Обикновен левскизъм
Петък, 24 Юни 2011 22:01В последните дни едно аматьорско видеоклипче, апокрифно монтирано някъде в североизточните покрайнини на София, измести от класациите по брой гледания устния изпит на Яна за адреналинка и порното с румънската циганка, абсолютна двойничка на Софи Маринова.
Знам, че лятото е скучен сезон, особено за постоянното присъствие в сектор „Б". Твърде горещо е за демонстрации пред прокуратурата в искане на справедливост за близките до сърцето наркодилърчета. Не ти остава нищо друго, освен да стоиш под клеясалия вентилатор и да си броиш калъфките, те поне са доста и може да уплътниш времето до началото на следващия сезон.
Вместо това, смуглите последователи на Бергман и Тарковски решиха да се отдадат на седмото изкуство и създадоха истинска феерия от секвентни кадри, по-безсмислена и лишена от вкус дори от „Мисия Лондон", но за сметка на това също толкова емблематична за родната посредственост в мисловен и цивилизационен план.
Два комични финта на несбъдналия се еврошампион с Порто Емо Спасов, няколко откъслечни крясъка „Витоша, Витоша" и малко титри с цитати от личности, непознати в Подуяне като топлата вода и шампоана за коса и ето - видеодоказателството за превъзходството на синята над червената агитка е готово.
Иначе от документални кадри може да се сглоби кинематографична творба с действащо послание, като например „Обикновен фашизъм" от 1965 г., който съм изучавал във Факултета по журналистика, докато днешните творци още са били на „Кале". Единствената разлика е, че на оригиналния филм режисьор е Михаил Ром, а на този от сектор „Б" - подуянския ром Михаил.
Първата творба ни показва как хиляди трезвомислещи индивиди, до вчера отдадени на работата, семействата си и християнските ценности, могат неусетно да се превърнат в безмозъчни последователи на една кошмарна и античовешка идеология, наречена фашизъм.
Втората демонстрира как безмозъчни последователи на кошмарната и античовешка идеология, наречена левскизъм, си прекарват самотните летни нощи.
Кольо (коментарът е публикуван в Sport1.bg)
Кой е Аспарухов?
Петък, 01 Юли 2011 12:56Никога не съм проумявал смисъла да се задава въпрос „Кой е най-добрият български футболист за всички времена". Все едно да ме питат коя е най-дебелата народна представителка. Или да питат Димо Падалски колко милиметра е средната дължина на най-дребния сухоземен бозайник - етруската земеровка. Въпроси с понижена трудност.
И в мраз и в пек, във форма или махмурлия, в творчески блок или с настръхнало перо, винаги ще отговоря без да се замисля и за част от секудната - Христо Стоичков. При това се кълна във всички богове и пророци от Молох до Джоузеф Смит, че си вярвам напълно. Това съм видял с очите си и няма как да се отрека от него. Онези, които се съмняват в надеждността на възприятията си, или са чели твърде много Декарт, или са обикновени параноични глупаци, като втората категория леко преобладава.
Спомням си ТВ постановката „Зех тъ Радке, зех тъ" по Сава Доброплодни отпреди близо три десетилетия. Там главният герой Михал (Георги Парцалев) попада в схемите на ласкателя Вичо, който вечно го убеждава в собствената му красота. В една сцена Михал възкликва (цитирам по памет): „Като слушам Вичо, ще речеш, че съм изписан, а огледалото ме показва грозен. Ама Вичо е учен човек, на него ще вярвам, не на някакво си огледало." После строши невинния предмет от бита на малки парченца.
Та започвам и аз да се замислям - на очите си ли да вярвам, или на Ники Дантелата и сродните му клакьори. Това все пак са образовани хора, повивани в ръчно везани пеленки, докато дядо ми е доизносвал роклите на по-големите си сестри.
Нарочно изчаках да мине един ден от годишнината от кошмара на Витиня, за да могат засегнатите да останат насаме с мъката си, а хиените около тях да останат насаме със задавящите ги лиги. И сега искам да попитам - как да смятам Георги Аспарухов за велик футболист, като не знам истината за него? Аз и Пеле не съм гледал, но мога да чета - 1280 гола, три пъти световен шампион, 10 пъти шампион и 11 пъти голмайстор на Бразилия, 90 мача и 77 попадения за националния отбор. На мен това ми стига да видя, че не става въпрос за Светьо Бърканичков. По личните ми спомени, Марадона беше полубог, ама срещу тези цифри и Бойко Борисов не може да се оправдае с Тройната коалиция.
Интересувал съм се дълго, питал съм този и онзи за Гунди и с ръка на сърцето си признавам, че няма съвременник, който да е отрекъл качествата му на голям футболист. Голям, ама колко, той и Спас Делев е гигант ако го снимаш с Жоазиньо. Нещо обективно трябва тука, за да изиграе ролята на огледало и да отрази към мен пропуснатите десетилетия. Вместо огледало обаче, все се натъквам на тълпи мазни, подли Вичовци.
