Във въздуха се носи аромат на омраза. Небесносините цветове опитват да разсеят хомогенното и натрапчиво внушение, което има целият град Рим. А то е виненочервено и кехлибарено. Такива са цветовете на града, такива са фасадите, а и всичко наоколо. Това е цветът на Империята.

 

Такава е и Рома - виненочервена и кехлибарено жълта. Насреща е врагът в небесносиньо и бяло - Лацио.

 

В неделя в 21.45ч. Вечния град отново ще диша и мисли в ритъма на 90 задъхани минути, в които футболът рядко ще показва нос над тревата. Тази битка няма правила, а най-малко се подчинява на феърплей и желание за добра игра. Важно е да победиш, да удариш и да наложиш надмощие. Да си император на великия град поне до следващото дерби.

 

Рома срещу Лацио. Отборът, който е в пъти по-подкрепян в града, на който е и кръстен. Срещу войнствените потомци на крайнодесни аристократи, живяли в покрайнините и елитарните квартали, но подкрепящи отбора, който се нарича по името на цялата област, в която е Рим - казва се Лацио.

 

Рома е и по-успешният, и по-подкрепяният тим. Лацио е горд като стар английски лорд. Феновете обаче си приличат. Най-мразените в цяла Италия. И двете агитки са луди, жълто-червените пеят до прегракване до потъналия в дим от хашиш и марихуана сектор Курва Суд (Южна трибуна), а насреща в Курва Норд (Северна) лациалите вършат същото под синьо-бялото си прикритие. Хореографии - да. Бой в парка до стадиона - да. Футбол - рядко.

 

В химните също се чете чувство за превъзходство у Рома срещу непримиримостта на Лацио. "Жълта като слънцето, червена като сърцето ми, за хиляди хора ти си същественото", пеят в транс романистите, създавайки една от най-култовите гледки в европейския футбол преди мач.

 

 

"Никога не се предавай", ехти гордо и с мътен поглед отсреща, когато Лацио е домакин и от уредбата на "Олимпико" звучи песента на лациалите.

 

Дербито е като влакче на ужасите - настръхват ти косите, стотици пъти се проклинаш, че си се подложил на него, а накрая се прибираш у дома с широка усмивка и задоволен от масираната адреналинова атака, достатъчна за месеци напред.

 

През деня в града те заплашва наръгване с нож. Обичайно е гостуващата публика да се покрие из улиците без отличителни знаци, шалчета и знамена. Трябва да се пазиш.

 

На стадиона е горещо, често в неутралната трибуна "Тевере" (отговаряща на нашия сектор "В" между двете агитки) малцинството си пробива път с колани и бой, става голям сблъсък. Понякога на трибуните е далеч по-интересно от случващото се на терена. Като например когато лациалите издигнаха транспарант с призив: "Пратете Тоти на училище", визирайки неособено високия коефициент на интелигентност на символа на романистите.

 

Или пък в онзи ден, в който Югът призова с огромна хореография лациалите да сменят канала в 20,45 часа - намек, че Рома тогава играеше в Шампионската лига, а Лацио не бе успял да се класира за нея. Хумор, обиди, дерби...

 

"Синьо-белите", славещи се с нетърпимост към тъмнокожите, обесиха чучело на Емерсон от Рома в началото на века. Точно в същия мач съдбата отреди бразилеца да им вкара решителния гол за триумфа на "жълто-червените".

 

Преди няколко сезона Лацио би с 3:0 и треньорът им Делио Роси се бухна във фонтана Треви, защото се бе обзаложил, че ще го стори при победа с над един гол. А в ответния мач няколко автобуса на градския транспорт изписаха на информационното си табло над предното стъкло вместо следваща спирка и крайна дестинация "Рома 2, Лацио 0". Шофьорите триумфираха, след като на терена любимците им бяха сторили същото...

 

 

Като всичко в двуполюсния футболен модел на Вечния град, и той е полюшван от емоции на крайностите. Или си Романист, или Лациал. Тук средно положение няма. Така, както са заквасени най-славните дербита.

