Само шокова терапия ще спаси ЦСКА от фалит и обезличаване
Отборът е воден към скорошен фалит, независимо какви са намеренията на собственици и управници.
Фактите са красноречиви – 50 дни и няколко милиона лева делят ЦСКА от срив, след който нито родният футбол, нито самият клуб вече ще са същите.
Има три обяснения за ситуацията, в която се озоваха днес червените. Първото е много тежкото наследство, което получиха „титаните” от своите предшественици. Второто е очевидната им неспособност да управляват футболен клуб и да взимат точните решения. Тук аргументите са излишни, тъй като фактите сами говорят, а и толкова се изписа и изговори за случилото се на Армията в последните години.
Краен срок за нормализация
Третото обяснение се налага от само себе си и то е волното или неволно водене на клуба към обезличаване. Към среднячество, към снижаване на амбиции и цели, към сриване на марката. Дори да са дали много от себе си и да не са съгласни с подобен извод, сегашните собственици трудно могат да го оборят, защото всички им действия напоследък подсказват това.
Давам само един пример: от април досега държавата непрекъснато призовава клубът да стартира изчистване на задълженията срещу което да получи стадиона си. С езика на цифрите това звучи така: даваш 1 млн. евро и взимаш имоти и активи за 100 млн.!?!
Вместо така - лека полека - да си оправяш нещата и да започнеш да изграждаш къщичката, ти продължаваш с безумната селекция, със заробващи договори и надути възнаграждения за чужди треньори и футболисти-ментета, с неоправдани харчове, с трупането на нови дългове, с неплащането на заплати на играчи и служители, с живота на кредит… Как се работи в подобна обстановка, как в такива условия да функционира претендиращия за гранд клуб?
Между другото, Боби Михайлов и БФС този път не се скриха като мишоци, а алармираха и поставиха краен срок за нормализация на ситуацията в ЦСКА.
Защо обаче не помним подобна загриженост за съдбата на даден отбор преди две години, когато служебно бе отнето и трансферирано едно участие в Шампионската лига придружено с бонус от няколко милиона евро? При това дълговете на червените тогава бяха в пъти по-малки… Различният подход на Боби и ко в двете сходни ситуации е повече от красноречив...
Дългове и... джипове
Днес държава, кредитори, институции, хотели, бивши треньори и футболисти са се извили на редичка в Борисовата градина и си търсят борчовете.
Кой с основание, кой без – това е едно на ръка. Но няма как да продължава до безкрай този филм: ЦСКА да е вечният длъжник.
Или изчистваш задълженията си или - ако оспорваш с основание - ги анулираш или редуцираш по легален начин. Но в крайна сметка ги премахваш, защото с тях просто няма как да съществуваш.
Ситуацията на Армията в момента е ненормална, тя е рискова и неприемлива за името ЦСКА. Може би подобни кредитни приключения да са практика в друг бизнес, да са дори печеливши, но тук във футбола пречат на нормалното развитие на един отбор, а идва време, когато могат и да го погубят.
Същевременно, на Армията вместо задълженията да намаляват, непрекъснато се трупат нови. А вижте, повечето дългове са смешни като суми за успешни бизнесмени – този към Миньор например е колкото един луксозен автомобил, този към Сливен – колкото двата джипа на босовете.
И още – ако си толкова хитър, постоянно търсиш някакви хватки и вратички във финансовата система – поне си намери свестни адвокати и икономисти, за да лавираш успешно в сложната юридическа и данъчна материя.
Клубът е много зле, оставен на автопилот
Няма обяснение и за друго – освен протяжните интервюта, Борисов не индикира никаква активност и загриженост за бъдещето на ЦСКА. Сякаш всичко е замръзнало в някаква сюрреалност, червените са на автопилот, оставени по течението на съдбата.
Във футбола също има политика, прийоми, маневри и тактики извън терена, защита на интереси, лобита, влияние, дори реакции на съдийски тесли. При ЦСКА – нищо, клубът се е дистанцирал, маргинализирал, сякаш не е от този свят.
Лансираната напоследък теза, че никой няма полза от отслабен ЦСКА е инфантилна. Напротив – всички имат сметка от обезкървен опонент, което си е най-нормалното нещо в едно спортно състезание. Спорещите за еврозоната ще имат с един опасен съперник по-малко(справка: мачовете със Славия, Черноморец и Локо Сф през есента).
