Бойкият и симпатичен тим на военните летци е разформирован за удовлетворение на известен столичен клуб

 

През 50-те години имаше един култов тим, който носеше емоции и вълнения на софийските любители на футбола наред със Септември – Трети район и този на Завод 12. Това беше отборът на Военно въздушните сили към Софийския военен гарнизон (ВВС).

 

Формиран през 1949 г., той стига до квалификациите за определяне на софийските отбори, които ще участват в новосформираната А РФГ от 1950 г. За съжаление ВВС заема тогава последното 8-мо място със само две спечелени точки.

 

През следващите два сезона (1950-1951 г.) военните летци минават през чистилището на долните софийски групи. През 1952 г. отново са в Б група, където под ръководството на известния наш треньор Лозан Коцев – Лозко успяват да спечелят първата си промоция за А РФГ с цели пет точки аванс пред упоритите съперници Строител – София и Червено знаме – гр. Дупница.

 

Представянето на „летците” в дебюта им в майсторската футболна група е доста противоречиво. Това е годината, в която Бюрото на ВКФС (респ. БФС) с едно свое недомислено решение включва Сборен отбор на ДСО (Доброволните спортни организации), по същество Националния отбор на България, да участва в родното първенство, като част от подготовката му за поредните квалификации за световно първенство. Впоследствие това безумие е преустановено, а резултатите на Сборния отбор анулирани. Нарушена е програмата. Някой отбори изиграват и двата мача по-между си, други все още дори не са се срещали по веднъж. Най-ощетен е ЦДНА, който дава 11 национални футболисти. Налага се да играе в първенството с втория си състав, но под друго име – Отбор на софийския гарнизон (ОСГ).

 

Именно срещу ЦДНА (ОСГ) бойкият тим на ВВС губи през лятото само с 0:1, а в края на есента побеждава безапелационно с 3:0. Точно тези две точки ще се окажат решаващи за титлата за 1953 г. Въпреки разгромната победа с 5:0 на 23.09.1953 г. над облагодетелствения  Динамо (Левски) София. В последния 28 кръг, в мразовития следобед на ст. Народна армия ВВС играе достойно срещу служебния шампион Левски, но губи с 2:3. Заема предпоследното 14-то място и отпада във втория еталон. Малка утеха за тях е факта, че в тази година с А група се разделят и други отбори като ДНА (Ботев Пловдив), Спартак и Строител София и Червено знаме (Марек) Дупница.

 

През 1954 г. ВВС отново защитава своите амбиции и пак е първи в Б Софийска РФГ пред Спартак, Септември и Торпедо. Футболният отбор е базиран в кв. Божурище, в района на Авиополка. Там се извършва тренировъчната дейност, дори се посрещат за мачове гостуващите отбори, когато е във В и Б групи. Налага се да ползва игрищата на близките до София квартали Обрадовци, Биримирци и Мировяне.

 

Официалните мачове като домакин в А РФГ играе на „Армията” в Борисовата градина. Понякога се играят срещи и на гарнизонното игрище (днес парка южно от НДК).

 

Трета година в тима е Стойне Минев от стария СК Устрем – Захарна фабрика. Играл за Септември, шампион със Септември при ЦДВ през 1948 г. За новия сезон през 1955 г. в А РФГ застава начело като старши треньор.

 

Още в началото ВВС хвърля бомбата на изненадата като отстранява Динамо (Левски) с 3:2 на 1/16 финалите за КСА. Синият клуб е унизен. Това няма да бъде забравено. Докато „летците” се радват на заслужения си успех, в кулоарите на очертаващите се „вечно пети” Левски (вече трета година – 1952, 1954, 1955 г.), заформят заверата срещу своите „душмани”. Но затова малко по-късно.

 

ВВС изгражда наистина много добър отбор. Задължително ще споменем вратарите Панко Георгиев и Стефан Геренски, по-младите и надеждни Петър Дончев, Иван Ал. Иванов – Джино, Цветан Милев, Цветан Цветанов, Иван Колев, Гацо Панайотов, Александър Д. Костов – Фанфана, Петър Алексиев, наред с по-опитните Стойне Минев, Димитър Йорданов – Кукуша, Йончо Арсов, Ангел Миланов – Гелето, Георги Насев, Христо Томов – Кицо, Димитър Петков – Бунте, Блаже Филипов и Михаил Янков. През тези няколко сезона отборът показва приятна за окото на познавачите игра, изявява се като тактически грамотен тим, играе разнообразно по крилата, отличава се с добри изпълнители в средата на терена, защитата е смела и безкомпромисна, вратарският пост сигурен и надежден.

