Книгата "Футболът е живот" ("Football is life") започна да набира популярност. Едва ли на повечето от вас им говори нещо името Шон Дъфи. Да, това е човекът, който я е написал. FanFace.bg се свърза с англичанина, който дава всичко от себе си, за да обикаля света и да присъства на живо на футболни дербита - мечтата на всеки истински фен!

 

 

 

Шон, би ли се представил за нашата аудитория?

 

Казвам се Шон Дъфи, на 47 години съм, живея в Хейдък – голямо село в бивш миньорски район в Мърсисайд. Хейдък е на 12 мили от "Анфийлд" - едно от най-емблематичните футболни места в света. След като гледах преди доста години Ливърпул срещу Уест Бромич Албиън - победа с 3:1 на "Анфийлд", може да се каже, че бях обсебен! Фен съм на Ливърпул.

 

 

Кое те накара да напишеш книгата?

 

Да кажем, че може би съм бил един разочарован журналист в предишния си живот! Защо да не напиша книга, след като ми харесват да пътувам, обичам футбола! Крайните фенове привличат негативно внимание на политически мотивираните медии. С написването на тази книга, това позволи да изразя собствените си виждания и разочарования, и да кажа точно нещата. Също така, това бе и един вид обогатяване за мен, допълнително образование.

 

На колко футболни мача си бил през живота си (не само дербитата)?

 

Гледал съм на живо повече от 200 мача извън границите на Обединеното кралство, посетил съм 162 града в 39 различни страни. Моят първи мач извън Англия беше Селтик - Рейнджърс през 1984 година. Първият ми двубой извън Острова беше финалът за КЕШ (сега Шампионска лига - б.р.) Ливърпул - Ювентус през 1985 година. Първото ми дерби без участието на английски отбор е Рома - Лацио през 1997-ма. Последният мач извън Великобритания, на който присъствах, беше през февруари 2014-та в Атина - Панатинайкос – ПАОК.

 

А на колко градски дербита си присъствал?

 

Не си водя точна статистика, но мисля, че са над 50.

 

 

Кое е най-вълнуващото дерби според теб и в кой район на света е най-взривоопасният футболен сблъсък?

 

О, много труден въпрос, особено когато човек е бил в много горещи точки като Буенос Айрес, Истанбул, Солун, Атина, Белград, София, Краков, Сараево и т.н. В такъв случай трябва да запазя неутралитет, но ако трябва да посоча любимо дерби, то това е белградското. Това е велик футболен град, а хората там винаги са много гостоприемни. Също така мога да посоча и дербито на Сараево между Железничар и ФК Сараево на "Гърбавица". Наистина силна поддръжка в стил "Оld school" (Старата школа).

 

 

Как се промени футболът в Англия през последните години, след като на Острова станаха подвластни на марката "Премиършип"?

 

Поддържах и следях Ливърпул, както у дома, така и като гост и в Европа, което ми позволи да създам още много приятели за цял живот. Някои от тях са ми толкова близки, че ги считам за членове на семейството ми. Въпреки че Ливърпул е моят отбор, аз живея на само 4 мили от Уигън - малък работнически град в Ланкашър, от където е местният Уигън Атлетик. Когато бях млад и луд по футбола, аз също така поддържах и Уигън, чийто тим следвах в долните дивизии, където играеше по това време. Ако трябва да съм честен, то Латикс е моят втори отбор.

 

Мога да кажа, че три трагедии промениха мнението ми за футбола:

 

1. "Хейзел"

 

2. "Хилзбъро"

 

3. Началото на Висшата лига и злините, които тя нанесе на футбола

 

Ненужна и трагична загуба на живот... Ненужно обуржоазяване на нашата игра... Ненужна алчност... И ненужна експлоатация на футболни фенове.

 

След като вирусът на съвременния футбол започна да се разпространява с нежелание, скочих от влака „Ливърпул” и се върнах към корените и трамвая на „Уигън Атлетик”! Въпреки че Ливърпул е моят отбор, намразих промяната, която наложи Премиършип и посоката, която избраха водещите отбори. С мъка на сърцето взех трудното решение - да подкрепям Ливърпул само в Европа и в приятелските срещи преди началото на сезона, които са извън Обединеното кралство! Чисто и просто най-вече заради любовта ми към пътуванията, а също и да се виждам със старите приятели. Уигън стана моят втори дом, но представете си как се чувствах, след като те започнаха бавно, но сигурно да се изкачват в по-горните ешелони на английския футбол. Това е футболна приказка с епически мащаб. Докато клубът, градът и многото ми приятели от Уигън бяха въодушевени, аз също бях много доволен, радвах се за тях. Всички стадиони с изцяло седящи места, редуцираха бройките билети, вдигнаха цените им и абсурдните начални часове на мачовете – всичко това не е за мен.