Георги Аспарухов - Първият българин в десетката на „Франс футбол" - лъжа. Авторът на първия български гол на „Уембли" - долна лъжа. Нерео Роко възкликнал „център-нападателят на моите мечти" - доооооообре.
Символ на свободата ли е Гунди, или примерен комсомолец и майор от милицията. Съвършеният спортист, или любител на тютюна и чашката - как да разбера? Толкова лъжи и подлагания са изговорени и изписани по адрес на този човек, името му е толкова преекспонирано от жадната за идоли синя пропаганда, принудена иначе в студените зимни нощи ядно да стиска зъби, защото над камината греят само сребърни трофеи, че личността на Аспарухов само за 40 години се е размила напълно.
Превърнали са го в нещо като Крали Марко, легендарният защитник на народа ни от османците, който всъщност се бие на тяхна страна на Косово поле и загива под флаговете на Мурад Първи в поход срещу власите.
Само преди няколко месеца в САЩ отпечатаха юбилейна пощенска марка по случай 80 години от рождението на Джеймс Дийн - гениален актьор и символ на цяло поколение, между другото също като Гунди простил се с този свят в зверска катастрофа преди да навърши 30. Използвана била една от класическите му фотографии - възседнал мощен мотор, с кожено яке и зализана назад коса. Само че се наложило да ретушират любимия му Честърфийлд, който висял от ъгъла на устата - по правилата на политическата коректност отвъд Океана пушенето отдавна е най-големият грях, то не е дребна работа като да бомбардираш Ирак.
Възпитателно, но... лъжливо. Махаш част от истината и вече имаш нещо друго. Сталин въвел практиката от фотографиите, на които присъства, да бъдат отстранявани изпадналите в немилост жертви на Голямата чистка. Голямо чистене ще да е паднало в кремълските фотолаборатории. Търкане с бръснарско ножче и дорисуване с тогавашните технологии.
Така се търка около Гунди вече 40 години от разни дантелчовци с малки ножчета. Ама от много търкане всеки прогимназист ще ви каже, че най-много да ви излязат пришки по дланите. Толкова време мина, сложете най-после край на глупостите и ни оставете да разберем кой наистина е бил Георги Аспарухов. Тогава, може би, не обещавам, ще се замислям по няколко секунди преди да отговоря „Кой е най-добрият български футболист за всички времена".
Кольо (коментарът е публикуван в Sport1.bg)
Още за расизма: Черно лицемерие
Неделя, 09 Октомври 2011 18:00В сряда УЕФА започна разследване срещу БФС. Не за уредени мачове, не за самоуправство, не за финансови злоупотреби, не за търговия с влияние, дори не за престъпна некадърност, в която вината на върхушката от „Иван Асен" е аксиоматична, а за... расова дискриминация.
По време на мача между нашите проскубани лъвчета и колегите им от Англия на втори септември някой бил извикал от трибуните на Ашли Коул и Тио Уолкът, че са негри. От няколко седмици не съм гледал мач на Челси, или на Арсенал и нещата може да са се променили, но последно когато ги наблюдавах, двамата си бяха точно такива.
В България проблем с расовата дискриминация никога не е имало и не може да има. Повечето ни сънародници никога в живота си не са виждали негър на живо, в София имаше четирима-петима судански студенти по дентална медицина през 70-те и още толкова анголски марксисти десетина години по-късно и това е всичко.
Гарантирам на умните глави в Нион, че никога досега в над 13-вековната история на нашата родина чернокож не е пострадал от българин заради цвета на кожата си (тук изключвам лактите на Рендзо в главата на Ибрахима, нашето момче по принцип така си действа, а и самият той е с неясен етнически произход).
Големият бос от Нион трябва да знае, че Франция, а не България избива 12 процента от коренното население на Сенегал през 1817 г. Белгийският крал Леополд реже ръцете на неизпълнилите дневната дърводобивна норма в конгоанските джунгли негри. Цветнокожи деца са работили по 18 часа на ден в английски фабрики и плантации, а не на картофената нива на дядо ми.
Криворазбраната толерантност на западняците започва да става най-малкото досадна. Ако те се чувстват виновни за престъпленията си към човечеството, да си посипят 1000-доларовите костюми с пепел и да си затворят тъпканите с металокерамика човки веднъж завинаги.
Ясно е, че хората с черен цвят на кожата платиха голямата цена на цивилизацията. Стотици милиони от тях още живеят с по-малко от долар на ден, повече от две трети от населението на Африка не е провеждало телефонен разговор. В Замбия средната продължителност на живота е малко над 29 години.
Българите ли сложиха в ръцете на 12 годишни момчета безпощадните калашници, за да водят войни за безценните „кървави диаманти"? Ние ли заразихме половината континент със СПИН?
Не. Някой просто е извикал на двама милионери, на които плаща, за да го забавляват, че са негри. И трябва да бъде съден. Грозно, противно, кално лицемерие. Позволете на хората да сублимират негативните си емоции в няколко безвредни псувни, вместо да трупат жлъчта и горестта на всекидневието. Защото рано или късно потисканите от политическа коректност емоции ще избухнат. И тогава не се чудете, че ви взривяват кулите.
