Има моменти, в който не се чувстваш горд от факта, че се наричаш Българин. Но има и такива моменти,  в коiто ти идва да излезеш навън и да викаш с цяло гърло че си Българин и се гордееш с това.

 

Тази вечер заради уникалната игра на българските лъвове ми се искаше да изляза на терасата и да викам с пълно гърло, защото те ни накараха да повярваме, че има светлина в тунела. Накараха ни да повярваме, че има място за България на Мондиал 2014. Накараха ни да се запитаме дали няма да направим онова което направиха футболистите на Димитър Пенев през 1994 в САЩ.

Родините запалянковци вече мечтаят за това. Време е да покажем на света, че щом има желание има и начин. Определено снощи желание у лъвовете не липсваше. Искаха да смачкат Италия и определено го направиха. На таблото може да не пише, че сме победили но морално и игрово го направихме. И чист късмет не стигна да си приберем 3-те точки и да поставим на колене вицешампиона на Европа и четирикратен световен първенец Италия. 

 

Пропуските на Ивелин Попов, Станислав Манолев и Илиян Мицански, както и добрата намеса на Джанлуиджи Буфон попречиха на лъвовете да стигнат до исторически обрат. Въпреки това в края също така добрата намеса на Николай Михайлов помогна на трикольорите да не стартират със загуба след удар на останалия срещу него Матиа Дестро.Играчите на Пенев демонстрираха наистина коренна промяна от изявите си през последните години, но за жалост бяха подкрепяни от едва 16 000 зрители. За пети пореден път четирикратните първенци на света не успяха да си тръгнат с победа от София, където имат две поражения и три равенства, но нито един успех в историята си.

 

Незабравимото Американско лято накара дори и бабите ни да гледат футбол и да се гордеят, че цял свят пита къде е тази държава България. Други са чували за успехите на този наш футболен тим, който накара Руди Фьолер и Хорхе Кампос да плачат, Марадона да се разболее, а цяла България да танцува от радост по цяла нощ, забравяйки кризата… Трети тепърва ще разберат за невероятните спасявания на Боби Михайлов. За 6-те гола на Христо Стоичков. За Фамозните голове на Йордан Лечков и за Магьосника – Краси Балъков.

 

Немските медии тогава попитаха:

 

„Как постигнахте това българско чудо?“, а Данчо Лечков отговори: „Ако ви кажа ще трябва да скъсаме всички учебници по футбол…“

 

През 1994г. редиците на Димитър Пенев се подвизават футболисти като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Красимир Балъков, Борислав Михайлов. За да си спомняме винаги с усмивка за Мондиала през 1994 главна заслуга има и Емил Костадинов, който вкарва 2 гола във вратата на Франция, но най – важния е този който вкарва 2 секунди преди края на последния съдийски сигнал (завършил 2:1 за България), позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. От тогава започва и приказката наречена САЩ 1994.

 

И дори и днес като гледаме на запис мачовете на лъвовете , който тогава са защитавали честта на България настръхваме, сърцето ни започва да бие по-ускорено и в мислите ни се върти мисълта дали скоро някой ще направи това, което направи ‘’златното’’ поколение. Всички искаме онова име, което имаше България в световния футбол да се завърне. И може би вече поехме по пътя на прераждане. 

 

Любо Пенев постави началото на възраждането на Българския футбол, остава само да чакаме резултатите. Още в контролата срещу Холандия си пролича, че има напредък и подобрение на играта на националите. Видя се, че тези играчи вече са отбор. Те са едно цяло. Те имат дух, сърце и хъс, когато играят за Родината си. Те ни накараха отново да скандираме: Българи юнаци! Те повярваха и е време и ние да повярваме в тях. Да бъдем с тях. Да бъдем част от този отбор. 

 

Нека го покажем още в мача срещу Армения. 

 

И нека спрем да се делим на сини и червени, нека не показваме низките си страсти на стадиона. Любо и неговата чета нямат нужда от това…

 

Мариела Гавраилова (материалът е публикуван в direktiva.net)