Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.

 

Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.

 

Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".

 

Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".

 

Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.

 

По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.

 

На границата между футбола и киното

 

В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.

 

Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.

 

Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.

 

Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.

 

Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.

 

С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.

 

Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.

 

Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.

 

Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани. 

 

Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.

 

Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.

 

След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.

 

Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Заради 200 сини, които не знаят коя е Анджелина Джоли, и 200 босненци футболът отиде на заден план

Без изобщо да ни пука какви идиотщини вършат част от запалянковците на Сараево, сме притеснени за общата култура и възпитанието на част от привържениците на Левски. Това, на което ставаме свидетели тези дни - размяната на "любезности", е дело на 200-300 фенове на босненците и също толкова на брой поддръжници на сините. Затова и уточняваме, че става въпрос за части от агитките, тъй като ще е твърде нелепо в играта на история да се въвличат цели общности.

Меко казано, проява на лош вкус е да се бъзикаш с противника на историческа, политическа и етническа основа. Как ли биха се чувствали част от привържениците на Левски, ако следващият съперник в Лига Европа бе от Турция, примерно Ескишехирспор (каквато вероятност съществуваше) и на мача там част от публиката на домакините да издигне плакат "Пет века малко ли ви бяха?" или "Васил Левски научи ли се вече да прескача огради?". Дипломатическият скандал е готов, бъдете сигурни, защото това ще е удар по нещо много съкровено и свято за нашите.

Ами същата е историята с надписите за Ратко Младич и Аркан в сектор Б в четвъртък на стадион "Георги Аспарухов". Много сме интересни, няма що. Ама ако нас ни пипнат по тънката патриотична струна, сигурно ще се ядосаме. Не очакваме реакция от така наречения Национален клуб на привържениците, въпреки че е редно някой да се изпъне и да обели две думи. Щом получаваш от ПФК Левски всеки месец по 3500 евро да се самоохраняваш, като ползваш и други финансови облаги и имаш претенции за още, трябва да носиш и някаква отговорност. В сектор Б не всеки харесва войната и не всеки би се подписал под скандалните транспаранти. А публиката на Левски не е само в южната трибуна, нали?

И така заради едни 200 човека оттук други 200 човека оттам отвърнаха с рисунка на повторно обесване на Васил Левски. Част от сините 200 човека се заканват, че отиват на война в Сараево, и част от ония 200 сигурно са приготвили боздуганите. А все пак става дума за спорт, на прага на поредната олимпиада сме и тези дни се говори най-вече за мир.

Всичко това става в момент, в който световните осведомителни агенции съобщиха, че Анджелина Джоли вече е почетен гражданин на Сараево. 37-годишната актриса получи отличието си по време на филмовия фестивал в столицата на Босна и Херцеговина заради своя режисьорски дебют "В земя на кръв и мед" . Филмът разказва за войната в държавата през 1992-1995 година посредством любовта между босненски сърбин и босненска мюсюлманка. "Времето, прекарано в Босна, и хората тук ме промениха завинаги", казва Анджелина Джоли.

Чудно е дали онези фенове на Левски, които издигнаха плаката за същата война в Босна, знаят коя е Анджелина Джоли, дали изобщо са влизали в час по история в училище и дали осъзнават, че заради тях губи футболът. Много е тъпо заради такива елементи институцията ПФК Левски да бъде въвличана в конфликти. Някои "медии" това и чакат и раздухват скандала излишно, като говорят за войни и размирици. Явно всичко е въпрос на морал, но защо, който го няма, държи и другите да знаят за тази липса.

Желю Станков, "Тема Спорт"

Всъщност 30 000 евро не са толкова много пари. Тригодишен Мерцедес Е-класа. Гарсониера в "Гео Милев". Индулгенция за това, че си безподобен малоумник - кое си струва повече? Малка цена, ако доведе до някакво личностно израстване. Жалкото е, че няма.

Имах съмнителното удоволствие да изслушам граченето на някой си Гугутката, чиито подопечни лепиларчета донесоха на своя любим клуб гореспоменатата глоба с обичта си към Ратко Младич и клането на 8 000 мюсюлмани. Въпросният птицо-телешки елемент не спря да мрънка за сумата, като удобно пропусна идеята зад наказанието от страна на УЕФА. Видимо го интересуваха само паричките, които вместо да изхарчи за почерпки с приятелчетата с татуираните свастики, ще заминат за Нион.

Не е въпросът с колко си глобен, всички пари на света си струват, ако нещо ти влезе в кухорогата глава. И тук не става въпрос за осъзнаване на факта, че е лошо да се избиват хора само заради липсата или наличието на кожичка. Това е цивилизационен въпрос далеч отвъд възприятията на общостта от под моста "Чавдар".

Целта е да се стигне до елементарното заключение, че всяко твое действие води до последствия. Подуянският пияница не трябва да се учудва, че след като двайсет години поред се е прибирал пиян и е смазвал жена си от бой, някоя сутрин ще се събуди с прерязано от същата кротка госпожа гърло. Не бива да се изненадва, че след като е купувал на дъщеря си тетрадки за първи клас с Преслава на корицата, на 14 тя ще забременее от кварталното дилърче. Трябва да му е ясно, че след като възприема живота идиотски и животът ще се отнася с него като с идиот.