 

Днешното дерби

Ще успее ли Рома под ръководството на Луис Енрике да продължи доминацията си в дербито на Рим или Лацио на Едоардо Реа най-накрая ще счупи каръка след пет поредни загуби?

 

Това е въпросът, който вълнува най-много хора във Вечния град тази седмица преди мегадербито в неделя вечерта.

 

Едно от най-свирепите футболни съперничества в света в последно време се развива доста едностранчиво от април 2009 г., когато „орлите" записаха последната си засега победа. По този начин Рома пък реализира рекордна серия в 82-годишната история на дербито.

 

В момента обаче „вълците" са с млад и неопитен испански треньор, който се хвърля в най-важния сблъсък за клуба в едва осмия си официален мач начело на тях.

 

Луис Енрике получи и една много лоша новина в навечерието на двубоя - лидерът на Рома и рекордьор по участия в дербито Франческо Тоти няма да може да играе заради контузия.

 

Легендарният капитан обаче не пропусна да се всее малко напрежение в противниковия лагер с изказването, че е спокоен преди мача, въпреки че няма да играе, защото начело на Лацио е Реа, който носел късмет на „джалоросите"...

 

И наистина, сравнително успешната работа на треньора на „орлите", това, което има най-голяма тежест в очите на привържениците на двата римски тима, е представянето в дербито.

 

След като пое отбора през февруари 2010 г., Реа го спаси от изпадане, а през миналия сезон бе на крачка от класиране в Шампионската лига. При все това, феновете са раздвоени в отношението си към него заради четирите поражения от Рома. Заради тази липса на доверие от трибуните треньорът бе на косъм от това да подаде оставка миналия месец.

 

В абсолютно равностойната изходна позиция, в която се намират двата тима след пет изиграни кръга - Рома е на шесто място с 8 точки, а Лацио на седмо със същия актив, „вълците" ще имат на своя страна важното психологическо предимство от победната си серия срещу вечния враг.

 

В римското дерби рядко се отбелязват много голове, но то е магнетично с напрежението и здравите битки на терена. В тази наситена със страст и омраза атмосфера победител обикновено става отборът, който успява да запази самообладание и да се възползва най-ефективно от своите шансове.

 

В миналия мач през март, завършил 2:0 за Рома, двама от лациалите - Стефан Раду и Кристиан Ледесма, изпуснаха нервите си и бяха изгонени. В последните пет двубоя между двата тима „орлите" предизвикаха цели пет дузпи, като всичките от тях бяха вкарани от „джалоросите".

 

В отстъствието на Тоти капитан на Рома ще е Даниеле де Роси - друг юноша на клуба, прекарал цялата си кариера в служба на „вълците". Националният полузащитник отлично знае как да надъха съотборниците си и сам да запази спокойствие по време на мегасблъсъка - нещо, което навремето не му се отдаваше толкова добре, но сега той е на 28 и е истински лидер на тима си.

 

„Винаги съм преживявал много силно дербито. Като по-млад често не можех да заспя в нощта на предния ден. Сега вече съм много по-спокоен и уверен", казва Де Роси.

 

Освен титулярния капитан Тоти, за Рома двубоя пропускат още Давид Писаро, Леандро Греко, Богдан Лобонт и Стефано Окака-Чука.

 

В противниковия лагер контузени са Франселино Матусалем и Симоне дел Неро, а големият липсващ може да е Мирослав Клозе, който също има проблеми. В случай че германският голмайстор не се възстанови навреме, на негово място ще излезе Томазо Роки, който също вдъхновява небесносинята агитка, тъй като има на сметката си цели 5 гола във вратата на Рома.

 

Ретро

Рома победи Лацио с 2:1 и е близо до титлата в Италия. Но странно - играчите на победителите сякаш се радваха повече, че съперникът е близо до изпадането. С палци надолу и ехидни усмивки Тоти, Тони и останалите показваха как Лацио си отива в долната дивизия.

 

Настана меле, кръв оплиска и града. Преди това драмата бе пълна - обрат в резултата, дузпи (вкарана и изпусната), 11 жълти и един червен картон, нечиста игра, удари и обиди. След мача - трима тежко ранени и 11 ареста. Какво толкова има в този мач?

