България е имала много славни спортисти. Безспорно един от най-великите е гимнастикът ни Йордан Йовчев, който днес навършва 40 години. За любовта, която изпитват хората към него красноречиво говори фактът, че вчера 12-хилядната зала "Арена Армеец" се напълни до краен предел. За първи път български спортист беше изпратен по такъв невероятен начин в края на кариерата си. Вчера българите показаха, че ценят този човек. Този ГОЛЯМ човек с ГОЛЯМО сърце.

 

За 20 години в световния елит Данчо нито за момент не забрави кой е, откъде е тръгнал, коя е родината му и винаги се е държал изключително коректно, както с журналистите, така и с феновете си. А те се оказаха много, наистина много. Най-голямата ни зала се оказа недостатъчна да побере хорската обич. Обич, която пловдивчанинът си заслужи за всичките подвизи, които е правил по време на цялата си кариера, за това, че никога не отказа да се бори.

 

Той направи подвиг и във вчерашната прекрасна вечер, когато за пореден път забрави болката в името на феновете си. Разчувства всеки един в залата, просълзи малки и големи и със сигурност запали нови деца по този толкова тежък спорт. Със сигурност всяко дете дълго ще помни допирът до Йовчев. Той показа как трябва да се отнасят спортистите със своите фенове, показа какъв е начинът да върнем децата в спорта и след време да можем да се радваме на новия Данчо Йовчев. Той обаче остави толкова трайна следа не само в историята на българския спорт, но и на световния с уникалните си шест Олимпиади зад гърба си, че трудно някой ще може да се доближи до постижението му. Но най-важното - вчера той обедини всички гимнастически спортове и дари парите от бенефиса си за подрастващите,  които са бъдещото на българския спорт.

 

Вчера Данчо изигра последното си съчетание, но с него остави спомена за цял живот. Поклон, Данчо! Благодарим ти.  Завинаги ще бъдеш в нашите сърца.

 

Текст: Спортал

Легендарният Йордан Йовчев взриви препълнената зала "Арена Армеец" с бенефиса си. Над 12 000 души станаха на крака и аплодираха близо 2 часа един от най-големите български спортисти, който на 24 февруари навършва 40 години.

 

Данчо за пореден път показа защо е сред най-обичаните национални герои - бебета в детски колички, дядовци и баби, хора от всякакво поколение, със сълзи на очи аплодираха големия българин.

 

Гала спектакълът "Пътят" включи над 160 участници, светлинно и звуково шоу разтърси "Арена Армеец". Стартът беше даден от малко детенце, което носеше спортен сак. "Така започна пътят на големия Йордан Йовчев", каза водещият на шоуто.

 

 

И оттук насетне последва целият път, осеян с върхове и падения, радост и болка, медали и върхови постижения за Данчо Йовчев. Единственият гимнастик, участник на шест поредни Олимпиади започна пътя си от Барселона през 1992 година. Фламенго и феерични костюми символизираха първата Олимпиада на Данчо. Тогава той бе най-младият участник в българския олимпийски отбор, нямаше поставени задачи и цели пред себе си. Четири години по-късно - в Атланта`96, Йовчев вече е по-уверен. "Можеше да спечеля и аз сребро, но не се получи", спомня си гимнастикът.

 

След Олимпиадата българинът остана в САЩ, където участва в шоу програма, занимава се и с деца. "Америка ме научи, че трябва да се справям сам. Ако някой път ми домъчнееше, излизах пред залата и мислено си правех 15-минутни екскурзии до Пловдив", връща се назад в годините великанът.

 

 

Между всяко едно участие на Йовчев на Олимпиади на подиума излизаха десетки деца, които демонстрираха гимнастически и акробатични умения.

 

През 2000-ата в Сидни Йовчев печели два бронзови медала и казва: "Да, доволен съм, защото ме признаха."

 

Мнозина очакваха това да е последната Олимпиада на Йовчев, но каква илюзия... последва перфектно изпълнение на гимнастика на висилка, а залата стана на крака и мощно го аплодира.

 

Шоуто продължи с един от най-трудните моменти в кариерата на Йовчев. На световното първенство в Анахайм през 2003 година Данчо пада лошо при изпълнението си на успоредка, получава разкъсване на мускул. "Той сам трябваше да вземе решение дали да спре", казват от българския лагер.

 

 

На следващия ден гимнастикът излиза и се представя блестящо - става двоен Световен шампион на халки и земя.

 

"Щеше да е пълно кощунство, ако не бях излязъл в залата. Щях да разочаровам много хора, особено хилядите българи, които живеят в САЩ", казва Йовчев.

 

За тази си геройска постъпка Международната федерация по гимнастика го провъзгласява за спортист на годината. Той взема същото отличие и в България. В този момент залата притихна, защото идваше големият момент... Олимпиадата в Атина през 2004 година.

 

"Това е срам и позор за гимнастиката", твърди целият свят.

 

Един от най-големите шампиони в гимнастиката - Юри Кеки, вдига ръката на Йовчев и посочва кой е истинският шампион, въпреки че съдиите дават златния медал на Димостенис Тамбакос от Гърция. И тук българската публика избухна в екстаз и започна да скандира "Данчо, Данчо!".

 

Пътят на нашия герой продължава и той се класира за пета поредна Олимпиада - Пекин`08. "Тренирах като луд, но това не беше Данчо от 2004 година. Направих грешка, която никога не съм правил в живота си. Така и не разбрах защо ми се случи това", спомня си легендата.

 

Последва изпълнение на трупата на Нешка Робева, акробати и още деца, които един ден вероятно ще последват Данчо Йовчев по неговия спортен път.

 

"Той направи нещо невероятно. Класира се за шеста поредна Олимпиада. Това е чудо. Данчо, ти оставяш диря в световната гимнастика", възкликва целият свят, когато Йовчев заминава за Лондон и влиза във финала на шестата си поредна Олимпиада.

 

"Исках просто да изиграя едно нормално и цяло съчетание. Знаех, че това ще бъде краят", коментира Данчо Йовчев.

 

Седмици и месеци преди участието му в Лондон българинът е измъчван от непрестанни болки, контузии, вади рамо, прави и операция на зъбите си, но въпреки това той отново е герой и показва на света, че живее с гимнастиката.

 

 

Финалът на шоуто е трудно да бъде описан с думи. Над 12 хиляди души станаха на крака и в продължение на 15 минути ръкопляскаха и не оставиха Йовчев да слезе от голямата сцена. След коронното му изпълнение на халки публиката започна да скандира "Данчо, Данчо", на което той клекна на земята, целуна пода, прекръсти се и със сълзи на очи помаха за довиждане!

 

Текст: БЛИЦ

Снимки: Sportni.bg, БЛИЦ