Далеч съм от мисълта да изпадам в псевдобиблейски поучения и да казвам как всичко се връща. Вместо това искам да ви запозная с един принцип, до който съм достигнал емпирично благодарение на многогодишното си наблюдение на нисшите обществени слоеве - когато си тъп, нямаш и късмет. Когато си беден, евтин и необразован всичко ще ти е наопаки. И глобите ти ще са големи, и хероинът ти ще е смесен с тебешир.

Трябва просто да възприемаш знаците на съдбата (или на УЕФА) от поучителната им страна. 30 000 евро е ниска цена да осъзнаеш мястото си в социалната стълбица. Стига да имаш очи да виждаш. Което е много трудно при преживните, тъй като зрителните им органи са поставени отстрани на главата и могат да гледат само в една посока.

Кольо, Sport1.bg

Привърженикът на Левски Стефан Ралчев разпространи чрез онлайн изданието на вестник "Дневник" обръщение към ръководството на клуба по повод издигнатите скандални транспаранти от фенове в Сектор "Б" по време на мача с ФК Сараево в четвъртък.

 

Публикуваме го едно към едно:

 

Уважаемо Ръководство на ПФК "Левски",

 

Пише Ви дългогодишен фен на "Левски" от София. Пиша тук, защото, учудващо, на официалната страница на любимия клуб не успях да намеря информация за контакт. Моля да препратите следващото писмо към съответните отговорни лица в клуба, на особеното внимание на PR отдела.

 

Живял съм няколко години в Сараево като студент и бях втрещен от плакатите, които част от феновете в "Б" сектор издигнаха на мача с ФК "Сараево". Нацистки призиви, споменаващи името на подсъдимия военнопрестъпник Ратко Младич и осъдения и признат за такъв Аркан, както и подготвен плакат в интернет преди гостуването в Сараево, включващ срамното "Нож, жица, Сребреница", не могат да имат общо с историята и ценностите на нашия клуб. "Левски" винаги е бил символ на свободата и борбата с репресиите.

 

Това, което определени елементи от привържениците си позволяват да пропагандират, очерня името на Апостола, на България и на футболния клуб. Гореспоменатите престъпници Младич и Аркан са виновни за избиването на хиляди невинни жертви по време на войната в Босна през 1992 - 1995 г. - факт, всепризнат по света и в България. България пращаше свои момчета след войната да опазват мира в Босна и е важен съюзник на ЕС и НАТО в усилията Босна и Херцеговина да стъпи стабилно на европейския си път.

 

В момент, когато босненци отбелязват 17-годишнината от геноцида в Сребреница (извършен по заповед на Младич на 10-11 юли 1995 г.), такова безотговорно и брутално отношение на някои привърженици на "Левски" е не само недопустимо, но и наказуемо.

 

С настоящото апелирам към ръководството на ПФК "Левски" публично да се разграничи и осъди проявите на някои привърженици от последните дни. Обществеността в Босна е потресена от случващото се и представители на медиите и гражданското общество се свързват постоянно с мен с въпроси какво се случва.

 

Моля ръководството да излезе с категорична декларация по въпроса преди реванша в Сараево и да я разпрати до медиите в Босна. Наистина ръководството не е отговорно за поведението на някои фенове, но една ясна и твърда реакция би била от полза както за ПФК "Левски", така и за неговите привърженици и за името на България като цяло.

 

С уважение, Стефан Ралчев

Масов бой е имало в неделя вечер между 18:00 и 19:00 часа българско време на улица "Телали" в Стария град на Сараево, предадоха медиите от Босна и Херцеговина. Според разпространената информация трима души са били ранени без да се уточнява тяхната самоличност.

 

По непотвърдени данни мелето е стартирало след възникнално напрежение между български войници от ЕУФОР и неидентифицирани до момента лица.

 

Фенове от Босна и Херцеговина се хвалят в един от популярните чуждестранни Интернет форуми, че хулигани на Железничар и ФК Сараево от групировките "Manijaci" и "Horde Zla" са атакували българи.

 

Не е тайна, че през последните няколко дни дори вечни противници като ултрасите на двата най-големи босненски клуба се обединяват срещу Левски и българите като цяло покрай възникналното напрежение напоследък.

 

Очевидно местните хулигани не чакат мача със "сините" в четвъртък, а още отсега са започнали офанзива спрямо българите, които са в Сараево.

 

Появи се и слух, че нападението е било заради пристигнал автобус с фенове на Левски, който е бил пазен от наши войници от ЕУФОР, но това е най-малко вероятно, имайки предвид, че футболната среща е чак след четири дни.

 

FanFace.bg научи, че "маниаците" и "ордите" са скачали и на съвсем обикновени българи, а като аргумент изтъквали прословутия транспарант на Сектор "Б" за Младич и Аркан.

