Звездата от родния култов сериал "Стъклен дом" - Явор Бахаров, даде ексклузивно интервю за Novsport.com. В него братът на Захари Бахаров говори за двете си големи страсти във футбола - ЦСКА и Реал (Мадрид), както и вечния съперник на "червените" - Левски.

- Ти си отявлен цесекар, как се стигна до тук?

 

- При мен всичко започва от дядо ми. Той е бил съсед на д-р Гевренов, един много известен доктор, бил е на ЦСКА и след това на националния. Те са семейни приятели. Не знам дали само оттам, дядо ми е бил запален с червената идея, ходил е на мачове доста и покрай него и аз, водил ме е на първите мачове, които не си ги спомням. Оттам съм се запалил и оттам идва историята защо съм от ЦСКА.

- В последно време отборът няма много успехи, много фенове негодуват, ти имал ли си усещането да спреш да поддържаш този тим?

 

- Никога не може да спре да се поддържа тимът, с който си израснал. Това го няма никъде по света, дори, ако трябва да изпадаме и да се върнем в началото, да ни отнемат всички титли, купи и история, винаги ще съм си от ЦСКА. Не съм от активните фенове, които ходят да протестират. Интересувам се, болно ми е, тъпо ми е, тъжно ми е, но не мога да направя нищо.

- За кое ти е тъпо, за отстраняването на Стойчо Младенов или заради хората, които в момента притежават клуба?

 

- По-скоро за неразбирателството между хората в клуба. Според мен няма ясна цел, явно няма и сериозен инвеститор. Според мен шефовете от "Титан" дават колкото могат пари, нямат високи амбиции, защото нямат достатъчно кеш, така го чета аз този проблем. Моето виждане е, че като нямаме пари, трябва да залагаме на повече български момчета и да си развиваме школата, това е най-важното, а не да се търсят бързи пари. Пожелавам си шефовете да могат да изградят дългосрочен план, това ще е най-правилното, защото така ден за ден, сменя се бардакът, к***ите са стари, със стари к***и нов бардак не се прави.

 

- В стила на тази поговорка отново идва Миодраг Йешич, какво да очакваме от него, пак тази поговорка или светли дни?

 

- Това въртене на стари треньори също почти не го разбирам. При Йешич не бяхме лоши, тогава играехме с Мурад и с Ибрахима, постигнали сме успехи с него, но пък ни изгуби една титла през пролетта. Не го познавам този човек, и Стойчо и той ми изглеждат полустабилни. Най-стабилен бе Любо Пенев и след това Милен Радуканов, най-пасваха, трябва да е млад и амбициран човек, който да бачка там. Тези сега, които идват ми се струва, че са по-лабави. Ще го видим какво ще направи, но като цяло е много тегава работата, защото не можеш да сменяш треньор на 6 месеца, това е несериозно. На зимния полусезон не се сменя треньора, освен ако не си бил сред изпадащите.

- За разлика от ЦСКА, Левски върви по-добре. Мнението ти по този въпрос и отношението ти към Левски нормално ли е или не ги обичаш?

 

- Не ги обичам даже е малко. Не бе, какво да ти говоря за г..., тук не сме се събрали да си говорим за говеда. Да се оправят мръсните говеда, не им желая нищо добро. Шегувам се. Те като дърпат нагоре, целият български футбол дърпа нагоре, което е добре, трябва да има мощни инвеститори, които да инвестират в клубовете и това е добра новина. Това мен не ме топли чак толкова много, за Левски не ми се говори, доста са ми жалки.

 

- ЦСКА и нищо друго?

 

- По-скоро ЦСКА и европейски футбол. Фен съм на Реал (Мадрид) от доста време. Тренирал съм футбол 6-7 години в Славия, треньор ми е бил Кирил Качаманов, бях запален, а и той беше от Реал (Мадрид). От Реал съм заради Давор Шукер и Роберто Карлош, това ми бяха любимите футболисти като по-малък. Може би и заради голямата еуфория около Барса, тогава също я имаше заради Ицо, аз исках да съм малко по-така, опозицията, избрах Реал от 1995-а година съм фен на този клуб.

