Като за начало ще е интересно да разкажете от кога сте фен на Милан и защо избрахте точно този отбор?

 

- От лятото на 1988 година. По време на Евро 88 се влюбих във Ван Бастен и Рууд Гулит. През септември те пристигнаха с Милан в София, за да играят срещу Витоша (тогавашното име на Левски) мач от първия кръг на Купата на европейските шампиони. Спомням си, че на стадион “Георги Аспарухов” мачът свърши 2:0 за италианците, головете отбелязаха Вирдис и Гулит влезнал, като резерва. Реваншът на “Сан Сиро” пък мина изцяло под знака на Ван Бастен реализирал цели четири гола във вратата на Боби Михайлов при успаха с 5:2.

 

Кой Ви е любимият играч от Милан?

 

- Сложен въпрос. Имах специално отношение към Андрий Шевченко, но той вече не е част от тима. Паоло Малдини и Били Костакутра, защото са иконите на този клуб. Но обичам непримиримостта на Рино Гатузо, класата на Кака и да виждам как Пипо Индзаги се радва след поредният си гол.

 

Има ли незаменим играч в сегашния отбор на “росонерите”?

 

- Няма незаменими футболисти. Нито в настоящият, нито в който и да е било друг отбор на Милан. Има велики, добри, средни и слаби играчи, които идват и си отиват.Но единственото вечно нещо си остава Милан. Тифозите на клуба знаят, че важни са само петте букви - М.И.Л.А.Н

 

Кои мачове на Милан са оставили най-трайна емоционална следа в съзнанието Ви?

 

- Много са. Полуфиналите за КЕШ с Реал (Мадрид) през 1989 година.Особено реваншът на “Сан Сиро” завършил 5:0 за “росонерите”. Триумфалният финал със Стяуа (4:0) същата година на “Камп Ноу”, където присъстват 90 000 тифози на Милан, абсолютен рекорд по посещаемост на фенове на един от отборите финалист. И цялата 2002/2003 година в Шампионската лига. От мачовете с Байерн (М), Реал (М) в групите, Аякс на 1/4-финала, двата 1/2-финала с Интер и финалът с Ювентус.

 

Кои са най-незабравимите мачове, на които сте присъствал?

 

- Първото ми дерби през ноември 2002 година при победата с 1:0, гол на Сержниньо. Четирите дербита от Шампионската лига – 1/2-финалите през 2003 и 1/4-финалите през 2005 година. Победите с по 1:0 над Реал (М) и Барса след голове на Шавченко. Но мисля, че никога няма да забравя 1/4-финала реванш Милан – Аякс 3:2 през април 2003 година. Това са положителните ми спомени, но финалът в Истанбул с Ливърпул е най-негативният със сигурност.

 

На колко дербита с Интер сте присъствали?

 

- От 2002 ноември до сега съм изпуснал само двубоя през 2006-та, когато спечелихме с гол на Каха Каладзе. Като съм имал удоволствието да присъствам и на четирите мача от Шампионската лига. Мисля, че са 12.

 

Най-паметен гол на Милан?

 

- Дузпата на Шевченко срещу Ювентус донесла 6-та Шампионска лига на клуба през 28 май 2003 година.

 

Кой футболист имаш желание да видиш в червено-черната фланелка?

 

- Искам ръководството да намери новия Джани Ривера, Франко Барези или Паоло Малдини. Футболист, който да прекара 20 години в клуба ставайки легенда.

 

Мислите ли, че празнотата, която ще се образува в отбора след напускането на Паоло Малдини ще може да бъде запълнена?

 

- Да. Рано или късно на всички е ясно, че капитанът ще прекрати славната си кариера.

 

Как виждате бъдещето на отбора?

 

- Винаги положително. Докато Силвио Берлускони, Адриано Галиани и Ариедо Брайда ръководят клуба той винаги ще е сред най-добрите в света. Това са хора, които се събуждат и си лягат с идеята Милан да върви нагоре. Значи всичко е наред.

 

Каква е атмосферата на “Сан Сиро”?

 

- Зависи от дадената среща. По принцип мачовете с Интер, както и тези от Шампионската лига са най-чакани от “червено-черните” тифозите в Милано.

 

Коя е най-незаслужената победа, на която сте присъствали?

 

- Може би срещу Интер с 1:0 на 27 февруари 2005 година с гол на Кака.

 

А най-драматичната?

 

- С Аякс 3:2 след победен гол в даденото от съдията продължение през април 2003 от Шампионската лига.

 

Как успявате да сте толкова безпристрастен в репоратажите, които пишете за “Sportal.bg”? Очевидно е, че във Вашите статии не проличава клубно предпочитание за разлика от други журналисти.

