На 36 години е, известен още като Валентата не само заради свои култови публикации в Sport1.bg, а и защото е един от основателите на баскетболния фенклуб на ЦСКА и фракцията „Червена гордост”, която днес се казва „Горди”. В навечерието на дербито той разказва култови случки, свързани с мача. Но дава и една нова, непозната светлина за дербито. Светлина, покрита досега в тъмнина и скрита зад решетки.

Магията ЦСКА

Първият ми допир на живо с магията ЦСКА беше някъде около 1982 година. Град Плевен, стадион „Слави Алексиев”, около 35 000 зрители два часа преди мача, проливен дъжд. И излязоха те... А аз видях червените екипи за първи път и се докоснах до боговете. Мачът завърши 2:0, единият гол го вкара Илия Войнов. Помня, че тогава баща ми ме качи на покрива на една милиционерска кола, за да бъда достатъчно висок и на високо за мига.

 

И така се започна.

 

Първият ми ярък спомен от „Армията” е от пролетта на 1985 година, мач с Академик Свищов и победа с 6:0. Първите стъпки на Любо, Емо, Ивайло Киров...

Дербитата с говедата

На първите дербита с рогата бях още ученик в основното. Спомням си първите ми приятели от агитката – Милко „Митрето” и Алекси „Бомбата”. През 1986 и 1987 година преди дербитата ходихме в Парка на свободата от 8.00 сутринта. Бяхме с ученическите панталони, лъжехме, че отиваме на училище и се въртяхме около емблеми като Фризьора, Буземеца, Лъвчето, Маймуната, Жельо, някъде около „Царевец” и старите „Джаги”, които бяха между В и Г сектор на „Васил Левски”.

Култови моменти

След дербито през пролетта на шампионската 1987 година, тръгнах с големите да скачаме на рогата някъде около сектор А на националния. Тогава за първи път видях Дени. Впечатли ме как подкара говедата на първа, а техният логичен отговор беше като обикновено – бомби и страх. Настана суматоха, милиция, дим и загубих ориентация. По едно време Дени ме хвана за ръка и почна да ме тегли да бягаме. Аз изостанах, а пред мен само милиция. И скочих в езерото „Ариана”. Било е около 20 часа вечерта. Наобиколиха ме ония ми ти милиционери и ме карат да изляза, обаче аз влязох по-навътре. Баща ми заемаше отговорен пост и аз се гипсирах. Викам си: „Тия, ако ме арестуват, сега става страшно. Ще стоя докато си тръгнат”. Излязох някъде около 01.00 часа, целият мокър, мириша на блато, с ученическата униформа. Прибрах се вкъщи в ранните часове, а брат ми Цецо ме чака. Като ме видя какъв блатен червей съм, припадна. Спомням си, че имах класно по математика сутринта, първи час, но за да не разберат нашите, отидох с мокрите дрехи.

 

През 1988 г. ги бихме с 4:1 за Купата на България. Патрика ги разпиля с 2 гола. Тъкмо предния ден ме бяха изписали от „Пирогов” след получено мозъчно сътресение. Нашите не даваха и дума да се каже да ходя на мач и аз ги излъгах нещо. Свърши мачът, голяма радост. Тръгнахме голяма група по сегашната „Пиротска”, но докато стигнем до „Опълченска”, бяхме останали 10 човека. От 18-то училище като наизлязоха много рогати, а аз още не се бях оправил. Викам си: „Дотук съм”. Като ни подкараха, яко бой. Спомням си, че легнах на земята, свих се, скрих си главата с ръце и доста бой хапнах. Появата на милицията ме спаси. Бях много посинен, но само факта, че успях да си спася шала от унижението да го пипат, си заслужаваше.

Спомням си, че до 1989 година преди всеки мач с говедата си купувах по 3-4 билета. Причината беше, че ако от някъде се викнеше „говеда”, ”Михайлов - рибо” и милиционерите гонеха по 3-4 реда от блок на стадиона. И влизахме пак. Но така е, милиционерите се обиждаха лично.

