Един от емблематичните български футболисти от близкото минало Мартин Петров даде специално интервю за Нова Тв и предаването „Събуди се“. В него бившият играч на Манчестър Сити говори откровено за новия си живот, върна се назад в спомените си и разбира се, засегна и приятелството си със Стилиян Петров и Димитър Бербатов.

 

„Ами гледам да свиквам, тъй като идва един такъв момент, в който прекратяваш кариерата си. Аз прецених, че трябва да приключа. Свиквам. Трудно е, но няма лесни неща. Занимавам се с новите дейности и неща в живота ми“, започна Петров.

 

„Решихме да се преместим в Барселона. Знаете моят мениджър господин Танев е там С него започнах да навлизам в тази дейност и се радвам, че децата свикнаха и сега трябва да се боря с новите предизвикателства в живота ми. За сега ще се опитам в тази насока. В тази менджърска дейност трябва да има пчелички, както се казва. Да се надяваме млади играчи да се развиват, а ние сме насреща да помогнем“. Враца няма да забравя деня, в който отидох в школата. Като всяко дете имах тренировка в 18 на стадиона, аз бях в 13 на стадиона. Лъжех, че съм си у дома и учех. Стоях по пет часа на стадиона да чакам тренировката. Вечер съм заспивал на масата. От детето в себе си запазих лудостта. Сприхав съм“, каза още Петров.

 

„Не е имало страх, а притеснение. Дойдох сам в столицата, след това отидох в чужбина – Швейцария. Извиках майка ми, като мислех че ще остане за една година, а се оказа само месец. Спортът ме направи това, което съм. Той учи на дисциплина и на много други неща“.

 

„Четирите гола за 17 минути с Волфсбург ги помня добре. И малкото голове, което съм вкарвал са били хубави. Попадението с Холандия на Националния стадион. Попадението с Щутгарт“.

 

За дебюта си с националния тим, както и сравненията с Христо Стоичков, Петров обясни: „Аз трябваше тогава да играя за младежите. Не се знаеше дали Ицо Йово ще може да играе и затова пътувах по спешност. После ме върнаха пак за младежите. Казаха, че не могат да ме картотекират като съм отишъл 1 час преди мача. След това пак ме върнаха. Влязох второто полувреме и излязох, червен картон и така“.

 

„Донякъде ми тежаха сравненията със Стоичков, когато бях млад. Тогава съм си казвал, че трябва да играя като него, особено в споровете със съдиите. Но след това, с времето нещата се променят. Няма как да има сравнения“, каза още Петров.

 

„Трябва да се питат играчите сега на терена защо не са като мен, Стилиян и Бербатов. Има сега много развлечения и младите се подлъгват. Човек трябва да е много съсредоточен, когато иска нещо. Стилиян го видях на „Армията“ за първи път, а Бербатов пътувахме в един рейс за Гърция. Той тогава пита къде може да седне. Със Стилиян сме се срещали по училищни турнири“.

 

„Уважаваме се. Когато става дума за сериозни неща, си ги казваме. Дори някой да допусне грешка е хубаво да се седне на 4 очи и да се изясни“.

 

Мартин Петров бе върнат назад във времето към един тежък момент – отриването на болестта на Стилиян Петров: „На другия ден играехме с Уувърхемптън. Аз му се обаждах цяла седмица, но той не вдигаше. В петък той ми позвъни и той ми каза, че има да ми казва нещо. Усетих, че има нещо. Бях в шок. Казах му, че искам да затвторим и ще му се обадя по-късно. Той ми каза, че е болен от левкемия. На другия ден пътувах да го видя, а той го прие толкова спокойно. Сякаш е болен от вирус. Шапка му свалям за позитивното отношение в този момент“.

 

„Бербатов и Стилиян, Агуро, Торес... са сред най-добрите, с които съм играл“.

 

„Не знам дали ще се върна да живея в България. Всеки, който говори за държавата ни не се изказва ласкаво, аз не искам да съм така. Искам да вярвам, че страната ни се развива. Сандали има и в другите държави, просто при нас зачестиха. На първо четене трябва да им план и да си подредиш нещата. Всеки казва, че няма пари, но фе факто няма и план“, добави Петров.

 

За финал Мартин Петров говори за инициативата, зад която застана, свързана с изпращане на деца в школата на Барселона: „Когато става дума за деца, винаги си представям себе си. Мога да си представя едно време как щях да реагирам, ако баща ми ми беше казал, че мога да ида да тренирам в Барселона, или не Барса, ЦСКА. Сега тези деца получават възможността да идат да тренират в Барселона. Когато ме питаха дали ще застана зад тази инициатива и разбрах, че става дума за деца, нямаше как да не приема“.