 

- Националният отбор добре се движи, следиш ли изявите му?

 

- Харесвам ги да, ето това е, това е начинът, по който може да се направи нещо, както и Любо го показа. Любо си върши работата добре, с ред и дисциплина, с дългосрочен план, знае какво цели. Ясно е, че няма да стигнем до четвъртфинал на европейско, но ако стигнем до групите също ще е страхотно. С потенциала, който имаме, момчетата не са нещо особено, но той извлича максимума и поздравления за него, оказа се сериозен въпрос.

 

- Не се ли хващате за гушите с Бойко (негов добър приятел и също участник в "Стъклен дом", който преди време говори за Вечното дерби) от време на време, той е левскар, а ти цесекар?

 

- Достатъчно сме интелигентни момчета да не се хващаме за гушите. Скоро играхме отбор, който аз съм събрал срещу отбор, който той е събрал, бихме ги с 4-5 гола, единият се контузи. Каниха ме за реванш, но неговите момчета със сини фланелки бяха сгазени, така че Бойко има още хляб да яде.

- След като направи име в "Стъклен дом" и сега репетираш за постановки в театъра, какво още да очакваме от теб, ще те видим ли на малкия екран?

 

- В Театъра на армията съм, не в Театъра на милицията, това трябва да се отбележи. Има един нов сериал, който ще започне да се прожектира и излъчва напролет. Отделно репетирам в театъра, това е, имам работа, доволен съм. Имам ангажименти, вървят нещата, дано се запазят така.

 

- Какво си пожелаваш за 2013-а, освен шампионска титла на ЦСКА?

 

- Пожелавам си Моуриньо сега най-сетне да вземе КЕШ с Реал, вече десетата титла. В спортен план това ми е най-голямата мечта, дори ЦСКА е отишла на заден план, защото и други хора ръководят там нещата и е такъв батак, че не мога да хвърлям енергия за хора, които не я заслужават. Затова съм се ориентирал към белия балет и се надявам нещата там да потръгнат.

 

Интервю на Кирил Евтимов

АКТЬОРЪТ БАХАРОВ КОНКУРЕНТ НА “ГОВЕДОЕБАЧИТЕ”

 

Едно момче, облечено в яке на цска, било нападнато в един мол от свои връстници. Според собствените му думи, това са били фенове на „Левски” от някаква „синя хунта”. Пак битият свидетелства, че Е ударен с палки, но но без някакви наранявания. Даже нямал и уплаха, все пак „армеец”.

 

Слава Богу, че е така! Можело е да се получАт усложнения, а журналистът Явор Пиргов да си префасонира заглавието на дописката – от „пребиха” на „убиха”. И в това ние, читателите, да усетим още по-голямото му лично удовлетворение от инцидента, като повод за още по-голямо плюене по вечния враг.

 

А червените му привърженици под „сензационната” новина – още по-настроени за мъст срещу подуенските говеда…

 

Много сериозен проблем е вандалщината, за която все по-често ни информират спортните сайтове. Но още по-голям проблем са дописниците, които максимално се възползват от тези осъдителни акции, за да впечатляват със заглавията си. И особено – за да настройват с нова сила и все по-безотговорно,най- първосигналните и податливи на подстрекателставата.

 

А този, нелош журналист, Пиргов, не случайно съм го поставил в заглавието – той е бъдещият заместник на Главния подстрекател в Републиканския футбол Георги Атанасов – ГА. Само че,  оня манипулира с похватите от дългогодишната си партийна журналистика и по завоалирано призовава за отмъстителни акции. Докато Яворчо е закъснял комсомолец, със всичките права и привилегии да се позовава на свободата на словото. И да иска и читателите му най-свободно да мразят „Левски”, както той самият умее…

 

За конкретния слувай в мола, само в Спортлайн. /където служат и други „пирговчета” с особен хъс срещу „лефскарщината”/ са извели информацията като уводна, и тя гласи „Фенове на „Левски” пребиха футболист на ЦСКА с палки”.

 

Е, как да не настръхнеш и да тръгнеш и ти да си купуваш палки и всичко необходимо за бой с говедата?.