 

Просто Рим е от друга футболна кръвна група. Това е коктейл от адреналин, любов към цветовете на своя отбор и омраза към врага.

 

В последните години няма дерби без кръв и бой. През 2003 г. късен изравнителен гол на Антонио Касано за Рома предизвика лациалите да обръщат коли, да ги палят и засилват като стенобойни оръдия срещу кордоните с полицаи. Вечният град не спа цяла нощ.

 

Година по-късно, при 0:0 на полувремето, мачът се стори твърде скучен на ултрасите на Рома и те излязоха отвън за голям бой с полицията. Стигнаха и по-далеч. Няколко влязоха на терена и казаха на играчите, че отвън има убито дете. Тоти и останалите отказаха да играят и двубоят бе прекратен. Оказа се измама. По-късно разследване разкри, че просто ултрасите искали да докажат, че могат да спрат всеки мач.

 

А преди началото дечица от юношеските школи на двата съперника изиграха шоумач на Олимпико. На трибуните вече имаше към 40 000 фенове. Те освиркваха, пееха и издаваха дори маймунски звуци, когато тъмнокожо момче от съперника владееше топката. А това бяха единайсетгодишни хлапета! На дерби като на дерби!

 

Преди три години Рома победи с 2:0 и един шофьор на автобус изписа на електронното табло на предното си стъкло вместо номера на рейса: Рома - Лацио 2:0. Разбира се, настана бой и ултраси на Лацио счупиха стъкла на возилото. Дали му е пукало на шофьора?

 

Точно 12 месеца по-късно Лацио отмъсти с 3:0 и треньорът Делио Роси се бухна във фонтана „Треви" само по боксерки с емблемата на клуба. По същото време на близкия площад „Испания" ултраси се биеха жестоко и имаше десетки ранени.

 

През 2001 година Рома стана шампион и две седмици градът отказа да работи. Но романистите преляха радостта си с гавра с врага - на огромни транспаранти и билбордове из улиците пишеше „Което вие можете, ние го можем по-добре"! Причината: Година по-рано Лацио бе шампион...

 

Във футболната култура на този град има място за много любов, но двойно повече омраза. Туристите, които отиват да видят площад Сан Пиетро, където е Ватикана, могат да видят рисунка на Тоти в цял ръст на една от къщите по пътя към Папата. Всъщност кой е Папата в сравнение с Тоти за римляните? На важен мач на Рома има по 75 000, а заявките за билети са три пъти повече. На папските меси на Сан Пиетро рядко се събират и половината... Рома - това е религията и наркотикът на римляните.

 

Лацио е по-малко популярен, но не по-малко обичан. Небесносините цветове са навсякъде из няколкото квартала, принадлежащи на феновете на клуба.

 

Вечният мач на Вечния град. Той никога не следва сценарий. Знае се само, че ще има кръв, бой и драма. И месеци на полемики и гавра със загубилия...

 

Затаете дъх и се наслаждавайте - идва дербито на Вечния град!


Отборът на Ювентус, който е същевременно един от най-обичаните и най-мрзени клубове на Апенините, откри своя нов стадион.

 

Кокетното съоръжение стана сцена на битката между Старата госпожа и най-старият клуб в света - английският Нотс Каунти.

 

41 000 фенове на бианконерите баха заели местата си на стадион „Арена Ювентус”, за да наблюдават мача на откриването. Тифозите обаче останаха малко разочаровани, тъй като двубоят с Нотс Каунти завърши 1:1.

 

Шоуто преди сблъсъка бе повече от наелектризиращо и започна с представление на десетки танцьори, последвано от прочувствени изказвания на Алекс Дел Пиеро и друга легенда – Джанпиеро Бониперти.

 

Първото полувреме бе доста скучно и в него зрителите не видяха никакви попадения, но в началото на втората част, в 53-ата минута, Лука Тони вкара първия гол на новия стадион, след като довкара спасена от вратаря на англичаните дузпа, бита от Куалярела.