 

 

При гостуванията си в провинцията печелят изцяло симпатиите на местната публика. Безспорна е заслугата на треньорите Лозан Коцев, Нако Чакмаков и Стойне Минев за израстването на отбора на ВВС.

 

Военният тим е изключително популярен и играе почти винаги пред препълнени трибуни. През сезон 1955 година успява да постигне 7 победи, 12 равни мача и допуска 7 загуби при голова разлика 34:28 и с 26 точки заема престижното осмо място в крайното класиране на А РФГ. Интересен е фактът, че летците губят само две от осемте гостувания в провинцията. Седемте спечелени победи са срещу вицешампиона Ударник (Славия), два пъти с по 1:0, 6:1 срещу Спартак Плевен, 4:1 срещу другия култов софийски тим Завод 12, голямата изненада на първенството от предната 1954 година.

 

С ВМС Варна 3:0, с Локомотив Пловдив 3:1 и в Перник 1:0 срещу местния Миньор. Като основни голмайстори за сезона се изявяват Кукуша (11 гола) и Дойчо Байчев (8 гола). И един рядко срещан факт в родното първенство – от бронзовия медалист Спартак Варна до ВМС Варна,изненадващо останал на 12 място, разликата е само три точки.

 

Макар и за кратко във футболния живот на страната ВВС е желан партньор за клубовете от чужбина. Отборът е канен и играе в Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния и Югославия. Незабравими ще останат мачовете им с великият Хонвед, който в онези години беше обявен за отбор № 1 в света и техните сънародници от Вашаш (Будапеща).

 

Най-неочаквано, в разгара на зимната подготовка в края на февруари 1956 г., преди контролен мач с Ударник, идва лошата вест – футболният отбор на ВВС се разформирова.

 

Лансират се три основания за това вандалско посегателство.

 

1.    ВВС извършва реорганизация и на този етап изважда и разформирова своя футболен отбор.

 

2.    На територията на едни военен гарнизон не може да има повече от един отбор в А РФГ.

 

3.    В-к „Народен спорт” публикува решение на Републиканската секция по футбол към ВКФС, с което осведомява, че: „……в първенството през 1955 г.  в отбора на ВВС са участвали нередовни състезатели. За 1956 г. част от картотекираните са нередовни… Поради това нарушение: 1. Изважда от състава на А РФГ футболния отбор на физкултурния колектив на ВВС.” и т.н.

 

Прах в очите на спортната общественост. Удобни формулировки за да може един „репресиран отбор на народа”   да си го върне тъпкано за онази унизителна загуба с 2:3 за националната купа и отнетата тогава възможност да спечелят някакъв трофей за тяхната постна история. Това им се вижда малко и за похлупак на пъкления си план отмъкват и петима от най-добрите футболисти на разтурения вече ВВС тим. Това са Димитър Йорданов – Кукуша, Блаже Филипов, Цветан Цветанов, Йончо Арсов и Петър Дончев. Заедно с привлечените двама играчи от следващия разтурен отбор в София – този на Завод 12, Павел Василев и Любен Гайдаров, в Левски се озовават седем добри футболисти само от двата ликвидирани за А РФГ софийски отбора. Почти всички от тях ще играят дълги години за „репресирания” син клуб. Останалите играчи на ВВС се разпиляват по отборите в столицата и из страната. Цветан Милев и Александър Д. Костов – Фанфана отиват  в Ударник (Славия), Петър Алексиев в ЦДНА, вратарят Стефан Геренски в Дунав Русе и т.н.

 

По-голяма част от привържениците на Левски София едва ли знаят тези интересни подробности. Всъщност в синята къща винаги са се стараели неудобните факти да се пропускат. Техните летописци гузно, мълчат за всички извършени от и за клуб Левски – кв. Подуене покрити и явни престъпления, станали все пак обществено достояние.

 

И така, вече 90 години!

 

От незабравимата „Синя армада” през 20-те години на миналия век, та чак до 2006-та година, когато стават шампиони с измама, чрез нередовно картотекирания Гонзо, играл тогава в 11 мача през пролетта. Допуснат с благословията на БФС, който уж „бил излъган и подведен”!?...При грешка в превода ? Сини абсурди!!!

 

Е, сега ще има ресто на тази титла от 2006-та година. Наистина, много, много неприятно за мнозина от синия спектър!

 

Христо Христов – Графа, специално за FanFace.bg

Световният номер 1 Рафаел Надал спечели наградата на BBC за "Чуждестранна спортна личност на годината", като церемонията се състоя в Бирмингам снощи.