 

- ХАХА. Благодаря, но това не мога да го коментирам аз. Старая се да бъда обективен, но трябва да благодаря на всичките ми колеги в Sportal.bg, които ми помагат непрекъснато, от както почнах работа там. Гарантирам ви, че имаме един страхотен колектив от млади хора, които се забавляват и стараят да дават максимално бързо и добре информация на читателите ни от светат на спорта у нас и чужбина.

 

Вие сте член на “Brigate Rossonere”. Как един българин може да попадне в бригадите?

 

- Много е просто. Трябва да си купиш годишният абонамент от “Курва Суд” преди мачовете на Милан. С тази карта имаш предимството да получаваш намаления за артикули на групировката, както и за билети за гостуванията на тима. Няма никакъв проблем да станеш член.

 

Какво е усещането да си част от една такава голяма стриктура от тифизи на любимия отбор?

 

- Нормално, аз съм вече пет години. Но пак ви казвам не е трудно да си член. Просто си купуваш абонамент. Предимството ти идва, ако следваш отбора си навсякъде с групировката. Много по-трудно бе да си член на разпадналата се вече легендарна група “Fossa dei Leoni”.

 

Може ли да ни разкажете нещо повече за създаването на хореографиите. Кой дава идеите, каква е организацията преди мача, за да се направи това бижу?

 

- Идеите могат да дават всички членовете на основните групите, но само шефовете решават какво ще бъде. Организацията е на много високо ниво. След като се реши каква ще бъде хореографията тя се прави първо на компютър от специалисти. Следва продължителна работа понякога тя трае между 3-4 месеци специално за тези с Интер. Прави се само от определен брой хора, за да не може никой да разбере какво ще бъде. Дори в денят на мача, когато Милан е домакин хореографията в дербито обикновено е разположена на трите етажа. Много от хората, които помагат при подреждането не знаят за какво става въпрос, докато не дойде часът на мача.

 

Какво мислите за футболното хулиганство?

 

- Хубав въпрос. Не искам да има побоища по стадионите. Въпреки това желая да виждам мачовете на българските клубове пред пълни стадиони с красива и изобретателна хореография от феновете, които не спират да подкрепят отбора си. Нямам нищо против факлите даже напротив, колкото повече толкова по-добре! За бомбите вече е излишно, след като през последните години пострадаха доста невинни хора в България.

 

Как се контролират проявите на агресия в “Бригадите”?

 

- Еми те по-принцип не са пример за подражание. Мисля, че е групировката от всички италианските клубове с най-много висящи дела. Поради различни причини, много от които за наръгване с нож.

 

А мнението Ви за расизма по футболните стадиони.

 

- Не го подкрепям, но не искам и каквито и да е чужденци да носят националната фланелка на България.
Понякога някои фенове са неконтролируеми (конкретизирам мача на Левски, когато самият ръководител-говорител на фен-клуба се разграничи и призна че не могат да се спрат с хвърлянето на бомбички,... има множество подобни примери)

 

Има ли и такива прояви и в Brigate Rossonere или италианците са с по-висока футболна култура а може би законово и правно нещата са решени, така че да не позволяват това?

 

- Това е по цял свят. Специално в Милано всички, които отиват в “Курва Суд” знаят кои са шефовете. Групировките са прекалено много, ако някой се опита да направи някаква глупост веднага си отнася заслуженото и повече не стъпва на стадиона. За пример ще ви дам факта, че нито един от бившите 15 шефове на “Fossa dei Leoni” не влиза на “Сан Сиро”, ако ли не бива пребит. Просто има правила и ти се подчиняваш, ако искаш да си част от тези групи. Всичко, което се вижда по стадионите на нашите мачовете – визирам публиката го има и в Италия при това в по-големи мащаби и с много по-тежки последствия.

 

Нека завършим с нещо, което би било любопитно за феновете у нас. Бихте ли написали текста на любимата Ви песен от репертуара на южната трибуна в Милано?

 

- Много са! Примерно:

“Ти си целият мой живот,
пея за теб, викам FORZA MILAN!
Целият свят ще обиколя,
но винаги до теб ще бъда,
Ти си целия тмой живот...”

 

Любопитно:

 

Любим отбор в чужбина: МИЛАН

 

Хоби: Пътешествия с любимия човек

 

Любим спорт: Харесвам всички спортове, но футболът е №1.

 

Автомобили: Порше

 

Домашен любимец: Вече нямам

 

Любим футболист: Всички, които играят в Милан

 

Последна прочетена книга: Алхимикът

 

Актьор, актриса: Мел Гибсън

 

Какви жени предпочитате: Моята приятелка

 

Любимо ястие: Пиле с ориз

 

Предпочитано място за почивка: Море, планина зависи от сезона. Най-важното е приятелката ми да е с мен.

 

Кътче по света, което искате да посетите: Много са: Бразилия, Япония, Индия, Австралия и др.

 

Интервюто е поместено в acmilan-bg.com