Вече доста години бразилското футболно първенство се излъчва по българска телевизия. Въпреки това, все още не се говори толкова масово за Кампеонато Бразилейро и въобще за футбола извън Европа. Използваме случая да поговорим с един от верните фенове на великата игра в Южна Америка въобще - Валентин Вълков. Вальо е член на фен групата "Бразилски футбол по телевизията", където често публикува свои анализи и коментари за всичко случващо се по футболните терени. Ето както сподели той за бразилската Серия А, разликите с европейския футбол и за участието на Селесао на домакинските Олимпийски игри.

- Как започна твоята страст към бразилския футбол? Помниш ли първия мач от Бразилейро, който гледа?


– Случи се преди години, когато още бях ученик. Не помня много добре как започна всичко, но си спомням, че имаше телевизия, която предаваше бразилското първенство, стана ми интересно и започнах да го следя, и въпреки че имах доста голяма пауза, в която не получавах нито информация, нито гледах мачове, тръпката не се загуби и се зарадвах много, че българските телевизии проявиха интерес и ни дават възможност да следим едно от най-оспорваните и интересни първенства в световен план. А първият мач, който гледах, беше с участието на Португеза, които за съжаление в момента се лутат из долните дивизии в Бразилия. Не съм сигурен, мисля, че беше Вашко да Гама – Португеза.


- Какво за теб е магията на Бразилейро?


– От първия път, в който бях в контакт с изкуството, които бразилските магьосници творяха на терена, останах без думи. Добре познатите ни днес петички, прехвърляния, двойни подавания, слалом между съперници струяха от екрана в огромни дози, футболистите се забавляваха, забавляваше се и публиката. Като цяло футболът ме кара да изпитвам силни емоции, но конкретно за бразилския футбол мога да кажа, че нестандартното мислене, страстта и в същото време лекотата в играта на бразилските футболисти е според мен перлата в короната на „Цар Футбол”.


- Счита се, че бразилският клубен футбол някак остава в сянката на европейския. Защо?


– Причините са няколко: в пъти по-ниските суми от спонсорски договори и ТВ права, по-малките приходи от билети за бразилските отбори; европейския пазар все още е основен потребител на продукта „футбол” на местни и интернационални телевизии и за повечето потребители непознатото не е толкова привлекателно; слабият отзвук в медиите (извън Южна Америка) за случващото се във футбола в Бразилия; поради ограничените финансови възможности бразилските отбори не са атрактивна дестинация за световни звезди (за разлика от Европа, САЩ, Китай), а и тези отбори трудно привличат и задържат доказани играчи и младите си таланти.


- Винаги има изненади в шампионата. Миналата година Вашко да Гама изпадна, сега Крузейро е в криза...


– Вашко бяха на 1-2 мача от спасението, късно започна финалния им щурм, а за Крузейро – очаквам да стабилизират играта и резултатите си съвсем скоро. Наблюдавам обаче друга неприятна тенденция – до преди 2-3 години такива спадове от страна на големите отбори можеха да се обяснят единствено и само с финансова криза в клубовете, в днешно време забелязвам, че има спадове, които са резултат на криза в играта на отборите – нещо, което преди години е било немислимо. Кризата в играта обикновено е резултат от неспособност на клубовете да извадят качествени играчи от школите, слаба работа на треньорите, като част от тях ми се струват неподготвени и не на последно място – изместването на вниманието на спортно-техническите щабове и играчите от самата игра на отбора и качествата на футболистите към бизнеса и парите. А за изненадите – очаквам и тази година да има такива, този път надявам се не свързани с изпадане на големи отбори, а с по-предно класиране на по-малки и слабо известни тимове.

- Много спекулации има около млади бразилски таланти като Габриел Жесус и Габриел Барбоса. Рано ли им е за Европа или напротив?

 

– Габриел Жезус вече реализира трансфер, с който аз лично не съм съгласен. Габриел Барбоса също е вероятно да бъде трансфериран по подобна схема, което може би помага на клубовете, но не и на футболистите. Това е и един от основните проблеми на бразилския футбол – изтичането на таланти още в доста крехка възраст, което става благодарение на финансовата мощ на европейските грандове и със съдействието на президентите на бразилските клубове, които гледат на младите играчи като на шанс за закърпване на бюджета на отбора.


