Агитките на Твенте и Аякс показаха защо в Холандия има пролем с хулиганите. Представители на двата отбора си спретнаха бой след края на финала за Купата на Холандия, който се игра вчера в Ротердам.

 

Шампионите от Твенте, където играе Ники Михайлов, падаха с 0:2, но успяха да се доберат до трофея след обрат и продължения. В крайна сметка червените спечелиха с 3:2 след гол на Марк Янко 4 минути преди да започнат дузпите.

 

По информация на агенции от ниската земя, близо 400 автобуса са превозвали привържениците на двата отбора до пристанищния град.

 

Няколко автобуса на феновете от Амстердам са били изпотрошени и е трябвало автобусните компании да отпускат допълнителни курсове за прибирането им обратно. За целта е ангажирана е и допълнителна влакова композиция.

 

Вчера сутринта 262 автобуса с фенове на Твенте са потеглили към Ротердам. 138 возила и пет влакови композиции пък акостират с агитка на Аякс.

 

Любопитно е, че още по пътя са започнали арестите, когато аварийният люк на един от автобусите с фенове на Аякс е бил изкъртен и през целия път извън рейса са летяли бири и всевъзможни предмети.

 

Местната полиция е осуетила и по-голямо меле, в което са имали намерение да вземат участие и привърженици на Фейенорд, които се ненавиждат с "колегите" си от Аякс.

 

Около петдесет привърженици на червено-белите от Ротердам са били в кръчма, намираща се близо до стадиона. Сред тях са били и някои от членовете на твърдото ядро и се предполага, че те са искали да организират нападение срещу ултраси на Аякс.

Футболното хулиганство вероятно трябва да ангажира отделен раздел в психологията, но дори тогава едва ли ще намери своето логично обяснение. Борбата срещу него пък тормози сънищата на всяка полиция от София до Буенос Айрес и обратно. Само преди няколко дни софийските органи на реда нахлуха в домовете и арестуваха 9-има запалянковци, уличени в престъпления покрай поредното дерби между "Левски" и ЦСКА.

 

В опит да намери поне частичен отговор на въпроса кой и защо стои под маската и качулката на футболния ултрас "Сега" покани за разговор представител на една от крайните фракции на столична агитка. Първоначално той отказа, но впоследствие склони при единственото условие да остане анонимен. От уважение към неговата позиция, оставяме в тайна не само името му, но и неговата клубна принадлежност.

 

- Вие футболен хулиган ли сте?

 

- Аз съм краен привърженик, макар че то е почти същото. 

 

- Откога ходите на мачове и откога се възприемате като ултрас?

 

- Ходя на стадиона от 20 години, а съм крайно настроен в последните 5. Полека-лека започна да ми харесва да съм част от организирана група, а не просто посетител с билет.

 

- Откога не сте пропускали мач на любимия си отбор?

 

- В последните 5 години със сигурност. Преди това съм пътувал хиляди километри, дори на стоп, само и само да отида на мач. Постепенно нещата станаха крайни.

 

- Какво е да сте краен привърженик? Това каква част от живота е?

 

- Всичко след работата. Извън нея се интересувам предимно от любимия си отбор.

 

- Къде стоят приятелите, семейството?

 

- Повечето ми приятели са свързани с футбола в момента. Иначе семейството и приятелите винаги са на първо място.

 

- Това не е ли противоречие - хем футболът е на първо място, хем семейството и приятелите?

 

- Футболът се играе веднъж в седмицата. През останалото време съм напълно нормален човек. Ходещ на работа, с добро образование, с добро семейство. Твърдението, че хулиганите са прости и необразовани, е абсурдно.

 

- Каква е средната възраст на футболния ултрас?

 

- Между 18 и 40.

 

- А какви са отношенията между противниковите агитки?

 

- Вражески. Макар че много от хората се познаваме и извън стадиона сме и приятели.

 

- Къде минава границата между враждата и приятелството?

 

- Приятелството свършва, щом си уредим среща и се засечем на улицата. Когато няма мач, сме приятели. Може да е много странно, но не мисля, че само в България е така. Навсякъде по света крайните привърженици на едните познават крайните привърженици на другите. Знаят се местата, където ходят. Когато няма мачове, едните търсят другите и обратното.

 

- С каква цел?

