Седмица, след като FanFace.bg се свърза с Кристиян Кръстева и публикува интервю с нея, младата госпожица и спортна журналистка от Евроком стана още по-популярна и търсена от други медии. Тя бе уловена в примката на "Господари на ефира", а този уикенд се появи и на страниците на "Меридиан Мач". Ето и изявата й там, която не е по-малко атрактивна, а и има още интересни неща от Кити:
- Кой е първият Ви спомен свързан със спорта?
Първият ми спомен беше от световното първенство във Франция през 1998 г. Тогава бях на седем години и заедно с момчетата събирахме албуми със стикери. Винаги липсваше стикера на Зинедин Зидан. Тогава си пуснах телевизора, видях кой е той и останах очарована от играта му. И до днес Зидан и Роналдо са ми едни от най-л'бимите футболисти.
- Къде свършва жената и къде започва журналистката?
Аз съм спортен журналист, нямам място да съм жена в професията си. В свободното си време съм отдадена на семейството и приятелите си. Жалко, че нямам много такова...Като изляза от вкъщи, се превръщам в журналист (смее се). Това е професия за мъжкари, затова женското трябва да се забрави, а не да се използва.
- Пречи ли ти първосигналната реакция на мъжете в професията?
Някои мои колеги са в бранша с връзки и поради тази причина повечето мъже са си изградили стереотип, че жените не разбират от футбол. Аз обаче съм надраснала това, наясно съм какво мога. Мъжете, които не следват този стереотип, ме разбират. Доста мои колежки се справят много по-добре от повечето мъже. Затова не е важно от какъв пол си.
- Кое състезание ще помните винаги?
- Винаги ще помня световното първенство по фигурно пързаляне в Калгари през 2006 г., когато Албена Денкова и Максим Ставийски станаха световни шампиони. Плаках от радост. Танцът беше много красив!!! Те са фактор. Те представляват България. Дълго време имах техен плакат на стената.
- Тренирала ли сте нещо като дете?
Тренирала съм лека атлетика и футбол. Много голове ми вкарваха (смее се). Реших, че е по-добре да описвам головете, отколкото да ги спасявам. В университета играех волейбол.
- Сега спортувате ли?
В момента само джогинг от вкъщи до работа (смее се). Когато имам време, ходя на фитнес.
- От кой отбор сте? Защо? Имате ли някакви фенски артикули?
Като малка ме заведоха на мач на ЦСКА и оттогава нещо ме подтикна да стана част от този клуб. Възхитих се на феновете, които бурно подкрепят своя отбор. Имам артикули на ЦСКА и на Манчестър Юнайтед
- Вие ли избрахте журналистиката или тя вас?
Това е забавна история. В началото изучавах биотехнологии. След два изминали семестъра се прибрах в родния си град Видин. Отидох до БНР Видин, за да видя братовчед си, който правеше спортно предаване. Той ме помоли да направя материал за феновете на ЦСКА в града. Оказа се, че по думите на неговите колеги това много ми се отдава и така започнах в БНР Видин. Стажът се превърна в работа и след месеци ме извикаха в местната телевизия. Година по-късно, поради обективни причини, именно защото не мога да си държа езика, бях освободена от телевизията и се върнах в БНР. Докато не реших да си пробвам късмета в Евроком...
- Кога сте била най-щастлива?
Миналата събота, когато Рафаел Маркеш отбеляза изравнителното попадение за Палмейрас срещу Атлетико Минейро. (смее се) През 2008 г., след финала на Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Челси. Разбира се, радвам се, когато видя гордост в очите на родителите ми!
- На кого си кръстена, колко пъти са те питали дали няма грешка в първото ти име или във фамилията?
Всеки ден ме питат "с А ли накрая?" Кръстена съм на героинята от "Наследството на Гутенберг" Кристиян, чийто прякор е Кити. Родителите ми са хора естети и името ми е доста красиво. Най-интересното е, че трите Кр-та (дори и да звучи като карък) носят и до ден днешен късмет. (смее се)
- Сприятелихте ли се бързо с камерата?
Има още какво да се желае в това.
- Кое е най-екзотичното или приказно място, на което ви е отвеждала професията?
Дори да съм била на много места в чужбина, предпочитам красивите кътчета на България. Девин е мястото, на което бих заживяла някой ден. Често в спомените си се връщам в китното градче.
БЛИЦ
- Опишете се с три думи.
- Забавен, отдаден, фен.
- Гласувате ли?
- Всяка година упражнявам правото си на глас. (смее се)
- Как разпускате?
- Играя ФИФА с приятели. (смее се) Като цяло с приятели.
- Какви книги четете?
- Като студент по българска филология четя всякакви книги. Най-много харесвам романи.
- Филми?
- Обичам екшъни и исторически филми.
- Музика?
- Рок.
- Какво готвите най-добре?
- Мусака!!!
- Любим спортист?
- Зинедин Зидан и Роналдо.
- Суеверна ли сте?
- Вярвам в силата на духа.
- Имате ли хоби, и ако да какво е?
- Хобито ми е да ходя на работа. Ако ми остане малко свободно време, описвам преживяванията си на хвърчащи листа, които някой ден могат да станат книга.
- Колко чифта обувки имате?
- Безброй много са. Нямам време да ги преброя. (смее се)
- Кое е любимото ви ТВ шоу?
- Това сериозен въпрос ли е? Ултраспорт и Психодиспандер.
- Какъв талант бихте искала да притежавате?
- Благородно завиждам на хората, които могат да пеят и рисуват.
- Мото или фраза най-близка до Вас?
- "Не бягай от изкушението, а му се отдай"
- Кое е по-важно в живота от победата?
- Голът (смее се) и борбата, за да се стигне до победата.
- Станахте ли жената, която искахте?
- Не смятам, че още съм жена. Има още какво да постигна.
- Любим виц?
- Преди мача Уругвай - Италия Кавани пита Суарез: - Какво ще правиш тази вечер? - Ще вечерям с един стар познат.
коментари
RSS на коментарите по тази тема