И слънцето напича, така силно напича, както и миналия октомври. То винаги напича така силно в Сектор Г. Обречени винаги да бъдем осветявани от слънчевите лъчи. А вече нямаш и въздух, не можеш да поемеш и грам въздух. Нямаш и глас, защото едва ли някога в само седем минути си успявал да покажеш цялата си обич и подкрепа.  И пак крещиш! И плачеш! Сълзите от радост ти дават криле. Летиш и не вярваш, че отново мачкаш както някога! Толкова много емоции на едно място, а само една любов. Една любов, която винаги е била осветявана от нашето слънце. Онова, което ни топли всеки път в Сектор Г. Слънцето, което е наше, нашата пътеводна звезда, към която винаги сме устремени!

И никой не вярваше, че мъртвецът ще възкръсне! Подритван, оплюван, осмиван. Смачкан и изстрадал с години! Отнеха ни базите, стадиона и безпричинно още нямаме картбланш за Нашия дом. И въпреки безбройните ви опити да ни смачкате, не успяхте. Ние се надигнахме и показахме, че заедно сме по-силни от всякога. Толкова силни, че и след третата еуфория под жаркото слънце над Сектор Г ние искахме още, можехме да се порадваме още, щяхме да пеем още. А отсреща – тишина.

Разликата между тук и отсреща е, че ние не се отказваме когато е трудно. Ние не спираме да се борим за правдата в ЦСКА. Не спираме да пеем, нямаше да спрем и във „В” група, не спряхме и с осакатен отбор, на прага на фалита в „А”. Защото хубави времена ще дойдат за този, който умее да чака. А ние продължаваме да чакаме и да се борим. Защото за да си „щампион”, е въпрос не на пари и съдийски аванти. Защото, когато тях ги няма, на терена резултатът е на нула в чужда полза. И го видяхте, столетници! Истинският проблем не е сегашното ви състояние. Истинският проблем се е случил преди 100 години. Било ви е писано, така сте орисани – не сте вие виновни, просто сте жертви на една фалшива политизирана идея, която за щастие съществува, за да ни радва нас.

И в тези седем минути и три момента на еуфория отново се върна надеждата. Защото ние не играхме в Европа, дори нямахме амбиции за титла, не знаехме как ще изглежда бъдещето и все още не знаем, но сме там – на стадиона. И не шампиона, не носителя на купата, не и пловдивски отбор бяха най-посещавани до сега. Първенецът по публика, първенецът с недопуснат гол на собствен терен, нашият феникс, нашето щастие и живот. И това е само началото! Дръжте се, армейци! Време е светлината в ЦСКА да се върне – във волейбола, баскетбола, футбола, в юношеските формации! И един апел към всички клубове под името „ЦСКА” – не се отказвайте, армейци, колкото и да е трудно! Помнете, че зад вас е червено-бяла България, тя ще ви подкрепя, ще ви подаде ръка и заедно ще полетим към върха, който по право принадлежи на ЦСКА.

И нека ни мразят! Защото живеят, за да мразят! Никога не усетили истинска обич, не намерили истинския смисъл на футболната любов. Те не могат да губят, въпреки че са вечно губещи. Те са низки, но устати. Бяха смазани и унизени. Бяха безидейни, бездушни, без хореография. И там отсреща бяха тихи и дори нямаше “copy-paste” – на трибуните както на терена.

Винаги ще помня това парещо слънце. И момента, в който нямах повече сили, не можех повече да мисля, моментът, в който виждаш как нашият Феникс се възражда – и както се казва в мита за птицата: „тя се преражда по-силна и млада; символ на безсмъртието, на божественото и любовта”, червено-бялата любов.

Виктория Танева