В "За Пловдив" продължаваме разговора си с Пламен Четелязов, уредник и PR на Регионалния исторически музей в Пловдив, а тема на разговора ни е дарителската акция на СК "Ботев" Пловдив по повод построяването на бюст-паметника на патрона на клуба Христо Ботев. Кои бележити пловдивчани са били свързани с историята на клуба, чии подписи стоят в неговата Златна книга, кой е истинският автор на скулптурата на революционера и създаден ли е "Ботев" през 1912 година?

 

Г-н Четелязов, разкажете ни за темата, по която работихте и която представихте на конференцията по повод благотворителността в Пловдив през 19-ти и 20-ти век?

 

Моята тема беше свързана с дарителската акция на спортен клуб "Христо Ботев" за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 година. Има няколко предпоставки, които ме накараха да се заема с тази тема. Първата е свързана със 100-годишнината на любимия ми клуб. Втората предпоставка беше връчването на Златната книга на Спортен клуб "Христо Ботев" Пловдив от областния управител Здравко Димитров на 2 юни тази година, когато той дари същата на ръководството на "Ботев". Третата и най-важна предпоставка е дарението, което получихме от Желязко Бургелов през пролетта на тази година, а то е Протоколната книга на "Ботев" Пловдив, която включва протоколите от събранията на спортното настоятелство от ноември 1926 година до ноември 1927 година. Доколкото разбирам от колегите ми от музейния център за съвременна история, в частност г-н Видин Сукарев, който се занимава с тази проблематика, това са първите документи с печат и с подпис на председателя Хитрилов, на подпредседателите. Това са първите документи, които имаме. В няколко от протоколите е описано как се взима решението за създаването на Златната книга - за самата изработка на книгата, с каква цел е направена и т.н..  

 

Откъде започва всичко?

 

Всичко започва оттам, че на спортния клуб "Христо Ботев" му предоставят място за изграждане на стадион в квартал "Ухото".  Тогава зад клуба не стои някой спонсор, а самите членове на клуба запрятат ръкави и когато не работят, отиват и копаят, пресушават заблатявания, махат трънаци, дървета и т.н. с кирки и лопати, само и само за да си направят игрище, защото в началото на 20-те години това е големият проблем за клуба. По някое време се вижда, че без специализирана помощ няма да мине. Тогава спортният клуб прави една дарителска акция за намирането на специалист, който да им помогне в строежа на стадиона. Тогава се прави и първата предметна томбола, която явно е успешна, и това вдъхновява клуба и неговите членове, че чрез такива дарителски акции могат да събират пари за направата на важни за клуба и обществения живот неща. 

 

Така възниква и идеята за изграждането на бюст-паметник на Христо Ботев, като по това време в Пловдив няма такъв.Запазени са и спомените на подпредседателя на клуба по онова време Христо Кънчев, който по-късно става и негов председател.  В тях той обяснява как са взели решението за изграждането на паметника, какво ги кара да го направят и накрая казва: "Пари, както и друг път, нямаше, но ще се намерят!" Така започва една мащабна дарителска акция, която има няколко инициативи. 

 

Първата е провеждането на нова предметна томбола. По това време тази предметни томболи са много актуални. Закупуват се предмети, които не са много скъпи. Правят се билети, които хората изкупуват, знаейки, че най-вероятно няма да спечелят, а дори и да спечелят нещо, то едва ли ще е на стойността на билета. Явно тогава е имало силен порив и от организациите, и от гражданското общество, за да се включват в такива инициативи.

 

Втората инициатива е взетото решение за създаването на Златната книга на Спортен клуб "Христо Ботев" Пловдив. Идеята е била с нея да се обикалят важни политици, военни и общественици и да им предоставят възможност да се разпишат в книгата, като отправят своето послание към клуба и срещу това да дарят някаква сума за конкретни инициативи на клуба.

 

Идеята за създаването на Златната книга не е била свързана само с набирането на средства за изграждането на бюст-паметника на патрона на клуба Христо Ботев. Последният подпис в книгата е сложен през 1937 година. Десет години след изграждането на паметника, с тази книга клубът е продължавал да събира средства за стадиона и клуба.