Конкретно за тези двама играчи – излизат прекалено млади и изборът им на отбори не е особено удачен. Да, те подписват с грандове, но въпроса е колко игрово време ще получат там, за да могат да се развиват. И за двамата е важно да играят редовно, за да свикват с европейския футбол и да развиват качествата си – нещо, което едва ли ще се случи в отбори от такъв ранг и при такава конкуренция, съответно има голяма опасност и двамата да се провалят поради неправилния избор на отбор.


- А как оценяваш играта на доказаните играчи, които се връщат от Европа? Впечатляват ли, или разочароват?


– Повечето определено придават класа на бразилските отбори, показват, че са научили много и са се развили посредством срещата с друга култура и друг тип футбол и разбирания за футбола. В последно време започна практиката бразилски футболисти, зациклили с развитието в Европа да се завръщат в родината, за да рестартират кариерата си и поради това движение се получават и противоречиви резултати. Определено има футболисти, които впечатлиха (Рикардо Оливейра, Вагнер Лав, Луиш Фабиано, Жадсон и др.), имаше и разочарования (Денилсон, Кейрисон и др.).


- Да поговорим за Копа Либертадорес. Очакваше ли финал Атлетико Насионал - Индепендиенте дел Вале?

 

– Определено не, но коментирах с приятели още в началните етапи на елиминациите, че отпаднат ли двата ми фаворита – ще стискам палци за малките отбори. Така и стана, а и честно казано винаги се радвам, когато има приятни изненади от страна на малките отбори, не само в този турнир. Трябва обаче да отдадем заслуженото и на двата отбора – показаха типичен южноамерикански футбол, прекрасна игра и с много страст, желание, себераздаване и не на последно място качества – заслужено достигнаха до финала. Тези два отбора са много сериозен индикатор за голямото израстване на футбола в Колумбия и Еквадор – две държави, които по дефиниция остават в сянката на Бразилия и Аржентина на южноамериканската футболна сцена.


- Атлетико Насионал съпоставим ли е с Лестър? И двата тима направиха невероятни подвизи.


– Съпоставим е, но според мен само със стойността на подвига. Атлетико Насионал, за разлика от Лестър са рекордьори по титли в Колумбия и винаги са сред фаворитите в местното първенство, а имат и спечелена Копа Либертадорес, така че все пак имаха повече опит в турнира, който спечелиха, за разлика от Лестър. Разликите можем да намерим и в спортно-техническите щабове и в тимовите листове – в Атлетико треньорът е колумбиец и се залага основно на местни играчи (имат 4-ма чужденци в групата от 23-ма играчи), докато в Лестър треньорът е чужденец, а едва 6-ма играчи в цялата група са англичани.


- Следиш и аржентинското първенство. Какво е мнението ти за честите промени на регламента там?


- До преди няколко години в почти всички испаноговорящи южноамерикански държави се играеше по сходни схеми на полусезони – Апертура и Клаусура. В последствие някои от държавите, с цел да повишат интереса към първенството не излъчваха два отделни шампиона за всеки полусезон, а двата такива играеха финален двубой за определяне на абсолютния шампион. След попадането на доста изненадващи имена сред призовите места и съответно сред изпадащите (чието определяне според мен беше направено ненужно сложно с тези изчисления на коефициенти) се взе решение за нови промени. Аз смятам, че сегашната ситуация с аржентинската Примера прилича доста на нашата „Първа лига” – направиха се „реформи” в първенството, за да се даде шанс на изпаднали от елита грандове да се завърнат веднага или по най-бързия начин в Примера, тъй като това драстично намалява зрителския интерес, конкуренцията и съответно качеството на клубния футбол в страната.

- Макар да развиват млади таланти, нито Бразилия, нито Аржентина спечелиха нещо значимо в последно време. На какво се дължи това?

 

– Първо, превъзходната работа на европейските треньори на клубно и национално ниво – силни тактици, развиващи все по-голям брой аспекти на играта както на отделния футболист, така и на отбора като цяло. Смятам, че в Южна Америка треньорския потенциал не е с размерите на европейския, а и местните треньори работят по доста различен начин, с други приоритети. За честите грешки при развитието и трансферите на младите споменах в един от предните въпроси, това също страшно много пречи и ограничава ресурса като футболисти.

