетки малки истории, превърнати в една голяма. Не мога да си позволя да откроя една или друга, пристрастията ми са към частта с детството на героя.

 

Христо Стоичков безспорно е най-интересната и колоритна личност на моето и вашето съвремие. И книгата му ще се чете на един дъх, защото е написана увлекателно и динамично. Това на практика е един типичен роман с централен герой. Чудесен материал за филмова лента, не се съмнявам, че ще има изкушени да го сторят. Защото материалът предполага всякакви вариации. И ако някой си мисли, че за Стоичков е написано и изречено абсолютно всичко, при четенето на книгата ще разбере, че всъщност до този момент не е знаел почти нищо.

 

Книгата вдига завесата и показва мегазвездата на България в пълна степен. Без пудра и грим бих добавил, защото летописецът Владимир Памуков не е от тези автори, които разчитат на сладникавост и евтин популизъм. Напротив, Владо е направил и невъзможното да покаже героя в познатата му конфронтационна светлина. Не е подминат нито един от големите конфликти на Стоичков и не е пощаден нито един от нарочените му врагове. Но пък от друга страна цялата фабула на романа е изградена под егидата

 

 

„Този не го отразявам“

 

 

Което показва, че Христо не се вторачва особено дълго и ако нещо е научил в живота, то е, че бързо  трябва да продължава напред. Разбрал е, че в утрешния ден го чакат нови срещи, нови предизвикателства, нови възможности. Животът го е рафинирал и го е превърнал в космополит, за който времето и пространството са относителни неща. Връщам се обаче към очакванията на читателя, който ще открие в книгата отговори на всички свои незададени към Стоичков въпроси. И определено ще остане много доволен, защото получава пълна откровеност. Няма завоалираност, няма куртоазия, няма спестени истини. Няма данък обществено мнение. Образно под ножа са всички без значение колко важни са те в своите очи. Много известни личности ще скърцат със зъби, че Христо не им е отдал „дължимото уважение“. Е, той определено не е от „уважителните“!

 

 

Стоичков изцяло се е възползвал от привилегията на свободния човек да изрича нещата така както той ги е видял. Нямаше да бъде той, ако не бе отделил и достатъчно време на синята общност. Не са спестени и „топлите“ му отношения с българските медии.  Всичко е написано без План Б, че утре или вдругиден ще му се наложи да търси някаква протекция. А това е една чудесна основа, съчетана с талантливо перо за прекрасна история. Искрено и лично, това безспорно прозира като основен лайтмотив.

 

Чисто футболната материя я оставям леко настрана, сигурен съм, че любопитството ще подтикне десетки хиляди да закупят книгата. Няма как да е иначе при тази висока табела. Но мога да препоръчам четивото и на не толкова изкушените във футболните страсти и емоции. Според мен тази „История“ е една от най-добрите книги, написани на български език в последния половин век. И ако се подходи към нея без нормалните естетически предразсъдъци, гарантирам

 

 

огромно удоволствие

от четенето

 

Аз самият имах едни дозирани, предварителни очаквания и те бяха стократно надминати с прочитането на всяка следваща глава. И това се дължи изцяло на Владимир Памуков, който е изпълнил изключително трудната мисия да остави читателя в кондиция от първата до последната страница. Няма да бъдат малко тези, които ще я прочетат на един дъх в един ден. Както се казва в едно клише, тази книга определено трябва да намери място във всяка уважаваща се библиотека.

 

В последно време на българския книжен пазар се появиха доста биографии, най-ярката от които бе безспорно тази на Златан Ибрахимович. Е, вече може да се каже без никакъв свян, че имаме нещо по-добро от биографията на Златан. Не се надявам: сигурен съм, че българската история на Христо Стоичков я чака бляскаво пътуване по целия свят с преводи на десетки езици. Връзката между автор и читател е основана на интимност и нямам никакво съмнение, че в следващите месеци доста от вас ще прекарат съкровени мигове с „Историята“. И ще им остане нещо в главата дълго време след прочитането й.