Скандалните транспаранти по адрес на босненските фенове, които бяха издигнати в Сектор "Б" по време на мача Левски - ФК Сараево в четвъртък, получи сериозен отзвук в Сърбия.

 

Както е известно, "сини" привърженици опънаха плакати, на които се четеше "Ратко Младич и Аркан ви ебаха, сега наред сме ние". Това неминуемо подлуди босненците, а в същото време зарадва по-голямата част от сърбите.

 

"Велико! Благодарим ви, братя българи! Вие сте наши приятели!", бяха повечето коментари по новинарските форуми на фенове от западната ни съседка.

 

"Много приятно съм изненадан от българите. Това няма да го забравим", пишат други.

 

"От днес започвам да подкрепям Левски!", категорични са трети.

 

Въпреки че са далеч по-малко, не липсват и мнения на сърби, които заклеймяват провокацията.

Около 15 000 привърженици на Левски дойдоха на "Герена" и видяха минималната победа с 1:0 над ФК Сараево на старта своя поход в Лига Европа. Сектор "Б" бе пълен, а и подготвен за съперника отсреща в лицето на "Horde Zla". "Сините" ултраси издигнаха меко казано интересни транспаранти в тяхна "чест". Не повече 200 пък бяха феновете от босненската столица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportal.bg

УЕФА наложи тежко финансово наказание на Левски в размер на 30 000 евро заради скандалния транспарант, който бе издигнат в Сектор "Б" по време на първия мач с ФК Сараево от турнира Лига Европа това лято.

Както е добре известно, "сини" привърженици опънаха банер "Ратко Младич и Аркан ви ебаха, сега наред сме ние!", който бе в отговор на постоянните провокации от страна на босненските фенове в седмиците преди двубоя на "Герена".

 

От Левски излязоха с призив към своите запалянковци. Публикуваме го едно към едно, така както е качен на официалния клубен сайт.

ПРИЗИВ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ.....

Уважаеми

Привърженици,

По решение на Дисциплинарната комисия на УЕФА от 23.08.2012 г. ПФК Левски бе наказан с глоба в размер на 30000 ( тридесет хиляди) евро за расизъм и неспазване на правилата, определени от УЕФА за провеждане на мачове от евро-турнирите, а именно неправомерното поведение на феновете на ПФК Левски на срещата между отборите на ПФК Левски и ФК Сараево, на стадион "Георги Аспарухов“ на 19.07.2012 г.

Като основната причина за наложеното наказание се изтъква, недопустимото поведение на някои от нашите фенове, а именно създателите на плаката, засягащ геноцида срещу една цяла eтническа общност. Въпреки постоянните усилия от страна на ПФК Левски АД за борба с неправомерното поведение, демонстрирано от страна на единици необуздани наши привърженици, все още страдаме от подобни изяви, които подкопават полагащия ни се авторитет пред европейската футболна централа като единственият клуб в България участвал през последните 10 години в евро-турнири на много високо спортно и организационно ниво, и същевременно ни носи съществени финансови загуби.

Името Левски“ е символ, който вълнува и скойто се гордее всеки българин, именно защото неговите пророчески исторически послания са за борба с тиранията, неправдите и злините на обществото, а не за насаждане на омраза между обикновените хора. Ако привържениците на Левски носят в сърцето си тези завети на Апостола, би трябвало да се въздържат от подобни прояви, защото освен от успешната изява на нашите футболисти, се нуждаем от всеотдайната подкрепа на нашите привърженици,без която не можем да вървим напред и да носим името Левски с чест идостойнство на истински българи.

Привържениците на Левски имат прекрасни знамена и правят впечатляващи хореографии, които са им спечелили уважение сред футболните фенове в България и по света. Същевременно ръководството на клуба приема, че голяма част от вдиганите през годините плакати в агитката на Левски са и вид социален коректив на случващото се в клуба, в нашата държава и по света. Убедени сме, че феновете на Левски имат голям творчески потенциал да кажат това, което иска по един интелигентен и позитивен начин, който не нарушава определените от УЕФА норми. В частния си живот и извън стадиона всички привърженици могат да има поведение каквото намерят за добре и съответно да преценяват какви бариери и какви правила могат да си позволят да нарушават като граждани, със съответните последствия за тяхспоред законите на страната.

Призоваваме обаче привържениците на Левски да осъзнаят, че докато са на стадиона преди, по време и след мача за всички техни неразумни или крайни действия носиотговорност футболният клуб, който те би трябвало да обичат и уважават.

Ръководството на ПФК Левски счита, че отвореният диалог с феновете, който поддържа, както и финансовото подпомагане на дейности в тяхна полза, като места за събиране, пътувания,

Нека съвместно с нашите привърженици да затвърдим този работещ и демократичен модел на взаимодействие между клуба и неговите привърженици като с общи усилия се противопоставими на действията на единици от привържениците, които компрометират с поведението си името на Клуба и агитката на Левски.

Нека заедно работим за повече успехи на спортния терен в навечерието на 100-годишнината на нашия любим футболен клуб Левски!

ПФК Левски