И не на последно място – повечето национални селекционери в Южна Америка разчитат на голям процент „легионери” в съставите си, често без оглед дали са във форма и играят ли редовно, а играят ли редовно се появява друг проблем – обикновено те се включват в съставите за големите форуми изморени от дългите сезони с клубните си отбори, не са концентрирани и не могат да извадят 100 % от играта си, а има и малко манталитет – трудно загърбват времето си за почивка, а те обичат почивката и купоните. Индикация за такива проблеми с легионерите са и все по-големият брой мачове (най-вече за Копа Америка), за които треньорите на „Селесао” и „Албиселесте” повикаха в групите си само играчи от местното първенство, но се видя, че това не винаги сработва.

 

- Завръщането на Дунга в Селесао не сработи. Може ли Тите да изведе тима до нови висини?

 

– За разлика от Дунга Тите е постигнал успехи в кариерата си като треньор, а и е доста по опитен. Идеите на Дунга съответстват повече на европейския футбол и това е причината той да не успява да прилага в отборите си идеята да даде свобода на действие на максимално много от своите футболисти и в същия момент отбора да стои добре тактически и позиционно – нещо, с което Тите се справя по-добре. Аденор Леонардо Бачи, или накратко Тите е тренирал над 15 различни отбора, част от които са грандове в бразилската Серия А, бил е треньор и в Арабския свят, така че опита определено е на негова страна, срещал е различни разбирания за футбола и по този начин е обогатил идеите си за играта. За съжаление ми се струва, че и Тите няма да може да промени нещата в Селесао – там според мен проблемът идва най-вече от „легионерите”, като повечето от тях са, както обичам да казвам, „големи” звезди, но с малко покритие. Това са играчи с голямо его, с космически заплати и с не особено голямо желание да играят за страната си (пореден паралел с българския футбол), които дори опитен треньор като него трудно ще пречупи, а е почти невъзможно да ги остави извън състава.

 

 

- Как оценяваш селекцията на олимпийския тим на Бразилия? Ще те помоля за един бърз разбор.

 

– Селекцията е съставена от много силни и перспективни футболисти, които за съжаление вероятно ще си останат много добри единици, но не толкова добър отбор на тези олимпийски игри. Нямам високо мнение за треньора Рожерио и продължавам да твърдя, че можеше да използва трите повиквателни за играчи над 23 години по доста по-добър начин. Въпреки, че двете му такива повиквателни бяха за играчи в офанзивен план, в първия мач не видяхме много качествени изпълнения от атакуващите футболисти на Селесао. И необяснимо за мен треньорът беше си решил, че третата повиквателна ще бъде за вратар, дори и когато титулярният му избор се контузи. В тази връзка преди два дни коментирахме с човек, който е на „ти” с южноамериканския футбол и той затвърди убежденията, които имам отдавна – Бразилия от години има много добра вратарска школа и на Рожерио бяха на разположение поне 6 вратари до 23 години, които биха били по-удачен избор от Вевертон. Въпреки че Бразилейро вече започна, ми се струва, че повечето от бразилските играчи изостават в кондиционно отношение от връстниците си от другите държави, а има и примери за футболисти, при които концентрацията също не е на ниво.

Неймар е все още малко изморен, част от мислите му са насочени към Барселона, Габриел Жезус все още се „рее” из облаците след многомилионния трансфер при Гуардиола в Манчестър Сити и разбира се при арабските собственици, които не жалят пари, за да имат най-доброто. Трансфери мътят главите и на Габриел Барбоса, Фелипе Андерсон, Тиаго Майя, Луан. С две думи на тези момчета ще им трябват поне 2-3 мача, докато насочат мислите си изцяло към турнира, но не се знае дали няма да е твърде късно – все пак това са основните движещи сили на играта на Бразилия в халфовата линия и атаката, а когато те не са на 100% и отбора не е на 100%.

 

 

- Могат ли най-после бразилците да се окичат с олимпийско злато от футбола?

