Или как София отново се разлюля, този път от виковете на 8 хиляди футболни фена

Дойде краят на пролетта, времето, когато футболните първенства приключват. Сега всички се подготвят за дуелите, които им предстоят насред Полша и Украйна. Предстоящ е единствено баражът за влизане в „А“ ПФГ. Така чаканият от пловдивчани ден дойде. Запалянковците от града на тепетата вече са забравили срамната загуба на националите ни от Турция, както и еуфорията от амстердамския „сън“. Пловдив е все така слънчев и задушен, все едно сме в разгара на лятото. Феновете, голи под слънцето, си сърбаха бира пред стадиона на любимия отбор, чакащи рейсовете да потеглят към София.

 

Вече е два часа по обяд, а „швейцарската“ ни магистрала е пълна, сякаш е Великден. Да, ама не... Празникът е „ботевистки“ и не случайно А1 е жълто-черна. Разбира се, има и доста спрели, за да върнат малко от бирата. Пристигнали в столицата, се насочваме към околовръстното, тъй като крайната ни точка е ж.к.“Овча Купел“. Защо ли точно там? Защо ни е тогава национален стадион? Да не би да е построен заради Мадона? Как може финала за АФЛ (аматьорската футболна лига) да се играе на „Васил Левски“, а баражът за влизане в А група да е на стадион на 6км от центъра, където се намира гореспоменатият? Помислете пак - „Витоша Бистрица – Две Могили“ или „Ботев – Спортист“? Но кой съм аз, че да кажа къде ще играе Б.Б. и къде „Ботев“...

 

Половин час преди началото на мача, след сумати задръствания и търсене на паркоместа, вече сме на стадион Славия, тръпнещи за първия съдийски сигнал... Ето го и него. Целият стадион ехти. 8000 канарчета пеят в глас за любимия отбор. Обстановката е неописуема. Песни, факли, димки, бомби и прочие. С изключение на това, че на мобилните оператори им се пренатовари мрежата и две димки попаднали на зеления килим, ексцесии няма.

 

Полувремето приключи, но еуфорията не. Любимият отбор води с 2-0, а гърлата ни не знаят почивка. 45 минути по-късно, ситуацията е същата и така Ботев вече е част от „А“ група. Там, където му е мястото – при елита. Щастливи чакаме около 10 минути да ни пусне родната милиция, която ни пази, както я възпява любимият потен певец. Чакаме, за да пуснат първо зрителите на отсрещната трибуна. Добре, че се брояха на пръсти... На връщане към родния град, магистрала „Тракия“ свети и ехти дори още повече отколкото на отиване към шопско. Един час път с личния автомобил не стига, за да се обсъди всичко, което ни се случи. Обяснявахме си все едно някой от пътниците не е присъствал. Така, отново и отново. Как страдахме по времето на Христолов и изпаднахме в аматьорският футбол, как играехме с изцяло нов състав от чужденци, за да стигнем до тук...

 

„Ботев“ е велик отбор, но такъв го прави не само историята, а най-вече неуморните му фенове, които пълнят стадиона дори когато „канарчетата“ играят във „В“ група. В Пловдив вече земни трусовете не се усещат, но още разлюляни, хората потеглиха към домовете си, за да разправят на съседи и роднини, приятели и познати, какво се случи на стадиона в „Овча купел“. Как 8000 запалянковци отидохме, видяхме и победихме!

 

Михалков (коментарът е публикуван в Sport1.bg)