 

Третата инициатива е била свързана с решението да бъдат изпратени покани към видни български общественици и писатели, които да идват в Пловдив и тук да провеждат научни лекции. Целта е била чрез тези лекции също да се набират средства за построяването на бюст-паметника на Христо Ботев.

 

На Коледата през 1926 година клубът организира празненство и Коледен хор, така нареченото Коледуване,  на което хората, отишли на празненството, да дарят средства за построяването на паметника. Взима се и решение за направата на бал през месец март 1927 година, на който бал да се проведе и тегленето на предметната томбола. Това събитие се осъществява в театъра на Пловдив. Също така се споменава и за продажбата на "Ботев лист". Такъв "Ботев лист" е създаден през 1925 година. Има идея да се съберат научни статии и спомени за Ботев, както и да се запишат някои от дейностите на клуба и да бъдат издадени в нарочен сборник, който да се издаде през 1927 година на откриването на паметника на Христо Ботев и по случай 15-годишнината от създаването на клуба. Този сборник все още не ми е попадал и не знам дали е издаден. В протокола е записано също, че брошурата на Недко Каблешков е  дадена на Грую Данов, който се съгласява да я издаде и да се продава, като парите да отиват за полза на клуба. Това е букетът от инициативи, с които клубът е набирал средствата за изграждането на бюст-паметника на патрона на клуба Христо Ботев.

 

Каква е историята на Златната книга на клуба?

 

Историята със Златната книга е много интересна. Когато се взима решението за нейното създаване, абсолютно единодушно се гласува идеята кой да бъде първият човек, на който да бъде представена, и това да бъде негово величество Цар Борис Трети. С тази задача е бил натоварен секретарят на клуба Вълко Куманов, който на 1-ви март 1927 година докладва, че е заминал за София, където се е срещнал с Цар Борис Трети, дал му е книгата и книгата е разписана от Царя. Първият подпис на първата страница в Златната книга, точно под герба, е подписът на Цар Борис Трети. Това, което пише в протокола и мисля, че никъде досега не се е знаело, е това, че Цар Борис Трети дарява лични свои 2 000 лева на спортен клуб "Ботев" за направата на бюст-паметника. Така че Царят е бил един от първите големи дарители за каузата по построяването на паметника на Христо Ботев. 

 

Освен него, до 2 юни 1927 година, в книгата се разписват още Андрей Ляпчев - министър-председател на България, окръжният управител на Пловдив, председателят на окръжната комисия и началникът на пловдивския гарнизон. За съжаление, в протоколната книга някои страници липсват и не можем да разберем точните суми, които тези хора са дарили. 

 

Както вече казах, набирането на средства за дейностите на клуба е продължило повече от десет години, като за целта е била създадена специална комисия, която е имала за задача да отива със Златната книга  при видни общественици, политици и военни за набирането на средства за клуба. Тази комисия е била в състав: Георги Хитрилов - председател, Димитър Иванов - подпредседател, Христо Кънчев - подпредседател, Виктор Молхов - касиер, Аврам Вентура - домакин и Михаил Джувков - завеждащ спортни дейности. От протоколната книга вече знаем не само кои са били хората в ръководството на клуба, но и какви са били точните им длъжности.

 

В онези години всички членове на клуба са плащали членски внос, като чрез него са били закупувани предметите, които по-късно са били предлагани на предметните томболи. Интересното обаче е, че в протоколната книга пише, че има членове на спортния клуб (за съжаление, има откъснати страници, на които липсват повечето имена) , които освен членския внос всеки месец даряват отделно суми за отбора. Тези имена, които са останали в протоколната книга, са на Катя Велеганова, Жак Фридман и С. Перец. Това са били членове на клуба, които всеки месец са внасяли по 30 лева извън членския внос. Членовете на клуба взимат решение за създаване на колективна дарителска страница в Златната книга, където имената на тези хора да бъдат записани. Тази страница съществува, но за съжаление, имената вътре не са нанесени. 

 

Осъществен ли е вече контакт между ръководството на "Ботев" и Историческия музей, за да може да придобием по-пълна представа за написаното в Златната книга?