 

В самия край на двубоя обаче, в 87-ата минута, Лий Хюз оформи крайното 1:1, след като се разписа отблизо след меле в пеналта на Сторари.

Във връзка с насилието и инцидентите на последния футболен мач Италия - Сърбия, квалификационната среща за Евро 2012 през следващия месец в Белград между двете страни ще се играе без италиански запалянковци, информира БТА.

 

Генералният директор на италианската футболна федерация Антонело Валентини съобщи днес, че след съгласуване с УЕФА и със Сръбския футболен съюз италианската федерация е решила да не продава билети за мача в Белград.

 

През октомври миналата година на квалификационния мач за Евро 2012 Италия - Сърбия в Генуа се стигна до сериозни инциденти, мачът бе прекъснат за седем минути поради навлизане на сръбски запалянковци на терена на стадиона в Генуа, а УЕФА присъди служебен резултат 3:0 за Италия в мача.

 

"Адзурите" вече са се класирали за Европейското първенство, след като в предишния кръг надиграха Словения с 1:0.  Сърбия е на второ място в класирането с 14 точки и мач по-малко от третия Естония.

Всеки голям отбор има своите фенове по целия свят. Милан е сред най-великите клубове на планетата, а родните привърженици на настоящия шампион на Италия имат още един повод за радост. Българският фен-сайт на клуба навърши 6 години от своето създаване.

 

Сега екипът на сайта поздравява своите "червено-черните" фенове за годишнината:

 

"В края на септември 2005 година,  бе създаден българският фен-сайт на Милан www.acmilan-bg.com и вече 6 години екипът му се старае да поддържа високо ниво, което да удовлетворява и да радва феновете на Милан у нас.

 

Почти 15 000 статии, богат архив от снимки, клипове и песни на "росонерите", както и подробна история на отбора и на клубния стадион са само част от материалите, до които имат достъп над 5 000 посетители всеки ден.

 

Пожелаваме си още дълги години да бъдем заедно и да подкрепяме любимия отбор рамо до рамо!"

 

Екипът на FanFace.bg пожелава на българските фенове на Милан, а и не само на тях, да изживеят наистина още велики моменти! Наздраве!

Като за начало ще е интересно да разкажете от кога сте фен на Милан и защо избрахте точно този отбор?

 

- От лятото на 1988 година. По време на Евро 88 се влюбих във Ван Бастен и Рууд Гулит. През септември те пристигнаха с Милан в София, за да играят срещу Витоша (тогавашното име на Левски) мач от първия кръг на Купата на европейските шампиони. Спомням си, че на стадион “Георги Аспарухов” мачът свърши 2:0 за италианците, головете отбелязаха Вирдис и Гулит влезнал, като резерва. Реваншът на “Сан Сиро” пък мина изцяло под знака на Ван Бастен реализирал цели четири гола във вратата на Боби Михайлов при успаха с 5:2.

 

Кой Ви е любимият играч от Милан?

 

- Сложен въпрос. Имах специално отношение към Андрий Шевченко, но той вече не е част от тима. Паоло Малдини и Били Костакутра, защото са иконите на този клуб. Но обичам непримиримостта на Рино Гатузо, класата на Кака и да виждам как Пипо Индзаги се радва след поредният си гол.

 

Има ли незаменим играч в сегашния отбор на “росонерите”?

 

- Няма незаменими футболисти. Нито в настоящият, нито в който и да е било друг отбор на Милан. Има велики, добри, средни и слаби играчи, които идват и си отиват.Но единственото вечно нещо си остава Милан. Тифозите на клуба знаят, че важни са само петте букви - М.И.Л.А.Н

 

Кои мачове на Милан са оставили най-трайна емоционална следа в съзнанието Ви?

 

- Много са. Полуфиналите за КЕШ с Реал (Мадрид) през 1989 година.Особено реваншът на “Сан Сиро” завършил 5:0 за “росонерите”. Триумфалният финал със Стяуа (4:0) същата година на “Камп Ноу”, където присъстват 90 000 тифози на Милан, абсолютен рекорд по посещаемост на фенове на един от отборите финалист. И цялата 2002/2003 година в Шампионската лига. От мачовете с Байерн (М), Реал (М) в групите, Аякс на 1/4-финала, двата 1/2-финала с Интер и финалът с Ювентус.

