Футболът е игра за мъже и кофти неща се случват. Именно тогава си проличава, че си мъж, защото освен това футболът и разкрива, показва истинското ти лице. Например, когато си на 27 и майка ти е починала преди броени часове, но ти въпреки това излезеш на терена, за да защитиш отбора си - за това трябва да си мъж. Или след ТОВА да се върнеш на терена и да играеш още 4 минути, че и удар със същия ей тоя крак да отправиш - пак.

 

Но както казах, футболът е игра, която разкрива хората - и тези на трибуните и тези на терена и тези встрани. Когато до ей ТОВА се стига не случайно, а в следствие на целенасочени тактически указания, дотоколкова, че си пуснал състав с играчи, при които след неизбежното изгонване на "палача" да са готови веднага за схема с 10 човека, това разкрива същите тези хора като недостойни да бъдат наричани такива. Това са някакви подчовеци. Също и тези, които знаейки горните обстоятелства освиркваха доволно Каранга, докато напускаше за втори път терена плачещ от болка, съзнаващ, че днес освен майка си и някаква си там купа, вероятно изгуби и бъдещето си като футболна кариера - или най-малкото я върна 2-3 години назад.

 

Няма да коментирам какво подсъщество трябва да си, за да дадеш тактически указания такива, нито за да изпълниш подобно указание срещу колега, човек който също като теб си вади така хляба, които има активна трудова кариера от порядъка на 10 години. Нямаше и нищо да пиша, но се замислих все пак точно колко низша форма на живот трябва да си, за да направиш тея неща дори и когато знаеш за трагедията, сполетяла тоя човек само часове преди това...

 

Ударите на съдбата са тежки, контузията също, но когато човек е боец, се справя с всичко. А тези другите - няма какво да ги мислим, паднеш ли веднъж до такова ниво, връщане назад няма. Или както казва един близък човек - гръм върху лишей не пада!