Той е легенда на Ливърпул, обожаван от феновете, с дълга кариера в английския футбол и множество трофеи с "мърсисайдци", включително 6 титли на Англия и КЕШ през 1984-а.
Но Брус Гробелар е изживял тежки моменти преди футболната му кариера да потръгне и признава, че футболът го е спасил от ужасите на войната.
Признанията на 60-годишната легенда логично намериха широк отзвук в английската преса, разкривайки непозната част от житейския му път.
"Не си същия човек, след като отнемеш живот. Трябва да носиш последствията цял живот, все още ме побиват тръпки като си спомня", разказва той. Гробелар изкара 14 години в Ливърпул, записа над 600 мача и е в топ 10 по изиграни срещи за английския клуб.
Роденият в Южна Африка вратар израства в Зимбабве, която тогава носи името Родезия. Докато кара задължителната си 11-месечна военна служба, в страната избухва гражданска война, а Гробелар е изпратен да се бие.
В Родезийската война той воюва на страната на правителството, управлявано предимно от бели, срещу бунтуващото се коренно население. Брус е видял смъртта на трима приятели през войната и признава, че самият той е трябвало да убива, а кошмарите не го напускат и до днес.
"Когато се връщам у дома или срещам прители от миналото, спомените се връщат", казва той в пространно интервю за ВВС. "Приятелите ми в Африка обожават да говорят на тази тема, но не и аз. Две-три седмици след разговор за войната се будя всяка нощ, облива ме студена пот и треперя.
Всеки ден съм благодарен на футбола, защото той ме спаси. Не физически, но психически.
Играта предотврати тежка депресия, бях принуден да убивам. След войната футболът беше единственото нещо, което ме разсейваше".
"Помня първия път, когато трябваше да убия човек. Все още виждам очите му. Погледнах го, пулсът ми биеше в ушите и първото нещо, което трябваше да направя беше да натисна спусъка и да се сниша. Почувствах само облекчение, че съм го застрелял преди той да застреля мен".
През 1979 г. Гробелар преминава в канадския Ванкувър Уайткапс, после е пратен под наем в английския Крю Аликзандра и с изявите си там привлича интереса на големия мениджър на Ливърпул Боб Пейсли.
Но преминаването му при "червените" е на път да се провали заради... странна загрявка с чадър.
"Играехме срещу Йорк Сити. Аз излязох за загрявката, а треньорът ни започна да поклаща отчаяно глава. Попитах го какъв е проблемът, а той отговори, че много важни хора са дошли да ме гледат, но в момента, в който съм излязъл да загрявам с чадър, станали и си тръгнали. Тогава наистина валеше много силно, не исках да се мокря преди мача".
Година по-късно все пак стига до Ливърпул, за да намери своето място в славната история на клуба.
Гробелар е част от отбора по време на двете големи трагедии за феновете на "мърсисайдци" - "Хилзбъро" и "Хейзел".
39 зрители загиват на финала за КЕШ през 1985 г. между Ливърпул и Ювентус, когато фенове на англичаните нападат привърженици на противника и срутване на стена причинява множеството смъртни случаи.
"Хейзел беше единственият случай, в който майка ми ме гледа на живо. Никой не искаше да излезе и да играе мача, но от УЕФА ни задължиха, защото се опасяваха, че размириците ще продължат. Постоянно идваха хора, искаха кърпи и вода, за да помагат на ранените. Когато излязох на терена, в малкото ми наказателно поле имаше два заровени ножа".
И друг път вратарят е играл пред враждебна публика и е бил замерян от трибуните с най-различни предмети - заостерни монети, билярдни топки, стрелички за дартс и картофи с ножчета от бръснач.
Сянка върху неговите постижения на терена поставя обвинението в уреждане на мачове през 1994 г.
Съдът оправда Брус и той все още отрича обвиненията, но обяснява, че този период е разбил кариерата му: "От началото до края отне шест години, а после още шест, докато бракът ми приключи. Така че ми отне общо 12 години от живота".