 

По инициатива на настоящото ръководство на ПФК "Ботев" Пловдив осъществихме контакт с него, като Златната книга на клуба ще ни бъде предоставена, за да можем да разчетем всички послания в нея, тъй като почеркът през 20-те години е бил много различен от сегашния. Това е нещо, с което тепърва ще се заемем, но аз съм сигурен, че до следващата година, когато дойде време да го издаваме вече написано, много от нещата, които още са неясни, ще бъдат открити, написани и изяснени.

 

Интересно е да се каже също, че ликът на Христо Ботев, който е изрисуван на корицата на Златната книга, е дело на художника Станчев. Може би става дума за Христо Станчев, но за да бъда абсолютно сигурен в твърдението си, ще трябва да проверя информацията от няколко източника. За предметната томбола, която клубът решава да проведе, се отделят 25 000 лева за закупуването на предмети, като в единия от протоколите в протоколната книга пише кои са непотърсените предмети след нейната реализация. По този начин ние може да съдим какви предмети са участвали в томболата. Такива са били рамка с портрет на Христо Ботев, пешкирник от орехово дърво с огледало, гарнитура за шиене, закачалка с огледало и т.н.  

 

Важно е да се знае, че домакинът на клуба Аврам Вентура докладва, че от томболата и волни пожертвувания в деня на тегленето й са постъпили 61 000 лева. Това е била доста голяма сума и като се има предвид, че провеждането на томболата е струвало 28 000 лева, чистата печалба за клуба е била над 31 000 лева. Това означава, че още тогава този спортен клуб е ангажирал гражданското общество, вълнувал е хората и е успявал да ги привлече за този тип дарителски акции и те с ентусиазъм са се включвали. 

 

Какво друго не знаем от ранната история на клуба?

 

Много интересен е бил конкурсът за скулптор и изработка на бюст-паметника, като в началото само един скулптор, Кирил Георгиев, проявява интерес, като вече почти са финализирани преговорите с него, когато изведнъж още шест човека решават и те да направят гипсов модел, който да представят. Тогава спортният клуб решава да направи конкурс, за да бъде избран най-добрият модел.  

 

Ценното, което открихме е, че имената на членовете на журито, което е оценявало предложенията, са запазени, като никъде не е записано, че те са взели пари за тази си дейност. Това също можем да го причислим като акт на благотворителност. Някои от тези членове, които успях да разчета, са: Георги Атанасов - един от основателите и председателите на Дружеството на южнотракийските художници (председател на журито), архитект Стойков (като на 99% сме убедени, че става дума за архитект Стойко Стойков, който е най-ярката фигура в пловдивската архитектурна колегия в периода 1920-1940 година). Между другото, по негов проект е направен и хотел "Цар Симеон", който по-късно Димитър Кудоглу купува и превръща в Дом на благотворителността и народното здраве. Също така член на журито е бил легендарният Цанко Лавренов.  Това са исторически факти, които до този момент мисля, че не са били известни на широката публика. 

 

Журито единодушно одобрява работата на скулптора Васил Вичев. На много места погрешно пише Димо Вичев. Истинското име на скулптора е Васил Вичев и това е записано на много места в протоколната книга. Той е автор на паметника на Георги Раковски в Цар-Симеоновата градина, а негови работи има и в Бургас и Стара Загора, като тепърва ще търся съдействие от колегите от Градската художествена галерия, за да намерим и по-голяма информация за неговата биография.

 

Има ли в протоколната книга нещо, което да ви е направило по-особено впечатление?

 

В тази протоколна книга  намерих нещо, от което лично на мен ми стана много драго. То няма отношение по изграждането на бюст-паметника на Христо Ботев. По същото време, когато спортният клуб "Ботев" извършва своите дарителски акции, Димитър Кудоглу закупува хотел "Цар Симеон" , за да го превърне в Дом на благотворителността и народното здраве. Домът е открит официално на 8 ноември 1927 година, като интересното в случая е, че на същата дата "Ботев" има общогодишно събрание. Събранието е насрочено предварително и няма как членовете на клуба да не присъстват на събранието. Знаете, че откриването на Дома на благотворителността е уникално събитие, на което присъстват хиляди пловдивчани, а пътят, по който минава Димитър Кудоглу, е обсипан с цветя. Ето защо, по време на общото годишно събрание на клуба, членовете почитат със ставане на крака, цитирам "Големият дарител и добър българин Димитър Петров Кудоглу", като го провъзгласяват с телеграма за почетен член на клуба! 