Благодаря на Бог, че съм бял, но смятам, че онзи, който мрази негрите заради цвета им, е идиот. Още по-голям идиот обаче е онзи, който търпи лицемерите.
Кольо (материалът е публикуван в Sport1.bg)
На крак, о, фъфлеци презрени!
Събота, 11 Февруари 2012 21:35В ОЧАКВАНЕ НА ЩУРМА НА ЗИМНИЯ ДВОРЕЦ В ПЕРНИК
За да не излезе, че блогът ми си няма друга работа, освен да пресреща фъфлещи автори от гарнизонният сайт Спорт1, ще поясня, че като автор-любител наистина нямам други ангажименти, нито амбиции, освен да се противопоставям на гадориите по адрес на “Левски”, които се леят изпод фуражките на такива като Георги Атанасов и Кольо Колелото.
За първия е ясно, че като баща на фъфлеща България, е заложил да се препитава 90 процента от омразата си, срещу десет процента симпатии към своите. А покрай това е постигнал лично благоденствие, равно на нищетата под кепетата на донаборбиците-почитатели.
По интересен е другият случай – един претенциозен писач, от малкото червени фъфлеци, които могат да вържат две приказки на кръст, всяка седмица се изявява със спуснати му от работодателя нелепи теми. Но това може и да е било условието, когато се е явявал на кастинг за длъжността „ротен фейлетонист”. И печениятрабкор ГА-га е усетил в средниста дарбата да върти двайсетината думи, нужни му да въодушевява една маса, лишена от нормална история и клубна идентичност. А творческите несполуки на Колята идват от неговата мекушавост да изпълнява дребни и тъпи форумни поръчки.
Като тази последната. Под заглавие „Интернационално село”, Келеша се е заел да усмива очакваното спонсорство за „Левски” от руска външнотърговска банка. Гара Подуене, като една от двайсетината думи от кастинга при Га, върши работа. Няма проблеми и при описание на топографията и топонимията на квартала.
В миналото е бил сред изостаналите, населен с унизени и оскърбени, не случайно царвуланковците от отряда Чавдар стъпват най-напред в този район, не случайно първият им клуб „Спартак” е основан точно в Подуене. Няма как да е в „Лозенец”, близо до могилката на левскарите. Там интернационалистите стъпват по-късно, за да се настанят в къщите на по-богатите, а тях да запратят по своите селски краища.
Но на Коля не му трябва истинската история, работодателят иска да блесне несправедливостта от една държавна помощ за говедата. И наемникът вкарва още някои нови думи в своя „говеждия списък”, преписан от ГА-га. В случая това са думите „рубла”, Маркс и Енгелс, помашко-еврейски”…О, и какъв кеф, каква творческа инвенция за насиления от конюнктурата автор – унизените и оскърбени посрещачи щели да танцуват казачок под звуците на „Калинка мая”, „Падмасковские вечеря”…. /Може би и „варшавянка”, за която Коля не се е сетил, но дучетата ще му я припомнят, когато тръгнат да превземат зимния дворец в Перник/.
————————-
Ех, Коля, какой тъй бляд!
А че Колята е „бляд”, това той доказва в края на всяка седмица. Но само той ли е виновен? Унижават и оскърбяват с такива поръчки един безпорен талант, един от малкото среднисти в червената общност, спечелил сърцата на стотици фъфлеци в гарнизонния сайт…
А ако и аз, подобно на работодателя ГА, /бивш труженик на лъжата във фирмата „Пролетарии от всички страни…”/, се позамогна покрайомразата си към тумора в българския футбол, може би ще направя от блога си разкошен сайт. Също ще наема и измекяри, които да пишат срещу аризмата. Познайте, читатели, кой ще е първият автор, когото ще поканя, за да громи панчаревската кочина и пернишко-мутренската червена мафия?
——————–
Така е, Коля ще поканя. И за него това ще бъде едно творческо облекчение, един ренесанс, от какъвто момчето явно има нужда. Защото аз няма да му поръчвам лъжи и клевети, а само истини.
Например, как щяха да изглеждат фактите, изложени в анализирания тук пасквил „Интернационално село”…
Първо, за споменатия пролетарски вожд и основател на Интернационала Карл Маркс трябва да каже, че е роден на датата5 май – тогава, когато е учреден и централния /и интернационален/ футболен клуб на България. Възроденият автор сам щеше да се сети да напише под звуците на кой химн на международната раборническа солидарност партизаните са подписали обединението с унищожения вече царски клуб АС-23. /Тук той може да вмъкне и кратко интервю с Прекия Наследник на този унищожен по политчески причини клуб. Разбира се, ако на интервюирания Говедоебач му разрешат свиждане…/
——————-
По повод свастиката на интернационала, която е пентаграм, и всеки един от лъчите символизира солидарността на унизените и оскърбените от петте континента, бих препоръчал на своя дописник Кольо да посети музея на тоталитарното изкуство. Там още от входа ще се натъкне на двутонната петолъчка, свалена от върха на Партийния дом.
