Преди голямото дерби на България феновете на двата отбора имат какво да кажат. FanFace.bg продължава с интервютата с хора от червения и синия лагер. Този път гостът е Петър Стефанов, който е родом от Разград, но живее в Дуисбург, Германия. Той е доказателство, че феновете на ЦСКА и Левски не са само от София.

 

Началото
Честно да си призная не си спомням точно от кога симпатизирам на ЦСКА. Знам само, че бях малък и гледах как дядо ми и вуйчо ми гледат мачове по телевизията, и оттам се зароди моята симпатия. Те двамата са главните виновници да бъда фен на ЦСКА.

 

 

Положението в ЦСКА

Според мен положението в ЦСКА за последните 10 години е трагично. Собствениците си правят каквото поискат, сменят се постояно, като това важи и за треньорите. Няма никаква сигурност в отбора, всяка година се правят някакви неразбираеми селекции на футболисти, които като че ли досега не са играли организиран футбол. После тези „звезди” топлят скамейката и накрая биват продадени на безценица.

 

След пристигането на Радуканов се усети някаква промяна, но...

 

Последното дерби между ЦСКА и Левски за мен беше едно от най приятните за гледане през последните години. Но всяко хубаво нещо си има своя “равен” (край). Не смятам, че уволненито на Радуканов ще помогне по някъв начин на ЦСКА.

 

Трябва да бъдем малко реалисти. Нито един отбор в България до момента няма възможността да влезе в Шампионската лига. Реалностите са такива на този етап. Слаби са ни отборите и това е. Стават само а вътрешна консумация. Видя се и на какво дередже е националният отбор на България.

 

Съперничество и омраза
Левски е най-големият съперник на ЦСКА, въпреки че на хоризонта се показа нов бъдещ дразнител - “Лудогорец Разград”. По време на тези дербита не се срещат просто два отбора от София, това е битката между два гиганта и цяла България е разделена на червени и сини. За тези 90 минути това е Битката за България!

Не мразя Левски и техните фенове. Винаги трябва да има някакъв дразнител, който да те мотивира. За ЦСКА е Левки и обратното. Не смятам, че трябва да има някаква омраза, всеки си е фен на неговия отбор, но това не трябва да означава, че трябва да мразиш всички останали. Ще ви дам пример с Дортмунд - Шалке - подобно голямо дерби в Германия. На път за мача във влаковете всички пътуват заедно - жълти и сини, има и закачки, но много рядко се стига до конфликт.

 

Байерн Мюнхен е сигурно отборът с най-много привърженици в Германия, но и също толкова много мразен. Ако в България се делят на ЦСКА и Левски, то в Германия се делят на фенове и антифенове на Байерн!

На следващото дерби в петък феновете на ЦСКА да обърнат повече внимание на мача, а не толкова на привържениците на Левски.

 

Спомените
За съжаление Вечното дерби, което няма да забравя, беше загуба. Левски – ЦСКА на 13 май 2000 година. Този “кървав” гол на Гонзо в 91-та минута няма да го забравя никога. Толкова много болеше, че лика на преварзания Гонзо още ме стряска в сънищата ми... И ако мога да подходя майтапчийски – дано на това дерби Гонзо да не влезе в игра.

 

Най голямата ми емоция във футбола е свързана с Юнайтед. През 2008 година те спечелиха дубъл. Този сезон съм го изживял и сигурно ще го помня цял живот.

 

Любимците
Трудно е да се изброят играчите, които са излезли от тази машина за таланти - ЦСКА. Може да звучи банално, но за ЦСКА Бербатов и Стоичков са емблеми. Такива, каквито са Гигс, Кантона и Рууни за Манчестър Юнайтед. Не смятам че тези футболисти се нуждаят от повече описание, имената им сами говорят за тях.

 

В Дортмунд се отличава един футболист, може би изгряващата им звезда - Марио Гьотце. Това момче ще е новият Меси!

 

 

Футболът и още нещо...
Футболът за мен е хоби и страст. Всеки ден се ровя за новини, интересни факти, предстоящи мачове, интервюта... Фланелки си купувам почти всеки сезон, за шалове почна да ми става вече като навик да си купувам всеки път, когато отида на някой нов стадион.

 

Иначе съм много голям фен на Манчестър Юнайтед. Юнайтед за мен означава всичко. Този отбор е винаги с мен, както и аз с него, независимо дали е за добро или за лошо. След като си купих пръстен с емблемата на отбора, много приятели почнаха да се шегуват, че съм се оженил вече. Всъщност, то това не е и далеч от истината, като се има предвид какви са страстта и любовта ми към Манчестър Юнайтед.

 

В Германия поддържам Борусия Дортмунд. Любовта ми към жълто-черните пламна още повече, когато стъпих на „Сигнал Идуна Парк”. Пожелавам на всеки един фен на футбола някой ден да посети този стадион. Той е истински шедьовър - само правостоящите места са 30 000, а когато тропат с крак (техен обичай), на всички седящи места се усещат вибрациите.

 

Следя почти всичките мачове на любимите си отбори по телевизията, но истината е, че предпочитам на живо, на стадиона. На Юнайтед още не съм бил на мач. Колкото пъти дойдат в Германия, все не мога да си купя билет, тъй като интересът е огромен. Причината е, че тук, в Германия, продават билетите парво на тези, които са с членски карти.

 

На Борусия Дортмунд също стана доста трудно да се отиде на мач на живо, тъй като почти всички местата се изкупуват още в началото на сезона, който иначе е за 80 000 зрители.

 

На ЦСКА ще отида на мач в България, когато „Българска армия” заприлича на истински стадион. Тъжно ми е, но фактите са такива. Иначе също е трудно да отида в България на мач на любимия ЦСКА, тъй като периодът в годината, когато се връщам в родината, е такъв, че тогава няма първенство. За съжаление ситуацията го налага, тъй като работя и уча в Дуисбург, но това далеч не означава, че не се вълнувам какво става с ЦСКА. Гледам всеки мач по интернет на живо.

 

Лудогорец Разград
Много се радвам за Лудогорец Разград. Според мен това ръководство и отбор трябва да са за пример на всички останали в А група. Лудогорец е глътка свеж въздух в българското парвенство. Това е голям принос за развитието на футбола и спорта в нашия край. Цял Разград и околието се гордее с отбора си. Крйно време беше футболът в България да не е само София, Ловеч, Пловдив, Варна, Бургас...

 

Изграждането на новата база е едно страхотно начало, време е и други клубове да обърнат внимание на техни стадиони, а не да играят на ниви и в локви.

 

Паралено с отбора започна и изграждането на нова ДЮШ, която в близкото бъдеще ще започне да захранва мъжкия отбор. Трябва да се развива вътрешното първество, а това означава развитие на българските футболисти, а не купуването на чужденци.

 

Лудогорец направи силна селекция, практикува много бърз, динамичен и красив футбол, а това е нещото, което кара феновете за пълнят стадиона в Разград. В цял свят едни от най-големите приходи за един футболен клуб идват от продажбата на карти и билети. За пример е Дортмуд - в началото на два сезона са продадени над 50 000 карти. Идеите на клуба са ясни - бърз и красив футбол. Мечтая да гледам Лудогорец Разград - Манчестър Юнайтед на „Лудогорец Арена” в мач от Шампионска Лига!

 

Разбира се, Лудогорец е облагодетелставан от паричната инжекция, която получи, но в света няма футбол без инвестиции.