Точно преди 40 години на 30 юни 1971 г. в жестока катастрофа край Витиня загиват двама от най-обичаните и най-талантливи български футболисти. Погребението на Георги Аспарухов и Никола Котков се превръща в едно от най-грандиозните събития, което събира почти половин милион българи. Това е нещо невиждано и е най-мащабната публична проява след погребението на цар Борис III, когато един милион изпращат монарха. Ето какво си спомня за онези дни бившият шеф на дружество “Левски-Спартак” (на тази длъжност той е 17 години!) Борислав Лазаров.
“Хайде, откога ви чакам, кафето ще изстине”, така Борислав Лазаров посреща екипа на “Труд”. 86-годишният левскар, облечен в синя тениска, отваря широко вратата на дома си в Драгалевци и бавно се качва по стълбите - през ден е на хемодиализа, но не се оплаква, усмивката е на лицето му.
Още не сме седнали и спомените му за онези години започват. “Кошмар! Това представляваше гледката от последния юнски ден на 1971-ва на онзи зловещ завой край Витиня”, бавно реди спомените. Тогава Лазаров още е началник на федерацията по автомобилен спорт.
На следващия ден - 1 юли, пространството около стадион “Георги Аспарухов” се оказва малко да побере стотиците хиляди - от София и цялата страна, дошли за погребението на своите любимци. “Във влаковете и автобусите нямаше места, освен с автомобили пристигаха хора дори и пеша. Тълпата растеше като лавина”, спомня си Лазаров.
Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синия стадион. Но хората прииждат и
множеството е неконтролируемо
Всеки иска да се докосне до закованите ковчези.
След три години Борислав Лазаров вече е шеф на синьото дружество. През 1974-та той организира поредната панихида на гроба на Гунди и Котков. Възрастният левскар отпива глътка вода и очите му се насълзяват. Оказва се, че милиционерски отряд е отцепил значителна част от района на гробните места и не позволява на феновете дори да се доближат.
Повечето са младежи, някои от тях леко подпийнали, а други са с цветя и бутилка в ръка. Хората напират, съпротивляват се на милиционерските палки.
“Изведнъж започна ръкопашен бой - разтреперано говори Лазаров. - Множеството направо изпочупи кръстове и гробове при самоотбраната. Разбира се, милицията се справи, но след този вандалски акт резултатът бе ужасяващ.”
Гаврата с паметта на Гунди и Котков кара Лазаров да търси решение. На другия ден пред кабинета му чака арх. Марков - тъстът на Георги Аспарухов (баща на съпругата му Величка) и иска да бъде приет спешно. Тогава той е главен архитект на Народна република България.
Снажният мъж с посребрени коси му казва: “Трябва да изградим надгробен паметник на двамата.” Лазаров приема предложението с радост, но не се съгласява на друго - да бъде създаден инициативен комитет. “Ще мине много време в тази бюрокрация, по-добре да направим комисия - аз, ти и да поканим брата на Котков”, убеждава го Лазаров.
Арх. Марков приема да проектира и изгради монумента, а договорката е шефът на клуба да се заеме с обезпечаването на средствата. В уреченото време - за следващата панихида, всичко е готово.
На откриването на паметника
отново се събира многохилядна тълпа - ръководството на “Левски-Спартак” излиза с призив към всички спортисти, деятели и привърженици да дойдат.
Начело на колоната се вее синьото знаме, всички се отправят към гробните места на Гунди и Котков. Хората вървят мирно, но голям отряд от милиционери вече е отцепил част от парка. Виждайки множеството органите на реда се отдръпват назад и правят място на хилядите запалянковци.
Дългогодишният вратар и деятел Любомир Алдев произнася кратко, но пламенно слово, което завладява изцяло феновете. “Предложих на всички да се поклонят, да запалят свещ и мирно и тихо да се оттеглим”, реди спомените Лазаров.
Връщайки се към сградата на дружеството Борислав Лазаров вижда как отпред вече има униформени, за да го заведат незабавно в МВР. Вътрешният министър генерал-полковник Димитър Стоянов го чака.
“Още не бях свършил рапорта, както повелява уставът на МВР, когато ме прекъсна с думите - Какви панихиди правиш? По тона на гласа му разбрах, че е информиран погрешно и тенденциозно от някои служители на МВР. Прав и във войнишка стойка му обясних, че на този ден в гробищата са ставали срамни погроми. Днес ние открихме мирно и тихо надгробен паметник и почетохме паметта на двама българи и служители на МВР”, разказва подробности от срещата Лазаров.
Докато докладва на министъра, той наблюдава как изражението му се променя. “Явно одобряваше това, което сме направили, но не намираше сили да даде на глас оценка на стореното. Седна и вече с друг тон ми каза: Свободен си”, обобщава левскарят.
Борислав Лазаров е
общувал и с двете семейства
- на Гунди и на Котков. Когато поема ръководството на “Левски-Спартак”, той взема съпругата на Котков - Катя, а после и дъщерята Мария, на работа в дружеството. И до днес те са запазили приятелски отношения.
В много близък контакт е и с Величка, жената на Гунди. “За съжаление след трагедията отношенията между двете семейства и до днес останаха хладни”, с болка говори Лазаров. Дори когато са на гроба им по време на панихида, този хлад се чувства.
“Величка е много добър човек и с много високи принципи”, казва спортният деятел и решава да даде гласност на една случка. След катастрофата Лита я вземат на работа в МВР - във Второ главно управление. Там младата жена създала дружески отношения с един от служителите, който бил семеен с две деца.
“Тогава тези неща не бяха разрешени, такъв беше моралът”, вметва той. Последвало уволнение и за двамата - постъпката им не отговаряла на комунистическите принципи. След като остава без работа Величка работи като хоноруван сътрудник към телевизията. Открива се възможност за щат, а Лазаров я вика да й каже това.
Съпругата на Гунди обаче отказва - “Много благодаря за грижите, но не искам никакво ходатайство от друг”, му казва тя. “Мислеше, че са оказали давление, за да я назначат, но това не беше така”, уточнява Лазаров.
