Всеки привърженик на Ливърпул чака с най-голямо нетърпение именно мач с Червените дяволи. Той е първият човек, който ще гостува в рубриката Интервю на сайта FanFace.bg. С него говорим за всичко интересно около Ливърпул и предстоящият сблъсък в неделя.

Визитка

Казвам се Александър Даракчиев, на 30 години, роден във Велинград. Обичам Ливърпул от малък. Честно да си призная не помня колко малък съм бил, наистина. От българските отбори подкрепям ЦСКА.

Фенклубът на Ливърпул в България

Преди около 9-10 години у мен се роди идеята за основаване на фенклуб на отбора. А иначе идеята, като такава, е доста по-стара. В началото на 90-те години излизаше един вестник за английски футбол – „Албион”. В един от броевете му имаше поместено каре за връзка с човек, който иска да основе фенклуб на отбора у нас. Който има желание да се запише, трябваше да изреже едно каре от вестника, да си попълни данните и да го изпрати на посочен адрес. Направих го веднага, но явно нещата не са се получили по някаква причина, защото по-нататък нищо не последва. Но и тогава, естествено, нямаше възможност за подобна бърза и ефективна комуникация между хората, както сега, и може би заради това нещата са пропаднали.

 

Та аз си пазех този вестник и всеки път, когато го изравях отнякъде от архива, се сещах за това и някъде преди близо 9 години вече осъществих контакт с клуба. Оттам изпратиха нужните документи, направихме няколко предавания в студиото на Диема, която излъчваше мачове от Премиършип и нещата добиха популярност. Помогнаха ми няколко човека. Динко Гоцев, който в момента е журналист в „Труд”, се оказа, че също е имал подобна идея и беше един от първите, които се свързаха с мен, вече беше събрал и попълнил немалко формуляри за желаещи да членуват в този фенклуб. И в началото на сезон 2001-2002 вече основахме официално фенклуба на Ливърпул.

 

 

За предстоящият сблъсък с Манчестър Юнайтед и съперничеството между Ливърпул и Червените дяволи

Всички сега са насочили поглед към предстоящия мач срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд". Въпреки, че не е мач от Премиършип, този двубой винаги събира погледите, дори и да е мач между резервите на двата тима. Враждата е голяма, полицията в Мърсисайд и Манчестър е на крак, а за първи път от много време насам покрай "Олд Трафорд" няма да се продава алкохол, дори и вечерта преди мача.

 

Напрежението е много голямо. Допълнително допринася и фактът, че има изискване на ФА специално за мачовете за Купата, което накара манчестърци да предоставят почти 3 пъти повече билети за гостуващите фенове. И така вместо обичайните 3 400, в неделя ще има близо 10 000 гръмогласни скаусъри на стадиона.

 

За всеки привърженик на Ливърпул мачовете срещу Манчестър Юнайтед са тези, на които вика най-много, тези, които чака с най-голяма тръпка и тези, преди които би изпил най-голямо количество бира. Сигурен съм, че обратното важи с пълна сила.

 

Историческото съперничество между тези отбори и близостта на градовете са родили тази вражда, която естествено се засилва последните десетилетия. До началото на 90-те години Ливърпул е бил абсолютния хегемон в Англия. Последните 20 години ролите вече са разменени. Съперничеството обаче ни най-малко не е избледняло.

За състоянието на Ливърпул и за Рой Ходжсън

Всички, които обичат Ливърпул, няма как да не са бесни от това, което се случва в последните 2 сезона на "Анфийлд".  Повтарям - в последните два сезона, не само този. Нали 7-мо място през миналия сезон няма как да се счете за успех, а дори напротив (за тези, които жалят за Рафаел Бенитес)? Не искам да правя паралел на двамата треньори, Бенитес и  Ходжсън, защото по всичко изглежда, че Рой няма да се застои още много. Дори има всички индикации, че в неделя тима ще бъде воден от друг. Затова е и безсмислено да се прави анализ на достолепно изглеждащият английски дядка Ходжсън.

 

За много хора той е водил само средняшки отбори (с изключение мисля само на Интер). Малкото, които биха казали нещо положително за него, биха дали за пример работата му във Фулъм. Но така или иначе, той вече е (или ще е много скоро) история. И то такава, за която никой не би искал да си спомня.

 

При всички положения в Ливърпул все още има играчи, които не подхождат на мястото на отбора в момента. И на играта му. Аз смятам, че трябваше още в деня след позорната загуба от Блекбърн, мениджърът да бъде уволнен с оглед на предстоящия мач и да бъде поставена фигура, която да вдъхне кураж и да надъха отбора преди неделя.

 

Отвсякъде изплува името на Кени Далглиш - човек и играч, който на "Анфийлд" боготворят. Достатъчно е да се види какво е постигнал той по време на не толкова дългия му период като мениджър, което е достойно за уважение.

 

На Ливърпул в момента е нужно освен добро управление, също и някой силен човек за мениджър, не просто добър треньор. Такъв, какъвто Бенитес за съжаление се опита, но не можа да стане. Такъв, който да не се притеснява да излезе пред камерите и да каже, че при изравнителния гол на Джерард на "Олд Трафорд" през септември е имало и червен картон при фаула, примерно. И такъв, който да застава твърдо зад играчите си във всяка ситуация... Който да поведе словесна и всякаква война с колегите си, ако това е нужно за доброто на отбора!

 

 

Какво, къде, кога или по стадионите с любимия отбор?

За съжаление не съм имал възможност да присъствам на живо до момента на мач между Ливърпул и Юнайтед. На "Анфийлд" съм бил на градското дерби с Евертън, както и на някои други по-маловажни двубои.

 

Бил съм на по-запомнящите се мачове на Ливърпул в Европа. В шампионския сезон 2004-2005 бях в груповата фаза срещу Монако, на 1/4-финала срещу Ювентус на "Деле Алпи" и на паметния финал в Истанбул.

 

Следващите сезони съм бил на победите на "Сан Сиро" срещу Интер, на "Бернабеу", както и на другия финал в Атина.

 

За собствениците на Ливърпул

На последно място, но не и по важност, искам да застъпя и темата за собствениците на тима - бивши и настоящи. За предишните привържениците им го казаха в последните дни на "царуването" им. Въпреки че под тяхно ръководство отборът имаше своите добри мигове, като цяло не направиха нищо, за да "влязат в играта" с нов стадион, по-качествени попълнения и т.н. Обвързаха Ливърпул с един безумен заем и после се окопаха като къртици и не искаха да си тръгнат, не искаха да продават, а не искаха и да дават пари за отбора. Именно оттам се започна, за да се стигне днес дотук.

 

За попълненията голяма вина има и Рафаел Бенитес с купищата неоправдани и провалени трансфери.

 

Относно новите, за тях, а и за г-н Хенри, все още нищо не може да се каже, защото до този момент са в ролята само на наблюдатели. Малко се разочаровах онзи ден, че не взеха моментално решение в деня след мача с Блекбърн и преди този в неделя, но може би са все още в "небрано лозе", така да се каже, и не искат да вземат прибързани решения.