Ивелине, честито! Футболист №2 на 2010 година! След като си на една крачка на върха кои чувства надделяват в теб – тъжните, защото не си първи, или радостните, защото все пак за пръв път влизаш в тройката?

 

Благодаря, че ми честитиш. Радвам се защото винаги трябва да ценим, това което имаме. Това е едно доста добро постижение. Аз оценявам, това което имам, това което съм направил и защо са гласували за мен. Не съм разочарован, нито сърдит на някого. Напротив, наслаждавам се на наградата.

 

На кого би посветил тази награда?

 

Много хора заслужават да им я посветя. Миналата година по същото време аз бях с патерици, защото претърпях две контузии за една година. Искам да я посветя на всички, които бяха до мен в тези тежки дни. И показаха, че са истински верни приятели. Посвещавам я и на моето семейство. Аз имам наистнина едно феноменално семейство, за което всички могат да мечтаят.

 

2010-та ли е най-хубавата година в твоята кариера?

От гледна точка на уважението на медиите към мен, да. Направихме нещо хубаво с Литекс. Мисля, че и други години съм играл на високо ниво. Но от гледна точка на интерес на медиите и на хората към мен, мисля, че тази година е най-добре. Но пред Ивелин Попов предстоят много по-добри години.

 

Как се чувстваш в Газиантепспор? В България вече има мнение, че този клуб е доста скромен за способностите ти.

 

Какво да Ви кажа. Чувствам се добре. Аз винаги съм се чувствал професионалист. Винаги ще бъда за отбора, за който се състезавам, чиито цветове и интереси защитавам. Тук се чувствам добре, мисля че ме уважават. А ако играя добре и се представям на ниво сигурно ще отида да играя в друг, по-голям отбор.

 

На националния отбор му предстоят квалификации през 2011-та година. Мислиш ли, че тя ще бъде по-радостна за феновете на „трикольорите”?

 

Разбира се, че мисля. Аз винаги съм бил оптимист. Досега каквото съм давал за националния отбор, през новата година няма само да казвам, но и ще го показвам. Ще дам двойно повече, защото си знам моя капацитет на възможности и ще играя още по-добре.

 

Един малко по-страничен от футбола въпрос. Ти също ходиш с красива и известна жена, каквато е Елена Паришева. Доста твои съотборници в националния си създадоха проблеми с това, имената им бяха замесени в скандали. Ти как гледаш на тези неща?

Всичко е от гледна точка на човека. Както виждате аз и моята приятелка сме се опазили от такива скандали. Досега нищо не се е чуло за нас като скандали, мисля че няма и да се чуе. То просто това започна да става банално това нещо. Мисля, че нещата започнаха много да се разводняват и в последно време националният отбор заприлича на жълт вестник. Това не е приятно нито за феновете, нито за нас футболистите, нито за цяла България. Мисля, че трябва да обръщаме повече внимание на чисто футболните неща, отколкото на това кой с кой бил, кой с кой се е скарал... Ами то всеки ден семейства се карат, всеки ден семейства се разделят. Всеки ден все това се коментира. ОК! Нека се излезе да се каже всичко и да се приключва с този въпрос. То голямо дъвчене пада. По една, по две, по три години.

 

В Турция тези теми ли са по-търсени или чисто спортно-техническите?

 

Аз като преглеждам местните вестници, не виждам кой с кой си ляга, но... Мисля, че в цял свет тези пикантерии са интересни, но в България страшно много се дъвчат едни и същи неща.

 

Какво си пожелаваш за 2011-та година? На теб и на близките ти, на хората, които обичаш и уважаваш.

 

Пожелавам си само здраве, че без здраве не сме заникъде. Всичко друго като си трудолюбив, като имаш воля и характер, всичко ще си постигнеш в областта или сферата, в която работиш. Това е най-важното – здравето.

 

Интервю на Гонг