/Не под звуците не на „О, парии, презрени”, беше свалена, а под натиска на тълпата, която радостно скандираше по площадите – „Червени боклуци!”/
За Коля ще бъде голяма изненада, че този тоталитарен музей се намира не в село Драганово, нито в село Подуене, а в квартал „Изгрев”, община „Червена звезда” и е известен като „номенклатурния квартал”. Построиха го за цървуланковците, дошли в София „унижени и оскърбени”, за да създават червена буржоазия.
На моя любим автор Коля няма как да не му хрумне, че същите цървуланковци само за две-три десетилетия, успяха да построят неедин, а цели два кремиковски гиганта – единият металургичен, другият футболен…
/Кремиковци и цесека,
два колоса на глинени крака
както се пее в една постчастушка/
—————
Абе, имам си идеи и проекти как да ползвам таланта на затъналия в гаговщина гарнизонен хуморист. А щом толкова има слабост да пише за „парии презрени”, нали казах, още дълго време под ръка ще му бъдат „червените фъфлеци презрени”. Те са под ръка и за всеки автор, който е следил как се развива пасмината от две десетилетия насам. Сега призивът е да се съединяват от всички страни, за да гонят боклуците от „армията” Пак си дават кураж с мощните призиви Кур за Леффски, КЗЛ, гувяда мрете…Това за тях има смисъла на „Вся власт советам”.
——————-
Като роден сатирик, Коля не бива да изпуска поредният залп срещу Зимния дворец в Перник. Комисарите на Дучето призовават фъфлеците да се влеят в червените ескадрони и да полетят към утрото на светла ера, с факела на нова вера…. /Така, както го направиха срещу игото на мултигруп, черепгруп, митал груп, лупи груп…Сега е ред за Вис-груп, дано успеят/
Без достъпа до такива велики за историята теми, с наложеното му от гарнизона дребнотемие, талантливият измекярин Коля проспива епохалните събития - докато дращи за гара Подуене. Вместо да увековечава новият Броненосец Патьомкин, Келеша описва движението на автобус 120.
Налегнат от неизбежната криза в жанра, тази хиена на армейския пасквил нищо чудно да свърши на Четвърти километър. И в съседство с Прекия Наследник на ас-23, да бистрят края на подуенското зло.
Да сложим и за капак на цялото гърне кавърверсията „На крак, о фъфлеци презрени, на крак, повредени от га-га ”, Тя ще се лее от радиоточката, поставена над главата на Прекия Наследник. Другите, не преките наследници, ще очакват друг Кольо, за да им дава кураж.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Един Кольо в сайта на лилипутите
Събота, 21 Април 2012 15:44САМ СРЕЩУ СЕБЕ СИ - СЪДБАТА НА ГЕНИЯ, РОДЕН ВЪВ ВОЙНИШКА СТОЛОВА
Следя седмичните изяви на голобрадия сътрудник на Fatmashki glas1.bg, Може да се каже, че Кольо Колелото е единственият червен талант, който не е откраднат от школата на Пирин, нито от остров Мадагаскар. Неговото появяване по-скоро може да се свърже с честите обиколки на писателя Гага из помощните училища, където той пласира своите червени библии и откъдето набира форумци за своите статии.
Прекръстих Кольо Колелото на „клишето”, защото той се явява пред своята публика неизменно с едни и същи образи и фрази – автобус 120, злото от Подуене, ченгежийско образувание, Сухата река… Но изневиделица, днес е поразил въображението на своята нискочела аудитория с името на английския писател Джонатан Суифт. И като един добросъвестен Гугъл, цитира автора на „Гъливер в страната на лилипутите” в своя си фатмашки вариянт. Според който геният е лесно разпознаваем, тъй като при раждането му всички тъпаци се съюзявали срещу него…
И познайте кой бил геният, роден в отечеството ни през 1948-а?
Точно така – познахте. В една войнишка столова, на 5 май същата година, двама подпухнали партизански майори и двама превратажии от „Звено” на Кимон Георгиев родили ….
Тук да поспрем с информацията и да цитираме малко и един български автор. Който е написал нещо веднъж завинаги: „Ако някога България роди гений, то той ще бъде геният на завистта”.
Казано от Елин Пелин, потвърдено от Кольо Клишето. Инак излиза, че ако левскарите сме зависливи, е трябвало да потискаме завистта си 35 години. Преди в столовата да се появи фуитболен гений, превърнал се в “мишена за утоляване на собствената ни малоценност…”
Може да се зароди спор кой е повече прав – английският или българският писател. През 1948-а „гениална мишена” ли се е пръкнала в столовата, или очакваният гений на завистта. Той вече се явява и като българо-съветски гений, тъй като при четенето на Указа /решението/ се е изпълнявал съветския химн, новият български още не е бил утвърден…
Ето какви каши може да забърка един сътрудник на Fatmashji glas, когато се отклони от маршрута си по линия 120 и нагази в дебрите на литературния гугъл. Но пък знанието го превръща в същински Гъливер в сайта на червените лилипути. За доказателство ще цитирам малко от отзивите под творбата му за раждането на четирибуквения гений и неговата велика роля за развитието на футбола.