 

Какво се случи с футболното хулиганство в Англия след намесата на „Желязната лейди“ - Маргарет Тачър?

 

Маргарет Тачър беше враг на футбола и на феновете от работническата класа! Ако не се лъжа спортният журналист Дейвид Мадок много детайлно описа старата вещица: "Никога не забравяйте, тя (Тачър) мразеше футболните фенове! Всъщност тя мразеше и цялата работническа класа! Тя им обяви война, насъска кучетата си срещу тях, за да ги прекърши, като започна с миньорите, със синдикатите и с всеки, дори и далечно свързан с Ирландия, и увеличаваше санкциите, докато стигна дотам, че преследваше всеки, който дръзнеше да е близо до футбола и стадионите".

 

Тя е същата жена, която заклейми Нелсън Мандела като "мърляв малък терорист"! По време на управлението на Тачър хулиганството в Англия достигна своя връх, също така станахме свидетели на трагедиите на "Хейзел" (1985г.), в Брадфорд (1985г.) и на "Хилзбъро" (1989г.), от които футболът пострада много.

 

Нейният отговор и в последствие замисъл беше създаде ударна група, която да унищожи "животните", които петнят доброто име на Великобритания.

 

- тя подкрепи забраната английските отбори да участват в евротурнирите след трагедията на "Хейзел"

 

- нейната дясна ръка, хилавото и любящо конте - Колин Мойнихън, е обвинен за провалената схема с въвеждането на поименни карти за феновете, с които те да влизат на стадиона и посредством които да бъдат контролирани

 

- корумпирани ченгета под прикритие получиха неограничени правомощия, за да се внедрят във футболните агитки, а после вкараха лидерите им в затвора и получиха драконовски 10-годишни присъди

 

- Тачър подкрепи забраната за гостуващи фенове и направи така, че полицаите да бъдат безскрупулни срещу футболните привърженици

 

Заветът на Тачър:

 

Тачър и нейното неморално правителство контролираха полицията при потулването на трагедията "Хилзбъро" - най-презираната полицейска постъпка в модерните времена на  футбола, когато загинаха 96 привърженици на Ливърпул, членове на работническата класа. А те просто искаха да гледат на живо любимия си отбор.

 

Депутат от лейбъристите и фен на Блекбърн - Джак Строу, каза: "Тачъризмът изгради полицейщината и полицейският манталитет, който доведе до "Хилзбъро".

 

Северните футболни фенове, особено тези на Ливърпул, никога няма да забравят, че именно полицията в Южен Йоркшър, която контролираше "Хилзбъро", оказа  решаваща помощ на правителството на Тачър при потушаването на протеста на миньорите по време на кървавата стачка 1984-1985, когато те бяха бити и незаслужено вкарвани в затвора ежедневно.

За съжаление, точно това което се случи на "Хилзбъро", непреднамерено се превърна в катализатор, ускорил процеса на алчността на Висшата лига, направата на изцяло седящи места и промени футбола до неузнаваемост. Широкоразпространявано мнение е, че футболът стана за средната класа, където корпоративният манталитет диктува почти всички аспекти на играта, а обикновеният фен от работническата класа вече не може да си позволи да отиде на мач през уикенда.

 

„Ding Dong! The Witch is dead. Which old Witch? The Wicked Witch! Ding Dong! The Wicked Witch is dead” – този рефрен от песен от „Магьосникът от Оз” обяснява всичко и не се нуждае от превод.

 

Разкажи повече за последното дерби, на което присъства - Панатинайкос - ПАОК?

 

Атина, както и Солун, е класически пример за омразата и съперничеството между Севера (ПАОК) и Юга (Панатинайкос). Стадион "Апостолос Николаидис", известен още като "Пещерата", е мястото на местната стара школа и момчетата от групировката GATE 13 - известни като едни от най-крайните в света.

 

Около стадиона всички стени са в графити, а заобикалящите го сгради спомагат тази внушителна постройка да придобие зловещ вид. Това е футбол в най-чистата му и първична форма!

 

Веднъж влязал в "Пещерата", думата е една: "УАУ!" Публиката е буквално надвиснала върху играчите на терена, а това наистина е доста стряскащо и некомфортно за гостуващия отбор. Шумът, който възпроизвежда секторът, където са момчетата от GATE 13, е оглушителен и в продължение на 90 минути. Към това като прибавим и пиротехниката, знамената, плакатите и шаловете, става един приятен микс от класическа подкрепа от агитката, т.е. от Старата школа. Велик мач, с класни фенове. Жалкото е, че в Гърция са забранени гостуващи агитки, които безспорно липсват много.

 

 

Край на І част

 

Авторски снимки от Шон Дъфи, специално за FanFace.bg