FanFace.bg продължава своята обиколка по агитките из цяла България. Този път от сайта решихме да "слезем" там, където мнозина твърдят, че футболът е най-истински - в аматьорските групи. Това "слизане" обаче е само на книга, защото става въпрос за представител на агитката на емблематичния за българския футбол Пирин (Благоевград). 28-годишният Иван Милев, по-известен сред приятелите си като Ванко, е сред основателите на групировката "Пирин Реален", която наскоро се преименува на "Green Eagles". Той развива собствен бизнес в любимия си роден град, който обаче със сигурност не пречи на верността към любимия му клуб.

 

- Защо Пирин? Кой те запали по футбола и отбора? Спомняш ли си кога се случи това?

 

- На първо място, защото съм от Благоевград. За мен Пирин е една религия. По отбора ме запали моят дядо в далечната 1989 г. Тогава ми беше първият мач. Спомням си, че бихме Етър с 4:1.

 

- Какви чувства предизвика у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?

 

- Това име ми е постоянно в сърцето. Като чуя "Пирин", направо настръхвам.

 

За мен клубът е моят живот. Едвам-едвам чакам да дойде събота или неделя, за да отида на мач.

 

- От кой мач на "орлетата" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да си спомняш?

 

- Най-хубавият спомен ще ми остане финалът за Купата на България с Литекс преди години.

 

Почувствах, че Пирин наистина е един голям клуб с много фенове. Като чух как 6000 души скандират името, се разплаках.

 

Най-лошият момент беше, когато на стадион "Локомотив" в София играхме бараж с Беласица. Бяхме около 2000 души. Просто очаквахме лесна победа, но уви, паднахме с 1:4. Тогава почувствах, че вече светът е свършил. Спомням си, че се увих в едно знаме и започнах да плача все едно е починал някой.

 

 

- Защо Пирин е при аматьорите?

 

- Пирин е там благодарение на хора, които искат само да се облагодетелстват от отбора, а не да помагат.

 

Визирам г-н Калъмбов, който направи измама с фалшив документ, както и фенклуб "Пирин СС", защото оттам подариха акциите на гробокопача Наков.

 

Просто това са хора, които искат само да взимат без да дават.

 

- Кой в момента е собственик на Пирин?

 

- В момента ПФК Пирин съществува само на книга със собственик г-н Наков. Лятото се създаде нов клуб - ОФК Пирин, благодарение на легендите Ивайло Андонов и Петър Михтарски. Официален собственик на този клуб в момента е г-н Иван Чапов, собственик на хидроенергийна компания. Той също така стопанисва и стадион "Христо Ботев".

 

- Като спомена за стадиона, преди време и там имаше неразбории. Всичко оправи ли се вече и там ли играе отборът своите домакински срещи?

 

- Да, Пирин играе на може би един от най-добрите терени в България.

 

- В момента се намирате на второ място в Югозападната "В" група, на само три точки от съименника от Разлог. В неделя, ако не се лъжа ви предстои и дерби с него в Благоевград. В тази връзка къде виждаш Пирин през месец май?

 

- Всеки един фен иска отбора да е колкото се може по-напред в класирането.

 

Мисля, че през месец май вече ще празнуваме влизането си в професионалния футбол.

 

Относно мача с Разлог - няма да имаме проблем.

 

 

- Подкрепяте ли отбора и ръководството на клуба? Единни ли сте в "зелената" агитка по отношение на шефове, треньори, играчи...?

 

- За момента да, подкрепяме ги всички. Ако обаче се случаят някои аномалии, няма да останем безпристрастни към ситуацията.

 

- В коя фракция на "орлетата" членуваш? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

 

- Аз съм един от основателите на "Пирин Реален", който вече се казва "Green Eagles". Преди време всички бяхме едно цяло.

 

Бяхме част от "Пирин СС", в това число и аз, но се получиха някои разногласия и около 80 % от хората се преместиха в новоучредения "Пирин Реален".

 

Започнахме самостоятелно да ходим на мачове и да подкрепяме отбора. Сами си финансираме екскурзиите, намирахме коли, автобуси... Същото важи и за пиротехниката. По едно време бяхме спрели да продаваме фен артикули, но отскоро подновихме и изработихме нови шалове, суичъри и шапки. Имаме и фен магазин, от който може да се закупят тези наши артикули.

 

- Каква е причината да възникне напрежение между вас и т.нар. "есесовци" от "Пирин СС"?