„Как обичам да гледам гнусните говеда да се гърчат…щом се гърчат,статийката е добра. КАЗАХ! КЗЛ,другата неделя отново ще ви изшибаме”
„хахахаха евалата бре, Кольо ГоведоЕбачът…..”
„Коле, не виждаш ли, че агонизират, едвам шават, не ги доубивай, моля те, нека агонията им продължи !!!”
„Йеби, Коле говеда и селяни, йеби яко!”
Все с подобни мнения, писани на върха на възможностите си, лилипутите от „кольовата планета” спорят за великото и незначителното, гигантското и дребното.. Обществено-футболните прозрения и социални пророчества, свързани с планетата Подуене, „гугълският автор” своеобразно втъкава в сюжета. Това докрай въодушевява лилипутите, кара ги опиянено да протягат ръце към 32-та, да си татуират по дупетата образа на Георги Градев или пишката на плоския си треньор…
И въпреки всичко, усещането за самота надмогва. Това личи и от заглавието на последния пътепис „Сами срещу всички”. Там самият Кольо се превърща в борец сам срещу себе си, щом в текста спира да се подпира върху патерицата Джонатан. Долавяме унили червени сърца, възкачени върху най-високата камара от софийски боклук, които ръкомахат срещу планетата Подуене, фъфлят своите най-обичливи призиви : „Кур за Леффски” и КЗЛ и зъбят се на тирана, наречен бфс. Разделени на офанзиви и дефанзиви, лилипутите застават зад идеята за разделно събиране, но сами не могат се разберат кой в какъв контейнер да се настани.
Голяма част от новия пътепис на Кольо гъливъра е посветен на тежката съдба на ФК „Гений-1948-а”. Затиснатият от всеобщата завист гигант сам трябва да се справя и със стотици земни битовизми. Да плаща дългове, да купува мачове и съдии, сам да се сиропира и сам да се бори срещу враговете на сиропирането…Да води дела срещу всичко, което се изпречи, обаче не е петолъчка…
Не е лесна задачата на голобрадия талант от сайта на Fatmashki glas1.bg Макар и първи разкрил за раждането на червен гений в една войнишка столов, той трябва да се разграничи от ума и стила на Суифт, за да бъде разбран от своите лилипути. От него те очакват само такива текстове:
„Тези хлапета / Костов и Карачанаков, б.а./ днес са срещу всички. Угандийски деца-войници срещу касапите на Иди Амин. Само че не са сами. С тях са онези милиони с червени сърца и, което е по-важното, с тях е правдата. А когато се биеш на нейна страна няма начин да загубиш…”
Заради такива фатмашки заключения, отмъкнатият от помощно училище талант се надява да пребори един ден адвокатчетата на Титан и да си получи изработеното. Той обаче няма да напише колко е платил „касапинът Иди Амин от Перник” за „угандийските деца от Пирин.”,
Джонатан Суифт би го написал, но Кольо Колелото не. Инак ще попадне в багажника на Цимбика, или ще го млатят в някое горубленско ханче.
Такава е великата шаечна правда и на антилевскарския сайт Fatmashki glas, Където служи недоказуемият талант Кольо Колелото. Понякога пък излиза от клишето и си вкарва автоголове, като тези със слабо познати му автори, които току споменава. . Ако вземе да изчете поне някои, с които впечатлява червените си лилипутчета, със сигурност ще се откаже от долната си роля на подстрекател.
Но явно и Кольо е с философията на младия национал от Локомотив Димитър Пенев, който е казал, че не сака да чете, оти че ще игра у цедена.
Същата и кольовата работа – не сака да чете друго, освен Гугъла оти че си пише за лилипутите.
Ние па че си го четем и че го майтапим Нищо, че гаговците че ни трият…
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Ние строяхме ЦеДеНеА, ЦеДеНеА строеше нас
Неделя, 24 Юни 2012 14:28ЗАЩО ИЗДАНИЕТО "ВЕЛОСИПЕДИСТ -1948" Е ПРЯК НАСЛЕДНИК НА "КАВАЛЕРИСТ' – 1923
Аз сън запалянковец от времето, когато в сектора на нашите едва прохождащи опоненти имаше по трима-четирима със средно образование. В градския транспорт и строителството все още приемаха без такива удостоверения, за Кремиковци да не говорим – там беше "цеденевия до шия". Милиционерите също бяха 99 на сто от селата, можеше и четъврто отделение да са нямали, тогава подходът към кадрите беше класово-партиен. Селчовците бяха инструктирани в коя част на стадиона се намират "хуните', и как да постъпват с тях. По адрес на униформените, /стъкнати с петолъчкови фуражки, петолъчкови копчета по курките и пристегнати с колани с лъскава петолъчка отпред/, непрекъснато валяха остроумия.Спотанно избухваше смях, а един добре познат на "синята общност" зевзек си носеше войнишка тръба, на която засвирваше любимият кашишки сигнал "Чорба-каша, чорба каша...". Мильовците погваха да отнемат тръбата, тя се предаваше по редовете, докато в другия край на реда някой се пробва със сигнала. Весело да става, тогава още го нямаше и фоклорният репертоар, който сега запълва почивката между полувремената...
