От няколко години името на Димитър Бербатов е едно от най-споменаваните в родните медии. Охулван и оплюван, обожествяван и обичан, наричан художник и артист, мързел сравняван с една кукла. Бившият капитан на националния отбор по футбол е обикновен човек взел решение. Дали е било правилно времето ще покаже.

Свободата е право дадено при появата ни на този свят, трябва да уважаваме правото на другите да решават бъдещето си. Нямам намерение да бъда нито адвокат, нито прокурор или съдия на Д.Бербатов, харесвах го като футболист, радвал съм се на головете му, на добрите отигравания, но той е само един футболист, а не  генерал зарязал армията си в битка, не е пожарникар избягал от горяща къща.

Кого и какво е предал футболиста и човека Бербатов? Някой ще кажат "Той е капитан на националния отбор ,това е чест и привилегия" той не искаше капитанската лента, но я носеше за да не кажат че е страхливец и когато му натежа просто се отказа от нея и от отбора. Историята е показвала, че един футболист колкото и добър да е не може сам победи важен е отбора, а Бербатов не искаше да играе в него на сила хубост не става. Дали е ставал за лидер?Той сам не поиска да стане такъв.

На 28.05.2011 г. Бербатов трябваше поне да бъде в разширения състав, но Диктатора с дъвката реши да му покаже, че може и без него. Дали е бил прав Съра ще го съди историята не ние. В българските медии се започна една полемика, която ще продължи като трансферната сага на Гарата, трябва ли да се махне ,ама да остане ли и идното лято да си тръгне като свободен агент.

То стана като турски сериал даже и бабите на село се интересуват от Бербатов. Прекалено много време и енергия се отделиха за две решения ,трябва да се обърне внимание на децата от там се започва за да има бъдеще футбола у нас. Благодарим ти Митко ти си добър футболист, но няма незаменими хора.

Артилерист (мнението е публикувано във форума на Sport1.bg)