Футболът е красиво бягство от ежедневието, твърди незрящият привърженик на червените
Денят е сряда, а мястото сърцето на София - Борисовата градина. Събират се хора от всички краища на страната, за да гледат на живо решаващия полуфинал за Купата на България между ЦСКА и Берое.
Стадион "Българска армия" ври. 18 000 дерат гърла, оставят душата си на трибуните в името на ЦСКА. След мача никой не успява адекватно да опише емоциите, които са го връхлетели. Сред тях обаче е мъж, за когото емоциите са най-важното. Журналистът Йордан Георгиев не може да види какво се случва на терена, тъй като е незрящ. Затова докосва футбола по свой начин. Така се е родил и така се научил - да търси красивото не с очите, а със сърцето.
Преместването в София
Йордан Георгиев е журналист в радио "Алма Матер" от 2008 г. Започва кариерата си със спортното предаване "Сектор 88", но впоследствие насочва интереса си към театралната журналистика. "Аз съм от Варна, а в София пристигнах, след като завърших средното си образование в училището за деца с нарушено зрение в морската столица. Желанието ми беше да уча в Софийския университет, защото и тогава беше най-престижният университет у нас, а и да се науча да бъда независим, тъй като това е изключително важно за един незрящ човек. Исках да докажа и на себе си, и на родителите си, че мога сам да се справя. Избрах да уча "Право", завърших, но от дете мечтата ми е да работя като радиожурналист. Радиото е медията на мечтателите и веднага кандидатствах "Журналистика". След това записах магистърска програма "Литература, кино и визуална култура" отново към СУ, а от един месец съм докторант в НАТФИЗ.
Предаването
Когато учех "Журналистика", освен лекции имах и практически занятия, по които ми преподаваше Таня Симеонова. Тя е и директор на радио "Алма Матер" и един ден предложи на мен и още едно незрящо момче - Сашо Вълков, да направим предаване. И двамата сме фенове на спорта. Затова направихме спортно предаване, което кръстихме "Сектор 88" заради честотата на излъчване. Продължи една година - правехме интервюта с гости на живо, на запис, преки включвания от стадиони, репортажи. Първоначално бяхме само двамата, но впоследствие към нас се присъединиха и други наши колеги, сред които Ваня Симонска, Деси Микова и други. Това беше предолимпийска година и следяхме цялата подготовка на българските отбори. Футболът обаче беше водеща тема. Точно тогава Димитър Бербатов премина в Манчестър Юнайтед, след като отборът спечели Шампионската лига. Аз съм от Ливърпул, но не съм против Ман Юнайтед, защото съм възпитан да не изпитвам омраза", разказва Йордан пред "7 дни спорт".
Омразата в ефира
Данчо знае, че не е като другите журналисти, но съзнава, че липсата на зрение не е оправдание да не следваш мечтите си. "Това, че си незрящ, не те извинява, защото един журналист трябва винаги да е подготвен. Имах един преподавател - проф. Веселин Димитров, който казваше: "Пред радиото всички сме незрящи", тъй като в тази медия ти въздействаш единствено чрез гласа си. Слушателите дори не знаят, че си незрящ, тъй като аз лично никога не съм го афиширал в ефир," коментира Йордан. Той отдавна е разбрал каква е основната грешка на журналистите и никога не я е допускал, защото така е научен. "Запалянковщината проникна застрашително в спорната журналистика в последните години. Оправданието е, че така се стига до максимално повече зрители, но според мен така ги подценяваш. Един журналист трябва да издига зрителите до своето ниво, вместо той да слиза до нивото на запалянковщината, която се изразява във всякакви дребни дрязги. Имало е моменти, в които съм изпитвал омраза например към Левски, но тя е продиктувана от коментатори, които в ефир са говорили с чиста омраза. Но тя е спирала, още когато спра да ги слушам. Незрящите фенове са най-зависими от спортните коментатори, защото ние гледаме през техните очи. Имам приятели, които лесно решават проблема - изключват звука на телевизора, ако не харесват коментатора, но ние нямаме как да го направим.