Връщам се близо половин век назад не за да се заяждам днешния най-солиден сектор Г – той наистина е уникален, а онези трима-четирима първи среднисти би трябвало вече да правят компания на Ицо и чичо Пенчо в алеята на славата. Много се промени всичко, просто едно цяло футболно Кремиковци израстна пред очите на нашето поколение. Както би казал водачът Дуче за този случай – ние строяхме Цеденеа, цеденеа строеше нас...
Но аз не съм подхванал току-така тези стари спомени за пионерите в армейската агитка, намерението ми е първо да се възхитя, а после да подиграя най-големият подигравач на любимия ми "Левски".
Това е фейлетонистът от хумористичната рубрика "Велосипедист", на сайта "рецидивист"...
Първо да направя комплимент на цялата червена общност за това, че е успяла да излъчи не просто един пореден свой среднист, но и той да клони към цивилните интелектуалци,с каквито автори бе характерен червения хумористичен печат от Христо Смирненски, през Ангел Тодоров, та до виртуалните хиени на перото като Таварищ Маузер. Но аз ще се върна и към наследтсвото и традициите на хумористични издания от двайсетте години, когато се е списвал софийският гарнизонния вестник "Кавалерист", най-близък по дух и верноподаничество със споменатия съвременен сайт , където се труди споменатият фейлетонист Кольо.
"Кавалерист" е най-близкият до обкръжението на царските офицери, създали и поддържали футболен клуб АС-23. Както стана известно 80 години по късно, това е било нелегалното наименование на клуба "армейски социалист 1923 г,задействан след погрома на Септемврийското народно въстание, водено от другарите Димитров и Коларов.
Същото издание /"Кавалерист"/, редактирано от комуниста под прикритие Яначков, е давало простор на много публикации, насочени срещу "лозенското футболно зло", за каквото е обявен създаденият в местността Могилката футболен отбор, соткраднатото /през нощта на 23 срещу 24 май 1914 г/ име на Апостола Васил Левски. Също така са любопитни дописките в "Кавалерист", в които се дава информация за най-великите победи на ас-23 /армейски социалист 1923/. Отборът на царските офицерчета /под прикритие/ е постигал победи над лозенското зло /с откраднатото име/ с резултати от порядъка на 12-13-14 на нула!/Виж Петко Суровянски и Христо Графа. И форумеца Говедоебач, разбира се, ако имате път към Клиниката. Той е пряк наследник на всеки царски офицер, ритал топка под прикритие.../.
Но да не се отклонявам от моите хвалебствия към хиената на перото – Кольо Колелото, който поддържа традициите на червения хумор от преди 80 години чрез констанната си рубрика в сайта на "антитата". Като едро скроен автор, Колелото не се занимава със ставащото в неговия гарнизон, там нещата се движат от пернишките му поръчители. Тук също има прилика – изданията, гравитиращи около АС-23 /армейски социалист 1923 г/ са били под наблюдението на царски цензури. Към днешна дата хуморът под перото на Колелото се следи и направлява от кралските цензури от двореца в Перник.
Можем да злоупотребим с този факт като припомним, че в последната Кольова творба нямаше нищо за най-новото "рязане на живо месо" от снагата на харизмата.
А с харизмата, за кой ли пореден път, властите постъпиха едва ли не както царските офицери след атентата в църквата "Св. Неделя" .
На западната ни граница героите ни от либийската революция са били брутално отклонени от пътя им към Европа и Холандия, и насочени към азиатските зимни курорти в Деарбекир.По време на граничната процедура, според липсата на повече петолъчкова информация, от мъчениците ни са взети отпечатъци на пръстите, натривки и всякакви други проби... На това е трябвало да се подиграе сатирикът-велосипедист. Но е предпочел да се задълбае в любимата си тема за мъжката красота и прави на пух и прах прическите на левскарите Тонев, Батков и Николай.
/Ако си спомняте, Кольо Колелото със същата изтънченост критикуваше клипа с "банана" на Христо Йовов. Преди това се е забърквал в спорове около "парчето" на Гара Дембеле.../
Но къде време да се заниомава с натривките и отпечатаците, взети от на "войните на исляма", както в Триполи са объркали нашата делегация. Защото вече уточнихме какви са нашите армейци - преки царски наследници от двайсетте години,какви войни на изляма. И атентаторите в храм-паметника нямат нищо общо с някоя друга вяра, това са си били наши си "християни под прикритие...