 

- Когато се получи това напрежение, аз бях в казармата и научих по телефона. Т.е. някъде преди 8 години.

 

Всичко е било за това кой да вземе парите от клуба и кой да се облагодетелства.

 

- Каква е ситуацията между вас и тях към днешна дата? Има ли затопляне на отношенията?

 

- Положението е все същото. Нямаме никакво отношение с тях и не искаме да имаме. Даже миналата година станаха ексцесии.

 

Може би сте разбрали, че на мача в Сливен бяхме две агитки и стигнахме до бой помежду си.

 

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията помежду ви, в случай че не съвпаднат?

 

- Никакви. При нас политиката не влияе и не ни интересува. Интересува ни само името Пирин.

 

- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най-добрата хореография и пирошоу?

 

- Финалът за Купата с Литекс го оставям настрана - това се знае. Мисля, че на едно гостуване в Сандански създадохме доста добра атмосфера. Бяхме около 600 души.

 

Тогава шефът на Вихрен, който е сегашният собственик на Локомотив (Пловдив) Константин Динев, беше казал: "Е такива фенове, ако имам, ще съм шампион".

 

Друг мач, който ми е в главата, е на нашия стадион "Христо Ботев". Играхме с Марек и бихме 1:0. На трибуните имаше 17 000 души. Помня, че бях с един тъпан и цял мач не спрях. На този двубой с Марек имахме 32 знамена и едно голямо, което обхващаше целия сектор, и на което пишеше: "Само Пирин". Бяхме донесли и много кашони с ленти, имаше и квадратни хартийки, като карахме по-малките да ги режат вкъщи. Аз също съм рязал, като бях още прохождащ в агитката.

 

- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени с фенове на Пирин.

 

- Сещам се за два. Първият е с Панатинайкос за Купата на УЕФА, а другият с Ботев (Пловдив).

 

И на двете срещи стадион "Христо Ботев" бе препълнен. При капацитет от 17 хил. седящи места имаше 21-22 хил.

 

За гостуването на "Герена" стана въпрос. Друго масово беше в Петрич срещу Беласица - 800 души.

 

- Ти лично на кое място поставяш агитката на Пирин спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...

 

- Едно време я поставях може би на второ място след Ботев (Пловдив), но сега не е така. Доста неща се промениха, пък и да не забравяме финансовата обстановка в България. Хората вече нямат възможност да ходят като едно време на мачове.

 

Иначе като колорит сме може би едни от първите, като изключим пловдивските отбори.

 

За момента се моля да стигнем нивото на Берое и Миньор. Мисля, че някой ден пак ще стане това, което беше.

 

 

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

 

- Добри отношения имахме и имаме с момчетата от Добруджа. С Локо (Пловдив) също. А за най-омразни на първо място са от Беласица - нашият кръвен враг. Както и Миньор. Просто тези са ни много селски. Относно феновете на Добруджа - имахме преди време мач в Добрич и отидохме по-рано. Имаше техни привърженици в центъра, които седнаха при нас и така се получи приятелството помежду ни.

 

Даже тогава от центъра на Добрич ходихме пеша заедно с тяхната агитка. Едните викаха за Пирин, другите за Добруджа.

 

Беше доста интересно. Даже полицаите се чудеха какво става.

 

- Прави впечатление, че дотук не си споменал нито дума за някоя от софийските агитки. Умишлено ли не искаш да говориш за тях или просто са ти безразлични?

 

- Да, безразлични са ми.

 

Моят девиз е следният - лесно е да си фен на голям отбор, визирам Левски и ЦСКА, но трудно е да си фен на отбор като Пирин.

 

Просто софийските отбори не ме вълнуват.

 

- Участвал ли си в бой с фенове? Ако да, срещу кои си се бил?

 

- Участвал съм няколко пъти. Веднъж на нашия стадион имаше такъв с фенове на Беласица. Познавах един техен фен и отидох до сектора за гости и те ми се нахвърлиха. Случи им се обаче най-тежкото за един хулиган - арест. Помня, че на един му забих един в зъбите и някой ме дръпна. После полицията се намеси. Помня един друг мач като дете. Чичковци и батковци се биха с агитката на Левски. Това беше по една от главните улици на Благоевград. Няма да го забравя никога.

 

Бях може би на 12 години, но и аз почнах да ритам по говедата.

