Трябваше да внимавам повече какво си пожелавам. Защото, както задължително се случва с необмислените неща – те просто се случват. Исках Banksy някой ден да започне да рисува наоколо и изведнъж – BGanksy. Не някаква си евтина имитация, не наполовина сполучлива реплика, а направо същата класа. Направо да ти отнесе главата, както и стана. Главите бяха отнесени, останаха само чувствата. На малко -фили, на малко -фоби и предимно на микроби.
Не бяхме подготвени за културния шок, нито за толкова внезапен преход – за една нощ да спрем с лепенето на уличните тапети "КУР за Левски". И на тяхно място да освежим екстериора с качество made in Висшата лига на въображението. Естествено че имаше риск от объркване. Още повече когато главата не е под ръка и дефицитът се компенсира с емоции. Естествено че имаше риск вниманието да се концентрира не какво се рисува, а къде. Още повече, че на тази държава – последната Трета българска, генетично й е заложено да не гледа своя собствен пъп, а да се самоопределя според посоката, в която е разположен задникът й. Така са започнали първите политици, делейки се на русофили и русофоби. Затова няма нищо по-нормално последното население от микроби да продължава да върти задника си и с него да чувства, въобразявайки си, че едва ли не мисли.
Ние всъщност нямаме проблем със съдържанието, а с местонахождението му. Ние всъщност нямаме обективно мнение за BGanksy, а само субективно - в зависимост от отношението ни към един конкретен паметник, към историята зад него и към историята по принцип. Както и нямаме мнение - въобще ли не трябва да се рисува по паметниците. Или по някои е разрешено - зависи дали посоките на паметниците и задниците се разминават на запад, на изток и на югоизток. Ние всъщност нямаме местно производство принципи, а си ги внасяме от чужбина, което после води до драматични разминавания.
Например за графитите по джамии, синагоги, вече и по паметници на чужди армии има дефиниция, че оскверняват. А за "КУР за Левски" няма нищо. Този кур какво прави – доставя оргазми сигурно. Или е инструмент за признание в любов към ЦСКА. Разбира се, че става въпрос за футболен отбор, но къде, по дяволите, са шибаните кавички около Левски. Къде, по дяволите, можеш да се запишеш за екскурзия до място с толкова много пишки по стените, хранещи местния национален герой. За него поне сме се разбрали.
Може да нямаме национални идеали и каузи, може задниците ни да гледат в различни посоки и да чувстват различно, но поне за Левски сме се разбрали да не се делим на -фили и на -фоби. Но всички може да го видите – там, близо край който и да е град, село и махала, от стената стърчи грозно и зловещо мъжки полов орган с три букви. И толкова отдавна стърчи, че никой вече не го забелязва, никой не го чисти, на никого не му пречи. "КУР за Левски" – написано е да се разбира едно, да се подразбира друго и да няма място за трето. Написано е да стои завинаги в крак с времето и да напомня, че човек, включително Левски – и на кур да го въртиш, и с това се свиква.
Съжалявам Левски, кур за теб. Можеш да го понесеш, без да създаваш проблеми на микРобите. Техният дневен ред не предвижда да се самоопределят спрямо теб и да чистят след теб, за да не стават недоразумения. Може би не трябваше да се разбираме да си толкова безспорен. По-правилно беше да те разделим – половината за -филите, другото за -фобите. Така пак щеше да има кой да ти вкарва нещо за стърчене, но и кой да ти го изкарва. А сега цялата енергия се разпилява в противоположни посоки, понеже на всекиго задникът му го тегли различно.
BGanksy ни се появи, а ние го посрещнахме с политика и идеология. И от това, разбира се, не произлезе нищо умно. Произлезе само поредният компас, по който да се сверим – кой откъде е тръгнал, накъде отива и докъде няма да стигне. Останете с "КУР за Левски" на стена, на уста или както пожелаете - нямате си и скапана национална идея колко ви отива.
Калин Руменов, "Новинар"
коментари
седем гола на чорбата.
ВСИЧКО ДРУГО Е
С А М О Л Е В С К И
RSS на коментарите по тази тема