Борещите се за оцеляване в елита – една потенциална възможност за точици в повече (справка: активът на Видима, Академик, Калиакра). Останалите – по-голям шанс за успех срещу един доскоро трудно преодолим тим(справка: драмите с Берое, Монтана, Пирин, Черно море).
На директните съперници за титлата пък им идва дюшеш вакуумът във върха, освободен от ЦСКА(справка: резултатите срещу Левски и Литекс и позициите, които заемат в момента сини и оранжеви).
Смешни банкови гаранции
И още нещо. Сега лъсна несъстоятелният размер на т.нар. банкова гаранция, която БФС изисква от професионалните клубове. 50 000 лв. може да са много пари за Своге или Пирин, но за Левски и ЦСКА са смешна сума, почти равна на месечната заплата на вратаря Георги Петков с бонуси, данъци и осигуровки. Банкова гаранция под половин милион лева за грандовете не бива да има, защото с подобна сума БФС щеше сега да покрие основните дългове на червените към клубовете и да тушира „напрежението в цялата А група”, както го определят членовете на Изпълкома.
Половин милион може и да са много пари, но щом искаш да имаш отбор в елита, ще си продадеш единия джип и лимузината и ще си внесеш гаранцията като поп. Но това е друга тема.
За Борисов и Иванов е дошло време разделно. Очевидно те не са готови, нямат потенциала и уменията за това, с което сами погрешно се нагърбиха - успешен мениджмънт на подобна структура. Може и да са успели в своя бизнес, може и да са водещи в сметопочистването, да са печеливши бизнесмени, но във футбола почти всяко тяхно действие и решение се оказва грешно. И още – те може и да обичат много ЦСКА, да са сред най-върлите и верни фенове, но по силата на обстоятелствата и – куриозно – на собственото им управление – водят клуба по нанадолнището.
„Пенкилерски” стил на Армията
Двамата, между другото, усетиха това и го признаха още през лятото. Тогава обявиха грешките си и декларираха дистанциране от управлението и позиция в бъдеще само на спонсори. Това оттегляне обаче не се състоя.
Напротив – „безвремието” на Армията се запази след като късметлийското влизане в Лига Европа отложи за кратко агонията. Борисов и Иванов продължиха с „пенкилерския” си стил, а Емил Костадинов бързо бе върнат след като бе натирен. Е, има една разлика – вместо „спортно-технически директор”, сега той се води „директор по спортно-техническите въпроси”...
Но оставете всичко това. Днес клубът е толкова зле, че само шокова терапия и спешни мерки ще го спасят от очертаващия се пълен крах.
Три пътя
Сега пред ЦСКА има три пътя. И трите са много болезнени, но крайният ефект е твърде различен. Единият е скоростна смяна на собствеността и изчистване на дълговете с парите от транзакцията. Тимът ще получи шанс за бързо възраждане, но клубът ще усети стабилизацията цялостно след 1-2 години. Новата формула не изключва оставането на Борисов и Иванов – но само като спонсори – и изисква тотално нови хора, стратегия и мениджмънт на Армията.
Вторият е пожарната продажба на половината отбор, временно запушване на финансовите дупки и... продължаване на агонията. Без малкото си класни футболисти, без свежи финанси, без стадион, без публика и със същото управление, ЦСКА няма да се класира в Европа и ще завърши шампионата в средата на таблицата. Което означава догодина още по-малко пари и още по-голяма мъка.
Третият път води към практическия фалит – изваждане от елита заради дългове, „В” група, поне 5 години без Европа и трофей, тотален срив на марката, обезверяване на червената общност и постепенното превръщането на тима в отбор със скромни амбиции, който на 5 години веднъж ще се мъчи да се класира в евротурнирите.
Изборът пред сегашните собственици не е лек. Ножът е опрял до кокала и те трябва скоростно да решават какво да спасяват: собственото си его или любимия им клуб. Съдбата обаче често предлага подобни жестоки житейски дилеми. И не случайно е родила израза: „Пътят към Ада също е постлан с добри намерения”.
Ще избегнат ли въпросния път Борисов и Иванов и дали ще предотвратят – дори с цената на лична загуба - една от най-големите излагации в историята на клуба, на БГ-футбола и на родния спорт? Само от тях зависи. От тяхната отговорност и от тяхното решение обаче ще бъдат повлияни милиони.
ТОДОР ШАБАНСКИ, RING
