Левскар съм роден и левскар ще си умра. Някак уча детето, че като си от “Левски”, то не е заради купите (последната май му е набор...).

 

Първият ми мач, заедно с Васил Танков, е срещу Реал (Сарагоса) през ‘87.

 

Няколко години имахме и абонаментни карти за сектор “В” на “Герена”, където - по случайно стечение на обстоятелствата - люпехме семки до една внушителна група юристи, начело с покойния Румен Янков. Така е в Левски - председателят на ВКС с приятели, далеч от ложи, козирки, пури и VIP-ове... 

 

И да, бях в сектор “Б” при 7:1!

 

НО... Нито ме чухте да се радвам, когато отстранихме ЦСКА-Литекс, нито да рева след загубата от Славия снощи.Нито стъпвам на стадиона, нито пускам телевизора, нито знам състава.

 

Спортът “български футбол” дълбоко не ме вълнува. Възшествието на мутрите не прощава - бавно, но неотменимо, то унищожава всичко по пътя си. Съвсем не само футбола...

 

Ще се върна на стадиона, когато започнем - както му е редът - от аматьорските дивизии. И шала ще си намеря, и ще го подаря на Бобо. 

 

Дотогава - Само “Левски”!