 

- Да се пребиваме, разбира се!

 

- А кога се търсите да пиете бира, да речем?

 

- Когато сме поединично.

 

- Колко често се организират побоища? Само "вечното дерби" ли е повод?

 

- Самото дерби няма нищо общо. По принцип се търсим на всеки две седмици.

 

- Вие в колко организирани боя сте участвал?

 

- Над 10.

 

- Какви поражения сте претърпявал?

 

- Най-тежкото беше счупен нос. Иначе най-различни леки и по-сериозни охлузвания.

 

- А какво сте причинявал?

 

- Няма как да знам с точност.

 

- С колко от "враговете" сте в близки отношения?

 

- Не повече от 5-6-има.

 

- Колко често се виждате?

 

- Доста. Всяка седмица поне по веднъж. Събираме се, ходим си взаимно на гости.

 

- Вие какво сте готов да причините на тези хора?

 

- Не знам. Ако ми е добър познат, просто ще гледам да го подмина в тълпата и да се захвана с друг. Но ако все пак се случи, ще го пребия, както бих пребил всеки друг противник.

 

- Докъде сте готов да стигнете? Бихте ли убил?

 

- Не!

 

- Как може да сте сигурен в едно меле, подтикван от омраза и свръхдоза адреналин, докъде може да се стигне?

 

- Разбира се, всичко може да се случи, но никой не излиза с такава нагласа. Крайната цел е едната агитка просто да надделее над другата.

 

- Това как проличава?

 

- Или когато едните си подвият опашката и се ометат, или като ги видим да лежат на земята, а ние им се присмиваме.

 

- Запознати ли са най-близките ви приятели и семейството ви с хулиганската страна на вашата същност? Как го приемат?

 

- Повечето ми приятели знаят, но най-близките ми роднини нямат представа какъв човек съм на стадиона.

 

- Има ли жена до вас?

 

- В момента - не.

 

- Оказва се, че времето между мачовете също е посветено на футболните емоции. Тогава семейството и приятелите не се ли оказват отново на заден план? И кога изобщо те са на първо място?

 

- Имах предвид, че мачовете не са целогодишно. Има пауза в шампионата, има лятна почивка.

 

- Има ли значение представянето на отбора за това колко сте му отдаден?

 

- Не. И във "В" група да играем, аз пак ще съм на стадиона.

 

- Значи няма значение какво се случва на терена? Само омразата към противника ли е движещата сила на ултраса?

 

- Винаги ще мразя и ще атакувам агитката на противника. Ненавиждам историята им.

 

- Само вечният съперник ли предизвиква омраза? С привържениците на другите отбори в какви отношения сте?

 

- Има някои тимове, с които сме в чудесни отношения. С някои отбори ни обединява омразата срещу други. Може да се каже, че извън София всеки от отборите си има приятелски и вражески агитки. Всъщност аз смятам, че в България има само 4 агитки със силни фракции - две софийски и две пловдивски. Всеизвестно е, че феновете на ЦСКА са в дружески отношения с тези на "Ботев", а публиката на "Левски" - с тази на "Локомотив". И съответно крайната вражда е по обратните оси, включително и между ботевисти и локомотивци.

 

- Организирате ли някакви мероприятия с чуждестранни агитки. Има ли вражда или приятелство на международно ниво?

 

- Имаме близки отношения с феновете на един сръбски и на един италиански гранд. Същото се отнася и за враговете ни от София, които поддържат връзка с местните им противници.

 

- Там докъде се разпростира подкрепата ви?

 

- Част от нашата агитка ходи винаги на дерби срещите "Лацио" - "Рома" в Рим и "Партизан" - "Цървена звезда" в Белград. Ако има организирани нападения, участваме в атаките срещу чуждата агитка.

 

- През годините на т. нар. преход имаше не една ситуация, в която футболни фенове бяха обвинени в политическа провокация. Първият такъв случай бе по време на историческите събития пред парламента през януари 1997-а (б. а. - като основни участници в щурма на Народното събрания бяха разпознати редица от тарторите на агитката на "Левски"), а най-пресният пример бе през януари 2009-а, когато отново футболни хулигани бяха уличени за умишленото проваляне на граждански протест пред Народното събрание. Каква е истината?