 

Събитието е отразено в протоколната книга и текстът на телеграмата е следният:

 

"Членовете на Спортен клуб "Христо Ботев" Пловдив, събрани днес на общогодишно събрание, като съжаляват, че не могат да вземат участие при освещаването на диспансера, отдават дълбока почит на великото Ви и единствено в историята на града ни дарение и единодушно Ви обявяват за почетен член на клуба!"

 

При наличието на такива имена, като Димитър Кудоглу, Недко Каблешков, Цанко Лавренов, Стойко Стойков, Никола Алваджиев и т.н., свързани по един или друг начин с историята на клуба, можем ли да твърдим, че гражданството в Пловдив е подкрепяло "Ботев" не в чисто спортен смисъл, а по-скоро като кауза на града?

 

Да, естествено. Като кауза, като това, да се занимаваш със спорт. Аз лично от информацията, която имам, информацията, която намирам в протоколната книга, която чета в архивите и  библиотеките, мисля, че това е факт.

 

Водят се спорове дали "Ботев" Пловдив е създаден през 1912 година и тъй като няма пряко доказателство за това, доказва ли се по някакъв начин в протоколната книга връзката с годината на основаването на клуба?

 

В протоколната книга на няколко места е записано, че се подготвя честването на 15-годишнината от основаването на клуба. Там са запазени и отпечатъците на печатите на спортния клуб "Христо Ботев" Пловдив, на които много ясно си личи годината на създаване, а именно 1912 година. 

 

Аз също по форумите, на които гледам да не обръщам много внимание, съм чел, че едва ли не годината на създаване на "Ботев" е била една комунистическа лъжа. От времето, за което говорим, са били минали едва 15 години и не е било възможно хората да бъдат излъгани, тъй като те са били съвременници на тези събития и е нямало да приемат една такава лъжа. Хората по онова време са подхождали с много по-голяма съвестност и сериозност към всяко едно дори злободневно задължение, така че мисля, че можем да се доверим на протоколната книга и това, което пише в нея.

 

А ние в историческия музей продължаваме да търсим архиви и документи, като призоваваме всеки, който има в къщата си подобни, да ни ги донесе, за да ги проучим и така да продължим да попълваме историята на славния клуб "Ботев".

 

Стефан Попов, zaplovdiv.com

Историческо!

Не, не победата над Своге. Кои са те, че да им бъде обръщано каквото и да било внимание. Получиха своите пет минути слава,имайки възможността да играят срещу "Ботев" и толкова.Ще ги запомним с ориенталските изказвания на ръководителите им и 15-те чоплещи семки привърженици. Ни повече, ни по-малко!

"Ботев" Пловдив се върна там, където му е мястото! Най-вълнуващият и романтичен период за клуба, след черното десетилетие на безумие, приключи!

"Ботев" извървя достойно своя път от "В", през "Б", до "А" група, въпреки трудностите и несгодите, а може би и точно заради тях! Просто такава е орисията на "жълто-черните". Така и трябваше да бъде!

Минаването през чистилището бе както необходимо, така и полезно! Ботевистите бяха изправени пред най-голямото си предизвикателство - да покажат, че макар и в аматьорските групи, те обичат своя клуб и няма да го изоставят!

И го направиха! Не само, че го направиха, но възхитиха цяла България с подкрепата и любовта, която демонстрираха. Хилядите, които бяха с "Ботев" във всеки един момент от трудния път към завръщането, могат да се гордеят със себе си!

Те доказаха, че "Ботев" е много повече от клуб! Доказаха, че "Ботев" е вечен! И никой не може да се мери с тях! Не и докато някой друг клуб не изпадне в ситуацията, в която бе "Ботев" преди две години!

Вчера се случи нещо знаменателно! "Безпристрастните национални" медии получиха оглушителен шамар! Да си призная, от дълго време чаках този момент, като се надявах, че все някой ще го направи! Е, направи го точно собственикът на "Ботев"!

На наглия журналистически въпрос "Защо избрахте "Ботев", а не "Левски или ЦСКА, без да подценяваме пловдивчани?", Цветан Василев отговори кратко и ясно: "Заради публиката!"