 

– Те го искат, но с тази игра и отношение ще бъде трудно. Традиционно силни тук са африканските отбори и най-вече Нигерия (често и поради многото футболисти с фалшиви паспорти и подправени дати на раждане), Португалия, Германия, Мексико, а очаквам да има и изненади и нови изгряващи звезди. Отчитам силните индивидуалности на Бразилия, не много трудната група и това, че са домакини, но смятам, че трябва да минат групата и първия кръг от елиминациите и вече тогава с много късмет биха могли да осъществят мечтата си.

 

 

- И за финал: Какво очакваш от предстоящия сезон в бразилската Серия А?

 

– Очаквам да има изненади, по-скоро в положителен план (добри резултати и класиране на по-малките отбори, а не изпадане на някой от грандовете) и както винаги завързано първенство, особено с развитието на Серия А до момента и променливите игра и резултати на много от грандовете. Палмейрас са може би отбора с най-малко промени и на много добро ниво като класа, но се вижда, че липсата на Габриел Жезус се усеща и си мисля, че до края на годината (след края на първенството ще премине в Манчестър Сити) по-скоро няма да е същия играч и ако ръководството и треньора не намерят решение най-вероятно ще се разделят с мечтата си за титла.

 

Действащия шампион Коринтианс направи някои промени в състава, но след напускането на Тите играта им е на приливи и отливи, а и като цяло от началото на първенството не блестят с кой знае каква игра и резултати и по това мога да ги оприлича на Челси на Моуриньо – като печелят, обикновено печелят „тънко”, с по 1 гол разлика, на ходом, а като губят го правят от най-неочакваните съперници.

 

 

 

Гремио правят добър сезон до момента, но се вижда, че при липса на играч от титулярната единайсеторка, без значение кой е той, това се отразява на играта и резултатите. Ако изчистят този проблем са сериозен фаворит за титлата. Фламенго и Сантос без много звездни трансфери до момента се представят повече от добре, но предстои да видим дали скромната селекция няма да им изиграе лоша шега към края на първенството.

 

Атлетико Паранензе, Понте Прета, Фигерензе и Санта Круз се представят доста добре като домакини и са на добри изходни позиции, с изключение на последните 2 отбора, от които Фигерензе загуби част от основните си играчи през трансферния прозорец, а Санта Круз са новаци, но въпреки всичко успяват да вгорчат живота на някои от големите отбори.

 

Очаквам размествания на дъното, където Америка Минейро показаха, че когато си повярват има шанс да запишат добри резултати, Крузейро тепърва сработва отбора, а Коритиба не е състав за зоната на изпадащите. Неприятно впечатление правят сочените за едни от фаворитите Сао Пауло, Интернасионал и Флуминенсе – всеки от тези отбори е във фаза на частична или пълна подмяна на състава и трябва да го преболедуват, въпросът е колко ще продължи това.

Аз лично не очаквам никой от тези 3 отбора да постигне нещо тази година. Приятно ме изненадват през този сезон Фламенго, Понте Прета, Витория и Санта Круз и смятам, че част от тях ще продължат по възходяща линия. За титлата очаквам борба между Коринтианс, Атлетико Минейро (отборът с най-звездна селекция през този сезон, пълен с опитни и доказани играчи), Палмейрас и Гремио, като към тази група мога да прибавя и Сантос, ако успеят да задържат Габриел Барбоса и Тиаго Майя поне до зимата и се опазят от контузии на основни играчи. Най-близо до изпадане според мен (и за съжаление) са симпатичните отбори на Америка Минейро, Коритиба, Санта Круз и Ботафого, а фаворити за техните места са Вашко да Гама, Сеара, Атлетико Гоянензе и Наутико Ресифе.