————————–
Да си завършвам "говеждата реплика" с извинението, че наистина доста често се меся в редакционната политика на сайта, в който се труди фейлетонистът Кольо Колелото. Но нямаше да бъде така, ако повечето автори там не прилчат на специализиран отряд за бързо и безотговорно плючене на българския футболен клуб "Левски". А за мен това е кауза и се чувствам предизвикан и лично засегнат.
Пък това, че оплакващите се от геноцид върху цска прилагат същото върху блога на Драгой, не ми е толкова фатално в мрежата вече ни знаят и без този линк. Но не е честно Кольовци да си упражняват "червевния смях" в безброй лъжи и инсинуацци, а ние да не можем да отговаряме на мястото, където сме засегнати. Защото и във форумните мнения по-особените левскарски мнения се трият на час. Но не ми се ще отново да правя препратки към далечаната година, когато "армейци под прикритие", са създавали царски футболни клубове или са залагали бомби в църквите. С това дори Кольо не би посмял да се помайтапи..
————————–
Инак, ето какво е казал един "левскар под прикритие" точно преди 100 години:
"Журналистика е, когато искаш да печаташ неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко друго е пиар".
Казал го е Джорж Оруел, автор и на "Свинефермата", но името на романа няма нищо общо със закачките ми към сайта Sport1.bg. Който всъщност е и демократичен, нека да не си кривим хептен душата...
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Разкрити в Сараево
Събота, 30 Юни 2012 22:05Нямам идея как успяха да ви надушат чак в Босна, наистина. Мога само да ви гарантирам, че не съм ви издал аз. Вие си падате по доносчетата и писъмцата до УЕФА. Някак са разбрали сами какво представлявате, в крайна сметка Сараево не е толкова далеч.
Шегата настрана, как мислите, дали ме дразни фактът, че някакви бошняшки селски фенчета смятат (вечно) втория тим в родината ми за "балкански цигани"? Естествено, че да. И точно по тази причина започвам да се ядосвам още повече на момчетата от последната спирка на автобус 120.
Нека се позамислим какво са донесли агентурните храненици на родината за близо сто години безоблачно съществуване. Нивалиновата афера, бивш вратар в затвора за контрабанда, бойкоти на националния отбор и часовници в подплатата на саковете след поредното излизане отвъд желязната завеса, побоища от знайни и незнайни албанчета, наркотици във фенклубовете и напращели цици вместо тренировки в чалгаклубовете, пияни араби и още по-пияни нигерийци.
После как да не ви наричат цигани, като всичките ви постъпки вонят все едно сте мъкнали 200 метра меден кабел в жегата към подуянския пункт за вторични суровини? И какво са виновни горките босненчета, че дори там вече има Ю Тюб и само като напишат името на националния ни герой, се появяват подскачащите в екстаз и невярващи на очите си футболисти на Антверпен, изнасилили подуянци за по-малко от пет минути. С какво да ви свързват в такъв случай, с кралската фамилия на Монако ли?
Не за първи път лепите петно на България, няма да е и за последен. И тъй като по всичко личи, че нямате намерение да се откажете от името на светинята, май ще трябва да предпиемем контрамерки и да извадим от употреба прякора на Апостола. Ще трябва да го наричаме просто Кунчев. Така да го пише и в учебниците. Името не е фонетично, даже е грозноватичко, но какво да се прави, типично за централна България. Поне обаче не е омазано с вонята на потните ви гащета и хероиновите войни в Сектор "Б".
Самият Левски искаше всички в нашата страна да живеят в мир и разбирателство - българи, турци, цигани, евреи. В този смисъл Динамо Подуяне е олицетворение на идеала му - български ченгета в служба на турската партия харчат еврейски пари. И си получават прозвището "балкански цигани".
И знаете ли кое е най-жалкото? Че тия полуграмотни бошнячета, дето се гаврят с вас и по този начин индиректно с родината ми, накрая ще дойдат и ще ви бият. А дори още не е август, та да ми е за "честит рожден ден".
Кольо, Sport1.bg
"Велосипедиадата" нагазва в расизъм
Неделя, 01 Юли 2012 17:15Кольо Колелото ми бе написал, че в блога си съм го споменавал по-често, отколкото родната му майка го споменавала. Което се очертава да е така, но причината сигурно пак е родителска – да родиш продажен журналист, който за трийсетина сребърника седмично се изсипва от напъни да сътвори обиди, в подобие на хумор.... И то само срещу един футболен клуб и неговите привърженици – това какво е? По този начин той зорлем кара някои хора да споменават майка му, а ние да се сещаме за речитатива от една закачлива песен: "Кольовата майка, майката на Кольо...".
А вие преценете дали съм прав, че реагирам толкова често – сяда някой над белия лист с откровения ангажимент да ме напопържа, с фъфлене, като Данко Хаирсъзина, само защото му трябват петдесетина лева. Последният път се е поддал и нафашизоидската си червена порода и сипе върху ни обиди, наричайки ни циганини -защото двама-трима босненци така нарекли българите, които ще им гостуват за мача в Сараево. Аз кога съм наричал Кольо "циганин", макар да съм виждал на снимка голям транспарант в Албания, с който бяха посрещнати армейските фенове "Добре дошли, балкански цигани". За някакво "разкриване" на червения клуб да съм писал?