 

Илюстрациите са доста мащабни за десетредовата дописка – снимки от сектор Б, с някакви транспаранти, със всичко, което може да настройва едни акнета срещу други акнета. Има и отделна справка под заглавие „Кой е Алекс Спасов”, негов голям портрет, който можеш да изрежеш и да понесеш в едно протестно шествие. Има я и спортната биография на героя:

 

„Явно изборът на “жертва” не е случаен. Спасов е десният защитник на набор’94 на ЦСКА, който е известен с изключителната си борбеност и всеотдайност на терена, а мачовете с Левски за него са нещо специално и в тях е дава максимума от възможностите си и действа с огромен хъс…”

 

Бе явно организирана от всякъде „лефскарска” акция, с цел навреме да се сложи кариерата на един бъдещ Бандаловски. Или поне на Павел Виданов, който също е бил десен бек в червената школа.

 

Това, което се нуждае от уточнение , за социалното положение на момчетата от тази школа. Защо им се налага   да ходят с тренировачните си анцузи по централните улици и из моловете? То вярно, че техният директор бачо Спас дойде в столицата с един пловдивски анцуг и това си му остана любимата дреха дълги години, но в сегашните условия на улична междусекторна война, си е предизивикателство.

 

А защо война ли? Питайте Пиргов и антилевскарската му компания. Аз, специално, не се сещам за професионален “син”  журналист с толкова настървение и омраза да пише срещу „червените”. При това в медиите, прокламиращи се като общонационални…

 

Но ето и важното, което липсва в пространия вестникарски блок, посветен на десния бек, герой от мола. Важното е онова, с което той е предизвкил връстниците си чрез тази своя снимка във Фейсбук.

 

Защо не е коментирано  и осъдено публичното палене на шалчето, бабаитски  сложено в профила на бъдещата жертва?

 

Това един журналист  може да го зачекне като профилактика и превенция. Само че друго им върши на тях работа…

 

Разбира се, подобно предизвикателство в социалната мрежа по никакъв начин не оправдава биячите, да ги наречем със „със сини палки”.

 

Но темата тема отваря – нека в полицейските участъци, където има специалисти и психолози с ангажимент към футболното хулиганство, да обръщат внимание на част от „червената” или „синята” журналистика, която е специализирана да насъсква младежите под своите пристрастно манипулативни статии.

 

После същите се кефят на възможността сами да поставят бомбастични и човеконенавистни, жълто кафяви заглавия.

 

Който подценява ролята на яворпирговци и за бъдещите вандалщини в синьо и червено, нека проследява форумите за ефекта от гадориите им.

 

———-

 

И за още нещо   се сещам – пред два-три дни  форумните духове се разбуниха от едно интервю с някакъв младеж, представен като актьора Явор Бахаров. Играел някъде си, но в страни от моите филмови и театрални интереси и не ми е познат.  Но, по вина на интервюращия ли, или защото на актьорчето му идва отвътре, този наговори за „Лефски” и „говедата” такива оценки и пожелания, че, има двама супер кретени във форума на Спорт 1, сигурно са се жегнали от такава конкуренция…

 

Но и това е част от новото преразпределение на „анти пазара”. Наскоро починалият Георги Калоянчев, познат като много запален левскар, едва ли си е позволявал да каже лоша дума за червения противник. Вярно, че тогава ходехме на дербитата заедно и сядахме един до друг, но и значението на журналистиката не беше малко. Около 80 на сто от спортните журналисти /до средата на  70-те години, когато имах наблюдение/, бяха левскари и слависти. Виждал съм някои да спорят на маса почти до бой, но в писанията им нямаше как да се долови и дребна запалянковщина, дори. /ГА-говците също си траеха, събирайки сили за след 1989 година, може би…/.

 

Но „бахаровци”, също както „пирговци”, хич не са за подценяване, когато коментираме кой кого и защо е нападнал. В мола, в метрото, в автобуса…

 

Затова, нека ангажираните с футболното хулиганство институции анализират и този феномен. Оправданието ще е пак “свободата на словото“.

 

А другото оправдание е, че тези нямат други способности, освен    да се прехранват  покрай низките човешки страсти.

 

Драго Драгоев - Драгой