 

Шапекоензе може и да не е най-успешният клуб в историята на бразилския футбол, нито да има най-многочислената публика. За жалост трябваше всеки един от нас да научи за този клуб по много ужасяващ повод. Едно обаче е сигурно – по трибуните на „Арена Конда“ може да се усети същата страст, каквато властва по стадионите в цяла Южна Америка. И в тежките дни, когато целият футболен свят скърби за трагедията, сполетяла отбора, няколко хиляди души със сигурност са ненадминати в своята тъга – Зелената торсида зад Шапе, съставена от няколко основни групи. Ето кои са те:

 

Barra de Chape

Това е основната организация на привържениците на Шапекоензе. Въпреки, че „barra brava“ идва от аржентинските банди на футболни хулигани, Barra da Chape е отговорна за всичко, което се случва на трибуните и като подкрепа, и като креативност на песни и знамена, и като изпълнение на хореографииите. Организацията е млада, основана е през 2013 г., когато Шапекоензе се подвизава във втория ешелон, но за кратко време се превръща в най-голямата групировка и се „замесва” във всичко хубаво, което се случва в зелената торсида. Или, както самите Barra da Chape обичат да казват: „Ние превръщаме всеки мач на Шапекоензе в парти“.

 

Torcida Jovem

Младежката фракция е основана на 21 октомври 2010 г. от трима запалени млади ултраси Клебер, Фелипе и Тиаго. Още на следващата година се провежда и учредително събрание в присъствието на 10 човека. Желанието на всички е да направят революция в концепцията за пеене и хореографии на мачовете на Шапе. За целта още от следващия ден започва подбирането на доказани фенове сред по-младите, които имат желание и способности да изведат подкрепата за отбора на друго ниво. Постепенно започва изработката на знамена и фланелки на организацията, закупуват се инструменти за по-шумна и колоритна атмосфера. Под ръководството на лидерите на фракцията Клебер Мело, Джонатан Клабунде, Матеус Пинейро, Фернандо Каспер и Тиаго Гомес, групата се превръща в една от най-мощните в щата Санта Катарина.

 

Garra Independiente

Фракцията е основана през април 2009 г. и това я прави една от най-старите съществуващи и в момента групировки зад Шапекоензе. Приоритет пред групата е подкрепата на стадиона с всички средства. Поради многочислеността, верността в тежки моменти, както и 90-минутната страст в подкрепата, Garra Independente е считана за двигател на Зелената торсида и един от лидерите сред организациите.

 

Guerreiros do verdao

 

Групата се организира през 2011 г. и оттогава досега се разраства многократно. Фракцията е известна с това, че следва отбора навсякъде из Бразилия, въпреки опасностите, които съпътстват пътуванията и пребиваването в градовете от другите щати. Поради това са си спечелили славата на най-смелите ултраси на Шапе. Принцип на организацията е да не приема финансова подкрепа от ръководството на клуба, нещо което е рядко срещано в Бразилия. Знамената, тениските и триповете на групата се плащат с лични средства на членовете.


Пред тези водещи групировки, както и пред всички по-малки фракции и неорганизирани ултраси на Шапекоензе предстоят изключително тежки времена. Днес те са избрани от съдбата не само да пазят спомена за шампионския отбор, но и да съхранят футбола в един град с малки спортни постижения. За да могат скоро пак да създават познатото парти по трибуните.

Бившият играч на ЦСКА Фелипе Машадо е бил на борда на падналия самолет в Колумбия. 32-годишният защитник е част от Чапекоензе от този сезон и е пътувал с тима за финала за "Копа Судамерикана" срещу Атлетико Насисионал в Меделин. Все още има шансове да има оцелели при катастрофата, която стана рано тази сутрин на заход към летището.


Чартърният полет със 72 души на борда и 9-членен екипаж се разби в планинска местност малко преди да кацне в Меделин. Предполагаемата причина за падането на самолета е свършване на горивото. Заради тeжкия терен спасителните операции са затруднени. Местните медии съобщават за шестима намерени оцелели.


Фелипе Машадо стана шампион и спечели Суперкупата на България с ЦСКА през 2008 година. Той игра в отбора от 2007 до 2009 година, като записа 37 мача и отбеляза 2 гола. Едното попадение е срещу Левски на 2 декември 2007-а, когато матира Георги Петков и донесе успеха на армейците.


През този сезон Машадо има записани 16 мача в бразилската Серия "А" и едно попадение, както три мача за Копа Судамерикана.


Бившият играч на Левски Рафаел Бастос пък бе част от тима до началото на октомври, когато игра за последно за Чапекоензе, но след това предина в тима Хата от Обединените арабски емирства.