Но Кольо явно е и расист-фашизоид, защото в дописката си споменава още турци и ервреи. И то точно в момента, когато турски бизнесмен плаща лагера в Анадола, след като мошениците бяха препратени от заможна Европа поради "циганска сиромашия". Докато "циганския" "Левски" се чувства на точното си място и се радва на всеобщо европейско уважение....
—————-
Сещам се за друг нуждаещ се от жълти стотинки автор, само че съветски. Той обикаля из московските редакцийки /някъде в годините, когато е създаван московският ЦСКА/, и разнася историята на своя герой "Гаврила". На едно място в поемата той е дървосекач, на друго еколог, на трето фурнаджия, на четвърто обикновен пътник /в автобус 72 към квартал Красная пресна". Така, сменяйки само местоположението и професията на лиричния си герой, поетът Трубецкой, пак полуинтелигент, но съветски, сътворява своята известна в цял свят "Гаврилиада".
Сходен случай с нашия червен Кольо– обикаляйки със своя велосипед да изучава живота на "лефскарите" из Подуене, завирайки се под моста Чавдар, залягайки зад конетейнерите в Суха река и споделяйки "сините" несгоди в автобус 120, панчаревският лумпен създава своята "Велосипедиада". Но с атавистична червена злоба, каквато авторът на "гаврилидите" не използва, въпреки гладните следреволюционни години. Дали пък това не е една от малкото разлики между "хумориста" Кольо и създателите на образа на Гаврила – хумористите Илф и Петров?
За друга малка разлика ще приемем липсата на талант у единия и наличието на талант при двамата. Но пък професионалният антилевскар КК не твори за да бъде превеждан на всички световни езици, на него му стига с някое друго лафче да обогати фолклора на червените примати, и те да му се отблагодарят със своя коминтерски възглас "КЗЛ" или още по-интелектуалното: "Кольо пори говежди гъзове".
Достоен резултат от достойна литературна дейност. Както биха обобщили природно-интелигентните градски момчета –"Бездарието е цекизъм!"
Представям си и как изглеждат долните джуки на възторжените кольови потребители – така увиснали, че едно лимонче не можеш да им пъхнеш по Коледа...
————————
Все пак, извън възхвалите към "Кокьо Хаирсъзина", който порел говежди гъзове, под фашизоидната му хумореска има и отзиви от природно интелигентни градски момчета. В едни такива мнения трябва да се зачитат и хора от правозащитните организации, защото тази инак спортна трибуна, Спорт1, освен "спортния сайт на България", е и сайтът с най-отчетливи расистки и фашизоитски мненения, предизвикани от статии като "Разкрити в Сараево".
"Сега, по принцип съм за свободата на словото, но ако бях длъжностно лице в Левски София щях да те дам на съд. Ясно е че няма да пострадаш много от закона, но поне ще ти видим лицето и ще ти чуем името. Чудя се даже как в този сайт се публикува такова просташко мнение, това не е сериозно..."
"Защо не се занимавате със собственото си жалко отборче, ами сте седнали да се радвате на гулупостите, казани от някой босненски простак? Да оставим това, че подобни материали в нормалния свят незабавно водят до осъждане за расова омраза и обида. Но вие не сте от нормалния свят и никога няма да бъдете!"
———————–
А аз продължавам да вярвам, че без да се опълчваме на традиционно съсредоточената червена пропаганда, нашият клуб безволево ще остави историята, и настоящето си да зависят от фатмашката наглост, която струи от петолъчковите медии. Там манипулират до несвяст вече и десетгодишните.
Това е отделна тема, но нека някой ми посочи откровено пролевскарски сайтове както процесекарските Спорт1, Проспорт, Червените, Спортал, Тема спорт, Топспорт... И още десетина добре посещавани, срещу единственият набеден за левскарски сайт Дон балон. Той по волята и целите на Наско Сираков доста наприятно продължава да разединява левскарите, вече настроен и срещу новото ръководство. В момента аз, със своя аматьоризъм, трябва да се изживявам неща като "персонален пазач" на неудържимото острие Кольо, който гони михаля по "Ботевгардско шосе", като един гладен съветски Гаврила. Но ако утре Кольо си смени тактиката – да не ни налита само в петъчен ден, а и във вторник и сряда? Аз не съм готов...
Или, не дай Боже, от някъде му текне повечко талант – какво прайваме? Ще трябва от джоба си да вадим за хонорарчето му, или да пращаме есмеси, за да го компенсираме.. ...
Инак, общо-взето, на симпатяга ми мяза, жалко, че ги нямам пустите трийсет сребърника, инак такъв “кур за Цецка" щеше да ви изработи! При еничерите няма баща, няма майка...
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Последни статии


