След 1994 година до към 2000 година с брат ми и много момчета от провинцията се настанихме трайно в Студенски град. Мястото пред блок 22, срещу зала „Христо Ботев”,  беше добило изключителна популярност. Преди дербитата се пиеше от предната вечер и се събирахме дори и по 200 човека. Там имаше смелостта да идва Станимир Бакалов -Фена, журналист от телевизия „Евроком”, и си спомням, че с него правихме публични диспути на тема ЦСКА и те. На споровете ми с него имаше повече публика, отколкото на някои от последните гостувания от Лига Европа на рогата. Спомням си, че когато му нанасях поредния словесен удар, всички реагираха като след гол на ЦСКА и пред мен се изсипваше солидно количество бира.

 

Пак повтарям - Дървеното кафе пред блок 22 в Студенски град беше добило изключителна популярност. Беше като своеобразен „Царевец”. Спомням си, че в периода от 1994 г. до 2000 г. проведохме геноцид за рогата и ги прочистихме в този район.

ЦСКА и радиото

През 1996 година, като студент, се явих на конкурс в радио „7 дни” за репортер. Комисията беше от един човек – Сашо Диков. Седнах, прочетох нещо, хареса ме и от другия ден почнах. Аз и той. Той редактор, аз репортер. След няколко дни назначиха още двама редактори - Василена Матакиева и Атанас Караиванов. Предаването се казваше „Гонг” или нещо подобно. Работех от сутрин до вечер и им говорех само на тема ЦСКА. Особено Василена откачаше. Почна първенството и мач ЦСКА - Локо Сф. Аз на пистата коментирам, Сашо в радиото води предаване. 1:0 за Локо, 1:1 май че Жабов вкара. Аз не издържах и казах на Сашо, че ще се включвам само на гол, заебах микрофона и се качих в сектора. А то 1:2, 1:3, аз обаче не се включвам, викам като изравним ще предавам, а то почна 1:4, 1:5! Мъка, как да предавам?! И се качвам аз в колата в края на мача, а Сашо завършва предаването: ”...имаме проблеми с нашата кола на пистата, колегата Лазаров се включваше до 1:1 и повече нямаме потвърждение на резултата, за който аз имам информация, че е много по-различен! Жалко, че пропадна предаването...” и т.н. И ме изгониха на другия ден. С Диков не се разделихме приятелски, но след два дни ми се обади и ми вика: „Дай някой като теб луд, но да е по-сериозен”! А аз имах един състудент - Ивайло Славейков, та така почна той. Говедо, луд, много разбира, но пък много по-сериозен от мен, та и до Канал 3 стигна. А аз с моя акъл до Затвора - гр. София...

 

ЦСКА и затвора

През 2004 година започнах работа като инспектор в Затвора „Кремиковци”, който е като филиал към затвора  София. Задълженията ми са да превъзпитавам престъпниците на България. Лека-полека придобих сериозна популярност и си изградих авторитет. Вместо с костюм преди дербита почнах да ходя с панталон с ръб и фенска фланелка вместо риза. Затворниците не ми знаят името, но знаят от кой отбор съм. И почна един тормоз, една възпитателна работа. И се почна...

 

Първите ми сериозни изригвания бяха в началото на 2005 година. Влизам една сутрин на проверка по килиите и викам кмета на групата с мен. И право в килията на едни миризливи цигани, болни говеда. Цялата килия с постери на животни. Влизам, а те стават и викам: „Ей, Плъх, к`во става тук, бе? К`во е това порно, к`ви са тия свинщини?” А той: „К`во порно, бе шефе? Нямаме видео, плакат на гола жена няма тук!” А аз соча плакатите и викам: „Жените са хубаво нещо, тях лепете! В нашата група порнографията е синьото, всичко свързано с Лефски”!

