Някои "форумни историци" се опитват да сравнят първата "светкавична титла" на централния клуб на българската армия с тазгодишната "светкавична" титла на разградския "Лудогорец". Само че, твърдението за два шампиона, "изникнали от нищото" не издържа, доколкото се отнася до тима от Делиормана. Аз съм родом от този край, познавам добре спорта от преди половин век и твърдя, че този стар и достолепен град не е футболно откритие на бизнесмена Домусчиев. Той не е дошъл да инвестира върху "гола поляна", защото тук футболът беше развит не по-слабо от която и да е българска област.

 

Поради разните училищни правилници и педагогически съвети, /от времето след унгарските събития особено/, ми се случваше да си сменям гимназиите, а също и отборите в някогашния русенски окръг / който обхващаше четири големи околии като разградската/. Така имах честта на 17 години да облекла и фанелката на сегашния носител на трите най-високи отличия в българското първенство. Вярно, при юношите, но имам и два мача при мъжете, под името "Червено знаме". Треньор беше една легенда на Славия и на националния отбор – Георги Янков-Гьоцмана, когото след 9 сепрември не са пускали извън граница с националния, нито е можел да упражнява треньорство в столицата. Прекара дълги години в Разград и беше създал добър отбор, може би следващият след Торпедо-Русе, който обаче влезе в елита по заповед на Пенчо Кубадински. Друг спомен от работа на известен специалист в този град е за Никола Ковачев-Тулата, с когото се запознах /и напих/ след един благотворителен мач между ветерани. Запомнил съм, че ми спомена за някаква чанта с пари в съблекалнята, преди мач,който на всяка цена трябва да се спечели. За пръв и последн път било. Смачкайте ги и са ваши...Завършили сме обаче наравно и функционерът си прибрал чантата. /Не го е имало още Сашо Диков, а Тулата е вече покойник, тъй че разследване няма да има.../.

 

Но да не се превръщам в главен герой- да си вървя  по темата, която пак е поредизвикана от "ГА-пасквили" – за безмислието да се наливали милиони в нещо, което ще трае ден до пладне. Каквото със сигурност щял да бъде разградският футбол.

 

Като че ли братя Домусчиеви са се приземили сред някакви аборигени, а онова, което вече е направено, или ще се прави, ще си го занесат в гроба. Аз затова ще наблегна колко спортен град е Разград /не само заради мноите два мача в мъжкия отбор.../, но защото дълги години тук бе център и на леката ни атлетика, с много шампиони на къси и средни разстояния, с един великолепен специалист като Младен Бобев. Това е градът и на Симеон Варчев, който беше и баскетболист, и треньор на един отбор, достигнал до първата петица на България. Да споменавам ли за многото шампиони в борбата и тежката атлетика...

 

Всичко това прави разликата и с "модела Литекс", Нищо чудно постиженията на Гришата да са в основата за мотивация и на този ловешки милионер, но решил да харчи парите си по-далеч от родното място. И тук трябва да откроим разликата между Ганчев, който тъй и не постига всеобща благодарност, и Домусиев – който почти успява уда стане футболен пророк, но извън "собственото село", и "преживе" да бъде канонизиран от запалянковците.

 

Ловеч, вече е ясно, трудно ще се превърне във футболен център. Още навремето, когато ми се случи да бъда на стадиона им с футболен отбор от "Б" група, публиката се прехвърляше през насипа, където започваше ханбален мач. А без публика тази игра вехне.

 

Разград, в това отношение, е доста благодарно място. Не си ли личи колко малко им е трябвало на тези делиорманци, за да започнат да се редят на дълги опашки за най-скъпите билети по всички наши стадиони? То е ясно, че еуфорията ще утихне, ще започнат критики и недоволства, ще има разочарование и у инвеститорите – но къде и с какво не е така? Но районът е жив, има младо населие, за което бизнесът на Домусичеви не означава само зрелище, но и хляб за стотици. Наблизо са градове, градчета и села от области като Русе, Шумен, Силистра, и там живеят българи и турци, в доста по-различни взаимоотношения, отколкото искат да ни внушат някои комплексарски футболни сайтове.

 

"Лудогорец" в момента е и обединителната идея за силен местен отбор и по-голяма представителност за целия Североизток.

 

Не познавам бизнеса на двамата братя, нито съм прекален оптимист, че делото им непременно ще пребъде и всичко ще е цветя и рози през десетилетията. Но се сещам за един разказ на Йордан Радичков, в който по-работливият от персонажите, докато слуша събеседника си, плете някаква сиджимка /въженце/. Мързеливият го пита за какво му е. Ами, имал намерение да хване с нея ламята, която изпивала водата на цялата община. Ами ако не хванел ламята? "Тогава поне сиджимката ще ми остане, пък ти и толкова няма да имаш..."

 

В Разград двамата бизнесмени не само "плетат сиджимка" за ламята, наречена "апатия от кризата", но дори на "Ламя 2012" сиджимката вече е надяната и поведена по европейските пътища.

 

Можем ли в този случай да не се върнем на сравнението между двете "светкавични титли" – на "Септември при ЦДВ" – само след два месеца съществуване, и "Лудогорец"-основан година по-рано?

 

Доставената  на връх 9 септември първа титла, не е била застрашена от "ламята", напротив – самото чудовище, под маската на "народната власт", може да се счита за гарант и доставчик.

 

В Разград пък сме свидетели на титла, гарантирана от "властта на парите", но без намеса на политика, доколкото успешният бизнес може да мине без това. Да се печелят милиони не е като да се плете сиджимка, но при всички случаи се иска трудолюбие и лично участие и отговорност. И не става с укази, директиви, команди или рапорти, както при поредицата титли, печелени от правоимащите по конституция. Нито става със шмекерии и всякакви мутренски хватки, каквото е продължението в наши дни.

 

Има още поводи за сравнения между революционната деветосептемврийска титла, и титлата, хваната със "сиджимката" на предприемчивите, далновидните, способните...

 

За разлика, пак да използвам случая, от "титлоносците-санчопансовци", където никой нищо не е изграждал, никой не е плел "сиджимки", защото, как да ловят ламята, когато тя им е създател...

 

Но стига метафори и иносказания, този път възгласът ми е "Само Лудогорец!" /П.с. – Макар че, ако в родния ми град ме разпознаят, не бих могъл да стъпя там. Ние с "капанците" сме както Левски-ЦСКА.../

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com