 

- Всичко беше платено. И двата пъти ултрасите бяха събрани там с една-единствена цел - провокация. Не мога да кажа откъде идват парите, но сумите се разпределят поравно между всички агитки.

 

- Не знаете ли, или не искате да кажете?

 

- Не знам.

 

- Вие лично получавал ли сте пари?

 

- Не. И не бих участвал в подобно нещо.

 

- Какви са политическите ви възгледи?

 

- Нямам конкретни. По-скоро десни.

 

- Всеки политически протест ли бихте подкрепил?

 

- Никога не бих подкрепил червено правителство.

 

- Политическите провокации ли са единствените случаи, когато вражеските агитки имат обща кауза?

 

- Да. Също и на 3 март ходим заедно на Шипка.

 

- Може ли мач на националния отбор да обедини враждуващите агитки?

 

- Очевидно не може.

 

- Защо платена политическа кауза може, а националният отбор - не?

 

- Националният отбор отдавна не е това, което беше. Различни мениджъри се опитват да лансират играчи и от едните, и от другите, а това не се харесва на никого.

 

- Има ли разлика между футболен ултрас и скинхед?

 

- Всъщност, няма нищо общо между едните и другите. Аз дори мисля, че скинхед движението умря. Тези, които останаха, вече дори не ходят на мачове. Половината скинове са наркомани. А футболният ултрас се облича добре, носи скъпи дрехи и се опитва да не бие на очи. Така че едното няма нищо общо с другото.

 

- Футболните скинхед също имат славата на крайни привърженици. Защо ги отричате?

 

- Мисля, че това движение просто загасна. Навремето, преди десет години, скиновете бяха в ядрото и на двете агитки. В момента ги няма.

 

- Казахте, че скиновете са наркомани. Сред останалите фенове има ли такива, които употребяват наркотици?

 

- Има ги навсякъде.

 

- Вие употребявате ли?

 

- Не. По-скоро рядко.

 

- Продава ли се дрога по футболните стадиони?

 

- Поне аз не знам.

 

- Какви са вашите лични амбиции в живота?

 

- Кариера, семейство, деца. Като всеки нормален човек.

 

- Ако имате дете, бихте ли го завел на стадиона в момента? В сектора с агитката?

 

- Не. За нищо на света.

 

- Защо?

 

- Защото е опасно.

 

- Вие сам създавате опасността, а мечтаете за дете, което не бихте завел на стадиона. Това не е ли парадокс?

 

- Така е. Но на този етап това не може да се промени.

 

- Кога смятате, че ще сте готов да създадете семейство?

 

- Не мога да отговоря на този въпрос. Ако ме питате дали ще се откажа заради семейството, моментът просто не е дошъл.

 

- Какъв е днешният ви съвет към хората с деца, които искат да отидат на стадиона?

 

- Да отидат в сектор "А".

 

- А по пътя към стадиона? Как да се опазят от обезумели крайни фенове на чуждия отбор?

 

- Тук явно има нещо много объркано в схващанията. Гарантирам, че обикновен гражданин, дете или момиче никога няма да бъдат закачени.

 

- Тогава защо се нападат автобуси на градския транспорт, които са пълни с невинни граждани, деца, жени?

 

- Това се извършва от една друга група хора, наречени малоумници. Ние, ултрасите, осъждаме тези гамени. Крайният футболен фен спазва своеобразен кодекс. Абсолютно се забраняват ножове, бухалки и каквито и да било оръжия. Дори когато се срещаме за уговорен бой помежду ни, всичко се решава с голи ръце.

 

- Колко души в агитката са обединени в крайните си пристрастия и колко сред тях са тарторите?

 

- Между 200 и 300 са ултрасите, от които десетима са откроени лидери.

 

- Вие къде в йерархията се намирате?

 

- Малко под върха. Съобразяват се с мен.

 

- Има ли значение етническата принадлежност на фена?

 

- Естествено, че има! Ако не е българин, не може да бъде част от агитката.

 

- Вие расист ли сте?

 

- Да. Мразя циганите. Мразя хора, небългари, които успяват в тази държава само защото им се помага. И постигат своя успех за сметка на българите. Примерите са хиляди.

 

- Вероизповеданието от значение ли е?

 

- Разбира се. Аз съм православен християнин. Ходя редовно на църква.