 

Кои са най-незабравимите мачове, на които сте присъствал?

 

- Първото ми дерби през ноември 2002 година при победата с 1:0, гол на Сержниньо. Четирите дербита от Шампионската лига – 1/2-финалите през 2003 и 1/4-финалите през 2005 година. Победите с по 1:0 над Реал (М) и Барса след голове на Шавченко. Но мисля, че никога няма да забравя 1/4-финала реванш Милан – Аякс 3:2 през април 2003 година. Това са положителните ми спомени, но финалът в Истанбул с Ливърпул е най-негативният със сигурност.

 

На колко дербита с Интер сте присъствали?

 

- От 2002 ноември до сега съм изпуснал само двубоя през 2006-та, когато спечелихме с гол на Каха Каладзе. Като съм имал удоволствието да присъствам и на четирите мача от Шампионската лига. Мисля, че са 12.

 

Най-паметен гол на Милан?

 

- Дузпата на Шевченко срещу Ювентус донесла 6-та Шампионска лига на клуба през 28 май 2003 година.

 

Кой футболист имаш желание да видиш в червено-черната фланелка?

 

- Искам ръководството да намери новия Джани Ривера, Франко Барези или Паоло Малдини. Футболист, който да прекара 20 години в клуба ставайки легенда.

 

Мислите ли, че празнотата, която ще се образува в отбора след напускането на Паоло Малдини ще може да бъде запълнена?

 

- Да. Рано или късно на всички е ясно, че капитанът ще прекрати славната си кариера.

 

Как виждате бъдещето на отбора?

 

- Винаги положително. Докато Силвио Берлускони, Адриано Галиани и Ариедо Брайда ръководят клуба той винаги ще е сред най-добрите в света. Това са хора, които се събуждат и си лягат с идеята Милан да върви нагоре. Значи всичко е наред.

 

Каква е атмосферата на “Сан Сиро”?

 

- Зависи от дадената среща. По принцип мачовете с Интер, както и тези от Шампионската лига са най-чакани от “червено-черните” тифозите в Милано.

 

Коя е най-незаслужената победа, на която сте присъствали?

 

- Може би срещу Интер с 1:0 на 27 февруари 2005 година с гол на Кака.

 

А най-драматичната?

 

- С Аякс 3:2 след победен гол в даденото от съдията продължение през април 2003 от Шампионската лига.

 

Как успявате да сте толкова безпристрастен в репоратажите, които пишете за “Sportal.bg”? Очевидно е, че във Вашите статии не проличава клубно предпочитание за разлика от други журналисти.

 

- ХАХА. Благодаря, но това не мога да го коментирам аз. Старая се да бъда обективен, но трябва да благодаря на всичките ми колеги в Sportal.bg, които ми помагат непрекъснато, от както почнах работа там. Гарантирам ви, че имаме един страхотен колектив от млади хора, които се забавляват и стараят да дават максимално бързо и добре информация на читателите ни от светат на спорта у нас и чужбина.

 

Вие сте член на “Brigate Rossonere”. Как един българин може да попадне в бригадите?

 

- Много е просто. Трябва да си купиш годишният абонамент от “Курва Суд” преди мачовете на Милан. С тази карта имаш предимството да получаваш намаления за артикули на групировката, както и за билети за гостуванията на тима. Няма никакъв проблем да станеш член.

 

Какво е усещането да си част от една такава голяма стриктура от тифизи на любимия отбор?

 

- Нормално, аз съм вече пет години. Но пак ви казвам не е трудно да си член. Просто си купуваш абонамент. Предимството ти идва, ако следваш отбора си навсякъде с групировката. Много по-трудно бе да си член на разпадналата се вече легендарна група “Fossa dei Leoni”.

 

Може ли да ни разкажете нещо повече за създаването на хореографиите. Кой дава идеите, каква е организацията преди мача, за да се направи това бижу?