 

Последният бой, който се случи, беше в Мурсалево на контрола с Миньор. Те бяха 10 души, ние 8 и почнаха да мятат камъни по нас. Аз извадих една бухалка от колата и тъкмо да ударя един с нея и някакъв полицаи ми я взе от ръката.

 

 

- Как гледаш на уговорените боеве, тип "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша? Имат ли те място в България?

 

- На мен ми е винаги интересно, като разбера, че има клипчета с боеве. Искам веднага да ги изгледам. Мисля обаче, че България още не е дорасла нивото на държави като Русия, Полша, Англия и други за такива схватки.

 

Ние тук, така да се каже, сме диваци. Кой ще вземе кол, кой ще изкара брадва или лопата.

 

В тези случаи може да пострада и някой невинен.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Мисля, че сме доста назад, но не сме от последните. Като погледнеш страните, които са ни съседки, са много по-напред от нас. Една Сърбия, една Румъния... да не говорим за Турция и Гърция, които може би са от водещите страни.

 

- Те ли според теб са с най-развито ултрас движение и от които можем да черпим идеи и опит?

 

- Може би да. Гърция, Турция, а напоследък гледам и една Полша.

 

Иначе на първо място като фенове и ултраси поставям тези от Латинска Америка.

 

Тях няма все още кой да ги стигне.

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Имат, този спорт е за всички. В нашата има няколко момичета. Едно от тях например работи като касиерка към фенклуба и събира пари за направата на знамена и други артикули.

 

- Мнението ти за българската полиция.

 

- Пълни селяни! Превишават си правата, мислят, че като си някакъв фен или ултрас, си някой мухъл и боклук.

 

Преди време ме арестуваха и се държаха доста арогантно. Беше през 2005 г., последен кръг. ЦСКА - Пирин, 20 000 на "Армията". Ние бяхме 40 души от Благоевград и ги надвикахме в началото на второто полувреме, като тогава запалихме и факли. Тогава без да искам насочих една фойерверка към резервния вратар на ЦСКА и го ударих. Тогава мен и още един приятел ме арестуваха и закараха в Първо районно в София. Една жена полицай се държа арогантно с нас и започна да ни заплашва и обижда. Заключиха ни за 24 часа и на другия ден бяхме на съд. Много бях благодарен на редовите полицаи, които дойдоха на делото и ни защитиха. В крайна сметка ни изкараха невинни. В Смолян също бях арестуван, защото пребих един циганин и изгледах мача в районното. После ме освободиха.

 

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- За мен е по-добре да са стюарди. Мисля си обаче, че полицаите си вършат по-добре работата. Ако ги няма, може да пострада някой невинен или малко дете.

 

- Какво мислиш за българските журналисти?

 

- Искат да изкарат под вола теле.

 

Спортните журналисти са много смешни.

 

Някои неща така изопачават, че да се смееш ли, да плачеш ли.

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...

 

- Националният ни отбор е трагичен в момента.

 

Две неща обаче ме радват - че половината играчи в момента са продукт на школата на Пирин, и че народен човек като Любо Пенев е треньор на тима. Вярвам в него.

 

Нивото на българския футбол е пълна нула. За БФС какво да кажа - докато има шуробаджанащина, няма да има оправия. Казваха, че по времето на Славков футболът ни е бил зле. Да, ама не! Сега сме под нулата дори. Мисля, че футболът ще се оправи, когато такива като Боби Михайлов ги няма. Трябва някой млад човек да сложи ръка на футболната ни карта.

 

- Фен ли си на някой чужд отбор? Ако да, ходил ли си на негови мачове?

 

- Да, фен съм на Лийдс от времето, когато играха успешно в Шампионската лига. До момента не съм посещавал мач на отбора, но ми се ходи. Дано да доживея този ден.

 

 

- Връщаме се към Пирин. Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката?

 

- За момента мечтата ми е да се върнем там, където ни е мястото - а то е в елита на България. Относно агитката - да бъдем това, което бяхме през 90-те години.

 

Иначе най-голямата ми мечта е Пирин да има стабилен собственик и да станем шампиони.

 

- По традиция накрая изброяваме на нашите събеседници три емблематични за тях места. Искам от теб да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Христо Ботев"?

 

- Моят втори дом.

 

- Благоевград?

 

- Най-красивият и мой роден град.

 

- България?

 

- България над всичко!

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Пирин, както и на всеки запален фен в България?

 

- Хора, обичайте си отбора и бъдете навсякъде с него, че по-хубаво нещо от това да си фен на някой отбор няма!