Искам от тази трибуна да се обърна към всички вас - фенове, ръководство и футболисти. Мисля, че доста хора ще прочетат това спонтанно пост-че.

Реших да драсна 2 реда от името на най-големия фен на Етър, който познавам. Човекът, закърмил ме с виолетовата идея, човекът, който за първи път ми показа пътя към "Ивайло" и от когото съм попивал всичко, свързано с Етър.

С него сме обикаляли стадионите из България, той ми подари първия виолетов шал и ме научи да обичам безрезервно отбора на Велико Търново!

В началото бяхме заедно, в студ и пек, зиме и лете, понякога 2-3 часа преди мача, с 10-тина пакетчета семки, туба с вода и няколко вестника - винаги в централния сектор под козирката.

Понякога беше страшен в яда си, ставаше и крещеше, а хората покрай него се увличаха и започваха да скандират, докато той доволно запалваше поредната си цигара и наблюдаваше ентусиазма на всички боляри....

Гледах го в очите и запомнях.

Не мина много време, започнах да ходя с приятелите ми на мачовете. Без него. А той си беше винаги там, скандираше, викаше и повеждаше централния сектор след скандиранията на агитката.

Оттам нататък всичко е ясно - направихме си фенклуб и започнахме да болеем активно за "виолетовата" идея.

Човекът от централния сектор остаря и спря да ходи по мачове. Но винаги ме е изпращал натам, към "Ивайло", с оня трепет в очите, с който заедно в продължение на всичките тези години сме тръгвали на мач."Хайде и дано бием"... "Звънни ми след мача"...

Утре той няма да е там, на мястото, на което му се полага. Просто се наложи да бъде приет по спешност в болница - дори и на корави копелета, като болярите се случва понякога.

Но ми поръча да поздравя всички, с които ще бъдем заедно, да пожелая успех и да ви предам, че винаги ще бъде част от онези луди глави, за които ЕТЪР си остава начин на живот.

Тате, благодаря ти от името на всички!!!

ЗА ЕТЪР СМЕ РОДЕНИ, ЗА ЕТЪР ЩЕ УМРЕМ!!!

Фен на Етър!