 

- Идеите могат да дават всички членовете на основните групите, но само шефовете решават какво ще бъде. Организацията е на много високо ниво. След като се реши каква ще бъде хореографията тя се прави първо на компютър от специалисти. Следва продължителна работа понякога тя трае между 3-4 месеци специално за тези с Интер. Прави се само от определен брой хора, за да не може никой да разбере какво ще бъде. Дори в денят на мача, когато Милан е домакин хореографията в дербито обикновено е разположена на трите етажа. Много от хората, които помагат при подреждането не знаят за какво става въпрос, докато не дойде часът на мача.

 

Какво мислите за футболното хулиганство?

 

- Хубав въпрос. Не искам да има побоища по стадионите. Въпреки това желая да виждам мачовете на българските клубове пред пълни стадиони с красива и изобретателна хореография от феновете, които не спират да подкрепят отбора си. Нямам нищо против факлите даже напротив, колкото повече толкова по-добре! За бомбите вече е излишно, след като през последните години пострадаха доста невинни хора в България.

 

Как се контролират проявите на агресия в “Бригадите”?

 

- Еми те по-принцип не са пример за подражание. Мисля, че е групировката от всички италианските клубове с най-много висящи дела. Поради различни причини, много от които за наръгване с нож.

 

А мнението Ви за расизма по футболните стадиони.

 

- Не го подкрепям, но не искам и каквито и да е чужденци да носят националната фланелка на България.
Понякога някои фенове са неконтролируеми (конкретизирам мача на Левски, когато самият ръководител-говорител на фен-клуба се разграничи и призна че не могат да се спрат с хвърлянето на бомбички,... има множество подобни примери)

 

Има ли и такива прояви и в Brigate Rossonere или италианците са с по-висока футболна култура а може би законово и правно нещата са решени, така че да не позволяват това?

 

- Това е по цял свят. Специално в Милано всички, които отиват в “Курва Суд” знаят кои са шефовете. Групировките са прекалено много, ако някой се опита да направи някаква глупост веднага си отнася заслуженото и повече не стъпва на стадиона. За пример ще ви дам факта, че нито един от бившите 15 шефове на “Fossa dei Leoni” не влиза на “Сан Сиро”, ако ли не бива пребит. Просто има правила и ти се подчиняваш, ако искаш да си част от тези групи. Всичко, което се вижда по стадионите на нашите мачовете – визирам публиката го има и в Италия при това в по-големи мащаби и с много по-тежки последствия.

 

Нека завършим с нещо, което би било любопитно за феновете у нас. Бихте ли написали текста на любимата Ви песен от репертуара на южната трибуна в Милано?

 

- Много са! Примерно:

“Ти си целият мой живот,
пея за теб, викам FORZA MILAN!
Целият свят ще обиколя,
но винаги до теб ще бъда,
Ти си целия тмой живот...”

 

Любопитно:

 

Любим отбор в чужбина: МИЛАН

 

Хоби: Пътешествия с любимия човек

 

Любим спорт: Харесвам всички спортове, но футболът е №1.

 

Автомобили: Порше

 

Домашен любимец: Вече нямам

 

Любим футболист: Всички, които играят в Милан

 

Последна прочетена книга: Алхимикът

 

Актьор, актриса: Мел Гибсън

 

Какви жени предпочитате: Моята приятелка

 

Любимо ястие: Пиле с ориз

 

Предпочитано място за почивка: Море, планина зависи от сезона. Най-важното е приятелката ми да е с мен.

 

Кътче по света, което искате да посетите: Много са: Бразилия, Япония, Индия, Австралия и др.

 

Интервюто е поместено в acmilan-bg.com

Волейболистите от националния отбор на Италия загряваха за предстоящо европейско първенство не само със здрави тренировки и контроли, а и с хард рок.

 

Част от играчите на "Скуадра адзура" намериха свободно време между две тренировъчни занимания и записаха кавър версия на известната песен Highway to Hell на легендарната австралийска хард рок група AC/DC.