И не, дами и господа, това в случая не беше клише! Не беше и лицемерие! Това беше самата истина! Всички сме наясно, че човек желаещ популярността на масите, винаги би предпочел да инвестира в столичните отбори!

В случая Василев избра "Ботев", при това, когато отборът беше във "В" група! Да, той е бил наясно, че ще трябва да минат минимум две години, за да се върнат "жълто-черните" в групата на майсторите, а оттам нататък още време, за да възвърне "Ботев" своя победоносен дух!

До вчера гледах със симпатия и надежда към собственика, но не бях сигурен дали разбира наистина с какво се е захванал. След вчерашният му отговор вече нямам съмнение - "Ботев" Пловдив се сдоби с още един привърженик!

И сега две думи за тези, които ще имат привилегията да играят срещу "Ботев" Пловдив в "А" група!

Дойде времето, в което "Ботев" отново ще се изправи срещу най-големия си съперник! Съперник, с който винаги е била преплетена славната история на "жълто-черните". Дербито, което подлудяваше Пловдив!

"Левски", готови ли сте за нас?! Защото ние идваме!!!

Стефан Попов, bultras.com

Само лаици могат да твърдят, че Пловдив, колкото и да е прекрасен, няма това, което имат Варна и Бургас - морето. А Пловдив има неговото си море - жълто-черното!  15 000 вълни бурно се разбиваха една в друга, за да напомнят на тишината, че петият сезон в годината започна. Сезонът на канарчетата! Дори спасителите на плажа, облечени в черно, не успяха да помогнат на удавниците в бяло да се спасят от стихията!

Прекрасен Ботев Пловдив! Прекрасен отбор, прекрасна публика! Няма съмнение, че шоуто, което започна в мача срещу Славия, обещава да бъде дълго и запомнящо се. Прекрасно е да си част от вълшебството в жълто-черно, което мнозина не могат да проумеят, но въпреки това усещат, че съществува.

За първи път от дълги години отбор и публика бяха на едно ниво! Симфонията, която се получи, беше толкова зареждаща и вдъхновяваща, колкото не би могло да бъде нищо друго. Не и в този град!

Ботев и Пловдив отново се събраха в юмрук! Сега вече спокойно и с гордост можем да кажем, че БОТЕВ ПЛОВДИВ се завърна!

Еуфорията е голяма, което е чудесно и така трябва да бъде. Предстои ни вълнуващ мач срещу най-големия ни исторически съперник - Левски София. Няма съмнение, че жълто-черното море ще залее стадион "Георги Аспарухов" в неделя вечер, за да припомни на всички, че Пловдив е футболната столица на България, а романтичният и красив футбол отново ще царува във футболната ни "А" група с истинското си име - БОТЕВ!

София, ще ти донесем море, ще ти донесем футбол, ще ти донесем страст, която не познаваш!

15 години по-късно, след 15 години изтърпени унижения, мъка и нерадост, най-накрая удари времето на Ботев Пловдив!

Готови ли сте за нас? Едва ли!

Футболът за пловдивчани никога не е бил точки, титли и купи! Ние не пеем само за победа! Ние не сме издигнали победите и купите в култ! Тези показатели за нас са просто статистика, защото ние сме Ботев на Пловдив!

Мачът в неделя вече е спечелен! Остава да се насладим само на играта на жълто-черните!

Стефан Попов, zaPlovdiv.com

Наближава дербито "Ботев" - ЦСКА, а с всеки изминал час напрежението се увеличава главоломно. Мачът носи своя исторически заряд, но отново е подклаждан умишлено по брутален начин от псевдомедии и псевдожурналисти. Разбира се, в ущърб на "Ботев"! Представяте ли си какво чудо ще бъде, когато дойде време  и "Левски" да стъпи на пловдивска земя?!

 

Двете страни на една и съща монета, поне що се отнася до медийния слугинаж, никога не са имали скрупули и спирачки да "газят" всичко, което не е оцветено в двата до болка познати политически цвята.

 

Сега атаката е мащабна, защото хиените, списващи гнусните си пасквили, много добре знаят, че "Ботев" не е обикновен клуб, а Пловдив не е бил, не е, и никога няма да бъде провинция на София!

 

Ужасът, който изпитват блюдолизците, от една евентуала и напълно логична, включително в исторически план, загуба от "Ботев", е непоносим.

