В България сме царе. Царе сме на много неща, а най-вече в това – да оплюваме, да зачеркваме и да гледаме негативно на живота. Дали заради самия живот, дали заради онази малка щипка манталитет, която уж ни прави по-различни, но в същото време толкова еднакви с една друга порода хора – хейтърите. Да, толкова популярно определение в настоящето. Ах, да, настоящето! Но защо не се замислим за бъдещето? Бъдещето се гради сега и веднага! Не утре, не вчера!

 

Преди време направих репортаж за базата на ЦСКА в Панчарево – плачевно състояние, меко казано. Бурени, различни сортове плевели, все едно се отглеждаха някакви редки видове растения – плевели на омразата, на нищетата, на онова, което те кара да ревнеш. Да ревнеш и да извикаш с глас, да изкрещиш: „Защо, мамка му!“

 

Поне така би реагирал всеки нормален. Всеки нормален човек, независимо на кой отбор е привърженик. Плачем за миналото, тюхкаме се за времето, в което живяхме ние, нашето поколение от 80-те – усмихнати, щастливи и готини хлапета, които бяха безгрижни и с безгранични мечти.

 

Дори и да ме обвините в пристрастие – да, аз съм, бях и ще бъда от ЦСКА! И такъв ще умра! Кръвта ми е червена, кръвта никога не ми е била синя – онази, кралската, на онези особи, които са ги хранили със сребърни лъжички. Както и да е.

 

С умиление си спомням годините, в които тичахме след топката на 4-ти километър, ходехме в Панчарево, на базата, където играеха батковците, които защитаваха честта на ЦСКА, на звездата, на червената фланелка. Въздишаме и сега, когато някой се опита да ни раздели, за да потвърди максимата от Римската империя: „Разделяй и владей!“

 

Нали си спомняте колко години поред си си задавахме въпроса: „Кога някой ще започне да прави нещо, да гради и защо продължаваме да рушим?“

 

Питахме се защо никой не поддържа „Армията“, питахме се защо никой не закова един пирон на базата в Панчарево.

 

Питахме се защо бяха разрушени оградите там, защо се допуснаха наркомани и клошари в бунгалата, където се каляваха и раждаха шампиони? Шампионите на България! Онези, които побеждаваха Ливърпул, Нотингам и Байерн. Питахме се и защо стана така, че на 4-ти километър изникна една зала, която изхвърли децата на ЦСКА от техния дом.

 

Добре бе, мамка му, защо никой не пожела да си мръдне пръста, защо никой не пое инициативата да направи нещо готино? Защо никой не инвестира в тая пуста база, но от друга страна всеки искаше да прилапа ЦСКА – без пари, без ангажименти и някак извръщайки главата си на другата страна? Все тая, минало. Има настояще, има и бъдеще.

 

Сега в Панчарево се прави нещо. Нещо се случва, нещо се гради. С помощта на Гриша Ганчев, който продължава да е Месията, който всички искаха, но на който много хора пречеха. Пречат и сега.

 

Користни или безкористни цели са неговите? Времето ще покаже. Зад гърба си той сега има нещо много важно – капиталът на голямата публика на ЦСКА.

 

Той започна нещо и няма право да хвърли бялата кърпа, няма и да го направи. Поне така си мисля. Идат избори. Майната им! Както на всичко в България – така ни научиха. Те, изборите, нищо не решават и не променят. Иначе щяха да ги забранят, нали така гласеше една сентенция?

 

На няколко километра от София се прави нещо, което в скоро време ще се види, но на този етап остава скрито. Не умишлено от клуба в Борисовата градина. Умишлено от част от медиите, които са под нечие влияние.

 

Знаете ли колко хора, фенове на ЦСКА, се питат какво става с Панчарево, какво става с „Армията“, накъде вървят нещата с търга за емблемата и т.н. Знаете ли колко си мислят, че в Панчарево не се прави нищо и тук-там публикуваните снимки са обработени на фотошоп?

 

 

Съвсем скоро истината ще лъсне на яве, ще се види и с просто око, което няма да е преминало през обработката на фотошоп или през призмата на нечий „изкривен поглед“.

 

Ще може да се види на 24 март, когато ЦСКА ще играе контрола срещу Монтана. В Панчарево. Петък, работен ден, часът ще е следобеден (уточнява се). Червените без 16 свои основни футболисти, които ще са ангажирани със своите национални отбори. Но това едва ли е спирало някога феновете на ЦСКА.

 

Идвайки в Панчарево (нека да престанем да използваме „НА“) ще се видят новите два затревени терена. На горния, където на времето чичо Митко (б.а. – големият Димитър Пенев) водеше в летните горещини тренировките на Армейците, потопил краката си в леген със студена вода и отпиващ блажено от чашата с бяло вино.

 

Базата в Панчарево прилича на виенски алеи – лехи, райграс, борчета – красота. Няма и помен от бунгалата, който видях преди време. Срутени до основи и изградени отново – с всички удобства. Подменени инсталиции, нови бани и тоалетни, осветление и на двата терена.

 

Горният терен, за който вече споменах, ще има и около 1 000 седящи места и още нещо – козирка над тях. Това не е майтап.

 

В момента ЦСКА разполага с 9 възрастови групи от подрастващи футболисти. Големите ще тренират в Панчарево. Ще са заети по цял ден почти, а за тях ще бъдат ангажирани преподаватели, за да не изостават в учението, както и автобус, който ще ги транспортира от Борисовата градина до люпилнята на таланти. По-малките ще тренират на „Българска армия“ – по-удобно и по-комуникативно място. И така ще бъде, докато пораснат и станат част от семейството на големите. От голямото червено семейство.

 

Много биха заподозряли в този материал парламентарна агитация или каквото и да било. Но истината е друга – днес, 20 март, е стартът на Sportnamasa.com – сайтът, който ще се опита да разчупи стереотипите и да наложи друг вид представяне на новините. А именно – коректно отразяване, без външна намеса, без цензура, без „нужните“ корекции. Както искате го разбирайте.

 

Аз, той, те – хората, които гледат на нещата под друг ъгъл, тези, които все още имат съвест – онази, журналистическата, която направи гилдията четвъртата власт…

 

И да знаете от първо лице, единствено число – правил съм репортажи за школата и базата на Лудогорец и Литекс, както и за това, което е направено в Криводол. Аз, както и моите колеги, с които по онова време работих в екип – ТВ7, съм намерил смисъл в това. Смисъл в позитивното има, стига да намериш… смисъл!

 

Лесно е да се плюе, трудно е да се гради. Аз, както и моите колеги в момента, намираме смисъл да отразяваме позитивно нещата, да направим публично достояние всичко, което си заслужава, независимо от цветовата гама. Дори и за козирката на „Герена“ – и дано не ме разберете погрешно с последното изречение.