Повече от страст
Георгиев описва как успява да работи и да описва детайлите на футбола, без да ги вижда. За него този спорт не може да бъде наречен "страст", а друг свят - светът на красивото. "Аз се занимавам с футбола на следващия етап над коментаторството, при нас са важни емоциите. Освен журналист аз съм и зрител, слушател. Трябва да има уважение към състезателите независимо в кой отбор играят и от моментното им състояние. Аз съм спортен фен от малък и това много ми помага. Важно е да развиеш усет, който да ти помага да откриеш красивото, парадоксалното в съответната ситуация, да предложиш различна гледна точка и оригинален ракурс към случващото се на терена. Когато слушам, искам да съм приобщен към специална категория просветени. Футболът е много повече от хоби, а паралелен свят, който служи като убежище и бягство от безличието на ежедневието," заяви Георгиев.
"Червено-бяла" любов
Данчо е фен на ЦСКА, откакто се помни, заради баща си и дядо си. За негово съжаление първите му мачове на "червените" са сравнително късно заради разстоянието. "Спомням си, че баща ми, когато бях малък, може би на шега ми каза: "Ако някой някога дойде при теб, опре нож до гърлото ти и ти каже: "Кажи само Левски и ще оживееш", ти кажи "Ръгай". Най-ранните ми спомени са свързани с формирането на онова "златно" поколение - Илия Вълов, Емо Костадинов, Христо Стоичков. Първият ми мач беше едно вечно дерби ('97/'98), завършило 3:3", добави Йордан. Той споделя как един незрящ човек успява да посещава мачове на любимия си отбор. "Ходя с двама приятели - Деси Микова и Ангел. С тях бях и на мача с Берое благодарение на поета Елин Рахнев, който ни намери билети. Ангел е човекът, който стои до мен и ми коментира случващото се на терена. Понякога си нося и портативно радио, за да слушам. Тръпката е в атмосферата, в духа, това, че усещаш пулса на хората. Трудно е да се обясни, но все едно изпадаш в безтегловност, разтваряш се и сякаш ти порастват крила. В различните периоди различно ходя на мачове. Сега във "В" група ми се случва по-рядко, но бях на всички мачове за Купата в София. Не знам дали ще успея да опиша мача с Берое, но е невероятно да си част от общност, в която всички са заедно, буквално бяхме човек до човек. За сметка на зрението ми имам развит слух и е прекрасно отвсякъде да чуваш песни. Страхотна акустика е. Никога няма да го забравя, пазя си билета, защото цялата година е странна за ЦСКА. Тя обаче ще се запомни - тръгваш от "В" и стигаш до финал за купата. Очаквах много по-трудни сблъсъци с Берое, но мисля, че атмосферата, която феновете направиха, се предаде на футболистите. Берое дори не се осмели да вкара гол, а това като единици според мен е вторият най-силен отбор у нас", каза радиожурналистът. Данчо смята, че изпращането на армейците във "В" група има положителни страни. "През този сезон се върнахме към корените на футбола. Върна се тръпката да гледаш млади футболисти и българи. Ако правим сравнение с последните години, настоящият ЦСКА е моят.
Финалът
Предвижда, че ЦСКА ще срещне големи трудности на финала за купата срещу Монтана. "При Монтана препятствието ще е психологическият проблем. Кокала го превъзнасят като властелин на купата, но не знам защо, след като той до момента има само загубени финали. Страхувам се, че Монтана ще се затвори и да вкара ранен гол ще бъде трудно. Успяхме да изненадаме старозагорци, но вече няма как. Ако спечелим купата, тя ще остане в историята на "червените", особено след като имаме само победи, дори нямаме мач с продължения", споделя Данчо. Радиожурналистът никога не се е притеснявал от бъдещето на ЦСКА, защото сърцето на отбора е любовта, предавана от баща на син, а не юридическите неволи. И докато ги има феновете и подкрепата, в която и дивизия да е, винаги ще има ЦСКА.
Николета Костадинова, 7 дни спорт
коментари
RSS на коментарите по тази тема