 

Същите недоразумения така и не разбраха, че подобни похвати вредят най-много на закриляния от тях клуб и неговите привърженици. Едва ли феновете на ЦСКА са щастливи от тези действия, тъй като така ги превръщат в сиамски близнаци с другия прехвален и бутан с всички сили клуб от София.

 

Сега си измислиха скандал за билетите и посещаемостта на стадион "Христо Ботев". Започнаха да продават "Тодор Неделев" на "Левски". Кой знае каква още гнусотия ще прочетем и чуем в следващите дни преди мача.

 

Е, пропускат да споменат навеждането на БФС за "звездата" Платини. Пропускат и назначаването на юношата на "червените" за главен арбитър на мача. Пропускат и факта, че в цялата история на съперничествата по оста Пловдив - София, в 99% от случаите съдийските бригади са били от София.

 

Нищо, все пак мачът още не е минал, за да изкажат в ефир съжалението си от победата на "Ботев"! Така, както го направиха едни други безпристрастни, след мача на "Ботев" в Ловеч.

 

Единственото наистина важно нещо, което пропускат така наречените "журналисти", е това, че вече сме в 21 век и хората не се информират от вестник "Работническо дело"! Информацията лети със скоростта на социалните мрежи и много бързо става ясно кой и защо извършва определени действия.

 

Скоро на "Армията" се разрази скандал, включително коментиран от водача на червената агитка Димитър Ангелов, касаещ платени журналисти. Цитираха се дори конкретните суми, само имената на замесените бяха пропуснати.

 

Дали и сега парите играят в медийното пространство, дали е фенщина или просто липса на професионализъм, можем само да гадаем.
Едно обаче е сигурно! Няма да ви позволим да се гаврите с "Ботев"!

 

Нашият клуб е най-големият в България!

 

Няма по-голям от Ботев! Разбрахте ли?!

 

Тези приказки за грандове, фаворити, отбори на народи, сърца милиони и прочее тъпотии, си ги разправяйте по китните села и платените софри!

 

В Пловдив не вървите!

 

Стефан Попов, bultras.com

В събота следобед привържениците на футбола от цялата страна имаха възможността да видят дербито между "Ботев" и ЦСКА.  Дерби имаше, но само на терена.

За пореден път привържениците на "Ботев" сложиха в малкия си джоб публиките на всички останали отбори в страната. Разбира се, не бива да омаловажаваме подкрепата на "червените" фенове по време на срещата, но на общия фон от настаналия жълт ад, тя остана незабележима.

В събота Пловдив отново полудя. Час преди срещата  на "Колежа" вече имаше няколко реда правостоящи, а буферните зони, стояли заключени с години, отново отвориха врати пред зажаднялата за футбол публика.

Истински празник! Млади, стари, мъже, жени, деца...поколения пловдивчани подкрепиха любимците си в жълто-черно.

Прекрасно е усещането да си привърженик на клуб, за който титлата не е повод за съществуване. Клуб, който не е обременен от задължителните купи и медали.

Само "Ботев", само в Пловдив! Никъде другаде не може да се случи това и практиката го показва. За справка: "грандове", имащи повече публика при гостуванията, отколкото на домакинствата си, при това принадлежащи на град с население от близо милион и половина души.

Простата аритметика показва, че при интерес от страна на 1% от населението на София, без да броим туристите от цялата страна, на мачовете на "Левски" и ЦСКА би следвало да има публика, поне колкото на мача в Пловдив.

Да, но няма! Преди две седмици в София се игра дербито "Левски" - ЦСКА, на което имаше по-малко публика, отколкото в събота на "Колежа". А в София със сигурност са били и част от "стотиците сини и червени фенклубове" в цялата страна.

Какъв е изводът от всичко това?

Много просто - Пловдив наистина е футболната столица на България! Пловдив е сърцето и пулсът на родния футбол. Без титли, без купи, без "национални" медии и "безпристрастни" журналисти. Без аури, директиви, народи, милиони...

В събота Пловдив отново показа какво значи неподправена и истинска любов.

До момента, в който някой друг го направи, шапки долу пред пловдивската футболна публика!

Стефан Попов, ZaPlovdiv.com