 

Музиката е направена единствено със специалния софтуер GarageBand за iPad и без никакви реални инструменти. В заснетото видео се чуват и виждат Андреа Бари, Михал Ласко, Емануеле Бирарели, Симоне Бути, Андреа Джови, Кристиан Савани и Драган Травица.

 

Видеото, което е пуснато в интернет е озаглавено "Бути и приятели", а след това има надпис със следния текст:

"Искренно се надяваме австралийската банда са ни простили нахалството, ако слушат нашата версия... Rock'n Roll!".

Войната за Рим се води от двете големи трибуни зад вратите на стадион Олимпико. Всяка от тях е за по около 27 000 тифози.

 

Курва Суд (Южната трибуна, курва на италиански значи завой – така наричат завитите сектори зад вратите) е домът на ултрасите на Рома. Там господари са фракциите Бойс, Бригада Роберто Рули, Федаин и АС Рома ултрас.

 

Романистите са многократно повече в града и често дори когато Рома е гост в дербито, техните фенове превземат централната трибуна и отсрещната Тевере (до реката Тибър). Така бе и в неделя, когато романистите “пробиха” двете трибуни и настанаха боеве още по време на мача.

 

Курва Норд – северният дом на Лацио. Тук е най-расистката агитка на Италия, известна с крайнодясна ориентация. Тук неостаряващите Иридучибили (неустрашимите) командват парада. Лациалите са по-малко, но много организирани и сплотени. Техните демонстрации, влизания на трибуните минути след началото, обръщане на знамената като на война и атаки срещу полицаите са пословични.

 

От три години насам най-отпред на плексигласовата ограда пред сектора е ликът на Габриеле Сандри – известен римски диджей и луд тифозо на Лацио. 28-годишният запалянко бе застрелян от полицай преди гостуване на Ювентус в нелеп инцидент.

 

На трибуните на Олимпико за дербито винаги има знамена на отбори от други държави. Десетина фенове на Левски от Варна редовно пътуват да подкрепят Лацио. С агитката на небесносините вече има специални отношения, на трибуната им се разрешава дори да се сложи българско знаме и такова на Левски.

 

Хулигани на Уест Хем също са добре дошли в Северния сектор, те често взимат участие и в битките край стадиона. Отсреща, на Юг, идват страховитите ултраси на шведския Хамарби, които се бият за цветовете на Рома.

 

Българи на няколко пъти викаха за жълто-червените през този век, основно привърженици на ЦСКА. Преди няколко месеца обаче агитката на армейците обиди с хореография романистите в мача за Лига Европа на Олимпико.

Жълт като слънцето и червен като сърцето. Това е футболен клуб Рома - голямата любов и лудата страст на Вечния град. Създаден през 1927 днес отборът е сред най-популярните в Италия и фенски законодател за целия свят. Според проучване на "Doxa Institute-L'Espresso" от април 2006 година "вълците" са най-подкрепяният отбор на Апенините след Милан, Интер и Ювентус. Привърженици на Рома са около 6 % от всички футболни запалянковци в страната. Предимно тифозите са от вътрешността на Рим и принадлежат на средната и работническата класа.

 

Бързо след основаването си футболният клуб набира популярност и привлича огромна маса почитатели, но както може и да се очаква за онези времена не може да се говори за някаква сериозна организирана подкрепа. Хората подкрепят отбора без да има обособени групи. Точно половин век след сформирането на Рома, през 1977 година се сформира легендарната Commando Ultra Curva Sud. CUCS е резултат на сливането на групировките Guerriglieri della Curva Sud, Pantere, Boys и Fossa dei Lupi, които в началото на януари споменатата година поставят началото на мощното движение.

 

Целта е ясна - сплотяване на сектора. Синхронното пеене на песните, барабаните, мегафоните, хореографиите и пироефектите стават запазена марка за южната трибуна. Романистите признават, че основаването на CUCS е по примера на вече съществуващи ултрас-групировки на Апенините, като най-голямо влияние оказва Ultras Granata на Торино. Следват златни години с паметни двубои на "Олимпико" и масови гостувания с влакове, коли и автобуси. Около десетилетие продължава раят на тифозите от CUCS, които показват на целия континент какво значи "ултрас". В същото време Рома печели и много врагове и прозвището "най-гадната публика в Италия" заради безбройните битки, които провежда по улиците и стадионите със запалянковците на другите отбори.