 

- Хора, които изповядват друга религия, имат ли място близо до вас - в живота или на стадиона?

 

- Не. Не може един мюсюлманин да е част от агитката. Това няма как да стане.

 

- По цял свят ли е така?

 

- В Англия не е. От крайните привърженици на "Уест Хем" и "Милуол" половината са турци. Сред тарторите им пък има албанци. Също и в Германия, където е най-голямата турска колония, половината, че и повече на стадионите са мюсюлмани.

 

- Според вас каква е причината стадионите в България да са празни?

 

- Слабата игра на терена и агресията по трибуните.

 

- Как смятате, че може да се върнат хората? След като нивото на играта очевидно не върви във възходяща посока, една приятелска атмосфера по трибуните няма ли да е по-вероятната причина обикновеният запалянко да се върне?

 

- Абсолютно! Аз пак казвам, че ние с невинни хора не се закачаме. Няма и да се закачаме. Колкото до ексцесиите, които се получиха на последното дерби, искам аз да задам един въпрос! Къде са законите? Кой ги спазва? Полицията знае кои са и едните, и другите лумпени. Дават ги във всеки репортаж, а казват, че не могат да се справят. Точно за пет минути могат да ги вкарат в затвора с едни строги присъди.

 

- Защо беше изгонена агитката на ЦСКА от стадиона?

 

- Моето мнение е, че полицията сгреши. Тези, които правеха провокациите, се виждаха много добре най-отпред. Трябваше те да бъдат арестувани и всичко щеше да приключи. Независимо от кой отбор си, когато едната агитка я няма на стадиона, не е същото. Аз, например, не мога да живея без вечния съперник. Сигурен съм, че това важи и за отсрещната страна.

 

- Смятате ли, че ако се докаже, че "Левски" или ЦСКА е неизряден клуб, той трябва да бъде изваден от "А" група?

 

- Категорично - да!

 

- Тогава какво ще прави агитката на другия отбор?

 

- Най-добре ще е и двата да отидат във "В" група. Това на шега. А, сериозно - просто тогава ще си организираме срещи извън стадиона.

 

- Или и малкото останала публика на стадиона ще се отдръпне, защото вече няма да има съвсем никакъв дразнител?

 

- Моето лично мнение е, че ако "Левски" или ЦСКА бъдат пратени във "В" група, на мач ще ходят, образно казано, по трима души. Аз винаги ще бъда там, сигурно и останалите 300 ултраси ще са там. Но просто ако един мач в момента има 3000 души посещаемост, тогава ще останат тези 300. Много хора сега ходят на стадиона, защото е модерно.

 

- А колко са тези, които ходят на стадиона само за да се бият? Които не се интересуват толкова от самата игра, колкото от провокацията и сблъсъците?

 

- Според мен няма такива хора.

 

- Само в България ли смятате, че е така?

 

- Не, навсякъде е така.

 

- Как ще коментирате поведението на сръбската агитка, която с действията си в Генуа миналата есен провали европейската квалификация срещу домакина Италия?

 

- Това беше предварително планирано. Платен политически ход.

 

- Кой е поръчителят?

 

- Сръбската мафия. Не знам конкретни причини, но имам вътрешна информация, че е трябвало да бъдат уредени сметки с италианската мафия.

 

- Сръбският подстрекател Иван Богданов ли беше необходимата жертва?

 

- Не го познавам лично, но от обкръжението му знам, че той е взел най-много пари. И изобщо не го мислете, той в момента живее като цар в затвора.

 

Явор Евтимов, в. "Сега"

Феновете на Славия и Лудогорец си спретнаха меле по време на контролата между двата тима, завършила 0:0 на изкуствения терен на стадиона в квартал "Овча купел", информира Sportal.bg.

 

Привърженици на домакините се втурнаха към агитката на тима от Разград и свалиха едно от основните знамена на феновете на "зелените".

 

За да внесат допълнителен смут сред феновете от Разград, "белите" хвърлиха и димка в техния сектор. Това вбеси гостуващата агитка и най-лудите глави от нея подгониха двамата слависти, като след сериозен спринт успяха да ги догонят при волейболната зала.

 

Там се заформи меле, в което бяха разменени юмруци и от двете страни, но в крайна сметка феновете на гостите се върнаха със знамето си в ръце.