 

Ще правим комисия за условно предсрочно освобождаване. Един тип от „Хаджи Димитър” ме беше отсвирил и си ходеше най-демонстративно с фланелка на рогата. И разправяше наляво и надясно, че си обича отбора и инспектора не може да му каже нищо. Добрееее... Но в един момент се изтъпани на едно събрание и вика „Аз съм придобил право за предсрочно освобождаване, защо не ме предлагате?” А аз му казвам: ”Парцалът, който си облякъл, показва, че при теб не са постигнати резултати в корекционната работа и ти не си достоен за живот на свобода! Затова ще те предложа за условно предсрочно през 2156 година, но ако е високосна! Ако не, ще лежиш още до като има 29 февруари!”

Преди 2 години закъснях за едно приемане на нови затворници и влязох по-късно. Приемаха един среден на ръст тип. Казваше се Иван. Беше с гръб към мен. Взех му картона и на снимката видях познато лице. Както беше в гръб го попитах дали има прякор и още докато се обръщаше знаех, че има - ”Фризьора”. Приближих се към него и пред всички началници и присъстващи го прегърнах. Казах им, че това е емблематична фигура на една велика публика, човек който е громил сините хуни. Взех го в моята група. Украсихме заедно кабинета ми и го направихме като фенклуб. Закачихме шалове, фланелки. По цял ден ми разказваше за миналото, за победите на терена и по улиците на България. Наближаваше ЦСКА и Динамо Москва на 20 август в София. Не му стигаха некви дни, за да излезе за мача. Работеше и спечели някакви дни свобода. За мача си излезе и ме чакаше на Ариана. А след мача пихме бири.

 

Целият затвор в Кремиковци ме свързва само с ЦСКА. Като си пускам рапорт за отпуск, ме питат къде и с кой играе ЦСКА! Ако влезе нов затворник, не го питам на разпределение за какво влиза, а от кой отбор е. Но те са вече подготвени предварително. Ако каже, че не се интересува от български футбол е ясно, че се прави на невежа, защото знае, че каже ли Подуене, е добре дошъл в Ада.

Лошото е, че вместо по стадионите, ежедневно се сблъсквам с приятели и познати зад високите зидове. Росен, Иво и много други момчета. Жалко.

 

Преди големите футболни дербита зад решетките е също много напечено. Не знам тия на кой са отбор, но наистина всичко мургаво в затвора е синьо. Не е шега. Може би са отбора на Затворите.

Организират се редовно мачове „ЦСКА и ония” между затворници. Не на шега ги мачкаме. Събличам се и аз, когато е по-напечено. Правя го, защото затворниците не смеят да ми влизат с топка в крака, тъй като ще си преебат предсрочното или свиждането.

За публиката на ЦСКА

Публиката на ЦСКА е богатство. Не само на думи. Стигнахме своя връх през 2009 година. Сериозно присъствие, велики гостувания в Рим, Базел, Лондон. Сериозен принос и присъствие на Дуче и Главата. Велики неща от Перов, Чарли, Емчо, USF - хореографии и нови песни.

 

Но от известно време дърпаме назад. Даже много. Различни фракции, различни интереси. Няма атмосфера, няма емоция. Само вражди. ЦСКА не е на един човек. ЦСКА е нашият отбор!

 

Хард феновете започнаха да не идват на мачове. Загубихме много от оттеглявето на голяма част от скиновете. Търпим загуби по улиците, няма страх от нас. Не сме организирани.

ТИТАН
Не ги подкрепям. За мен са мошеници. Не искат, не могат, не стават.

 

За предстоящото Вечно дерби

Няма да загубим. Не сме по-слаби от тия. А и както обича да ме поправя моят дебел приятел Чарли: „Тази червена трибуна! Това е стимулът Ваш!”

 

За край
Като край може би трябва да споделя, че преди години и от двата цвята имаше мъже и на трибуните, и на терена. Фризи, Буземеца, Дуче, Лъвчето, Мънки, Фильо, зъбчета, фашисти, гибони воюваха мъжки. Както долу Стойчо, Ицо, Патрик, гибони, кокали. Сега няма мъже. Има виртуални лидери и тартори. Има 2 коли в тъмнината, които причакват един човек, макар и от „14”-ките. Има ножове в тъмнината! Има една синя измет попиляна от наркотици!

 

Само ЦСКА! НАШИЯТ ОТБОР! НАШАТА ТРИБУНА!