 

Но всяка приказка си има своя край. Триумфалният път на CUCS продължава малко повече от 10 години. През лятото на 1987 година ръководството на Рома (дали случайно, дали спуснато свише) прави уникалната глупост да закупи бившия защитник на Лацио и Ювентус Лионело Манфредония. Трансферът определено е неадекватен. Манфредония е заклет лациал, юноша на клуба и с над 10 години в първия отбор, преминал пред друг омразен клуб - Ювентус и прехвърлил 30-те... Секторът е разцепен! До ден-днешен остава открит въпросът дали властта в Италия не "унищожава" умишлено групировката, която достига внушителни размери като численост и като организация.

 

Ултрасите от CUCS вече са предупредили ръководството на клуба, че няма да приемат врага в редиците на любимия отбор, но скоро след това част от южната трибуна променя отношението си. Така CUCS се разделя на два лагера – като отцепниците се наричат CUCS-GAM (Gruppo Anti Manfredonia), а останалите правят Vecchio CUCS и официално се разграничават от старата групировка.

 

Двата лагера започват война още по време на предсезонната подготовка, която продължава на трибуните в официалните двубои. По време на срещата за Купата на Италия с Дженоа, играна на 2 септември  1987 година на стадион "Фламинио", стават най-големите ексцесии. CUCS-GAM издигат транспарант "Нещастнико, свали свещената фланелка". Следват масови безредици в южната трибуна, които завършват с над 100 ранени, като двама от тифозите са с прободни рани.

 

Четирите най-влиятелни групировки в южната трибуна се вкопчват една в друга, всяка водена от своите си мотиви. Fedayn се връщат на старото си място на трибуните като се отцепват от останалите. По принцип членовете на тази групировка са всичко друго, но не и "творци" в сектора. Това е ударното ядро, чиито девиз е да "унищожим всичко, което не е жълто-червено", но все пак Fedayn активно се включва и в организационните въпроси преди случая "Манфредония". Boys, които по това време се борят за лидерска позиция в Curva Sud се връщат към старите си символи, загърбвайки тези на CUCS. CUCS-GAM и Vecchio CUCS, които стоят в основата на скандала. Първите не подкрепят отбора, когато Манфредония е на терена, а Vecchio претендира за името CUCS и го патентова. По-късно Vecchio CUCS също променя позицията си, напускайки центъра на южната трибуна, за да заеме места на виража до трибуна Monte Mario.

 

Не след дълго Манфредония напуска отбора заради сърдечни проблеми, но разделението на юга е факт. Най-крайните ултраси от CUCS-GAM се отцепват в Opposta Fazione – първата групировка в Curva Sud, която изменя на ултрас идеалите и отправя поглед към политическите окраски. Така в края на 80-те в южната трибуна на "Олимпико" прониква първата крайно дясна пропаганда, след като до този момент превес имат левите политически убеждения, макар и не шумно пропагандирани.

 

Разпадът на CUCS, съпроводен с формиране на множество малки фракции на политическа основа, завършва окончателно през 1999 г. Преди началото на сезона младите ултраси в сектора, подпомагани от по-умерените и предани на клуба стари кучета от CUCS се организират в ASRU (AS Roma Ultras) и поемат лидерството в Curva Sud. За три години начело на трибуната те връщат идентичността на юга – запяват се нови песни, организират се паметни хореографии. Въпреки всичко ASRU срещат неразбирателство у много от старите лидери и в края на 2002 г. са принудени да абдикират от лидерството.

 

В момента на южната трибуна са налице всички класически групировки, но обединение на този етап изглежда невъзможно. Fedayn и Boys продължават да са най-влиятелните в сектора, но по традиция се отнасят скептично към всички нови проекти на по-младите. Не съществува ядро, което да се занимава с хореографии и такива вече не се правят. Барабани и мегафони също вече няма.

 

Но макар разединен и скаран югът продължава да е пълен...