Футболните националисти пеят химна заедно, после се колят из уличките

 

Мачове от последния кръг на „А” група започват с едноминутно мълчание. По трибуните се издигат национални трибагреници, а знамената на фракциите са обърнати – знак за протест, война и т.н. На плакати се появяват в различни сектори „Ангел и Павел – не сте забравени”, „Нищо не е забравено – нищо не е простено” и т.н. Химнът ехти като на мач на националния отбор, само че без музика и диктор, а подет спонтанно от привържениците. Пеят от всички сектори – домакински и гостуващи.

 

Нов съвременен феномен ли е това – обединение в месеца на Съединението и Независимостта? Помня, че преди две години се бе появил един транспарант „Българските ултраси – единствените пазители на българщината днес” и тогава го приех за чиста доза истина, съгласих се с неговото становище, дори защитавах тази теза. След последния кръг от „А” група, който завърши в понеделник, вече силно се съмнявам в неговата истинност.

 

Феновете на „Ботев” пуснаха декларация на сайта си bultras.com, в която заплашват беройци: „Пазете се много добре по стадионите на България!”, защото обиждали отбора им (асоциациите с националните герои не са по вкуса ми). Наближавало и кървавото дерби ЦСКА – „Левски” и затова ултрасите им решиха, че трябва да затвърдят реномето му на такова. Бензиностанции, входове на жилищни кооперации, тъмни улички. Палки, бухалки, ножове. Обири, побои, болници.

 

Да, това са същите момчета, които до преди няколко часа по стадионите са държали портретите на Левски, Ботев и Раковски, пели са „Мила Родино” и „Шуми Марица”, имат татуировки „Свобода или смърт”, обръщали са родния трибагреник в знак на война срещу безхаберието на институциите, допуснали случаи като в Катуница. Много хубаво, много патриотично. И какво правят някои от тия момчета от първите редици след мача? Въоръжават се, дебнат, вкарват в болница другите като тях, дето от отсрещния сектор са пели химна и са опънали трибагреника.

 

Те пък им се канят скоро да ги издебнат и да сменят ролите. Абе, нали сте националисти, нали сте новите български герои, излезте тогава на поляната и се разберете като мъже веднъж завинаги. Защо е нужно цял град да будува и да трепери от нощните вандалства? И защо не насочите усилията си към истински смислените неща, от които българското общество би имало полза?

 

Не можеше ли това време и енергия младите ултрас-патриоти да оползотворят по друг начин? Например да изпращат от спирки до входове беззащитни жени, за да не пострадат от грабеж? Да патрулират по квартали, за да пазят от посегателства децата на България? Да работят допълнително, за да подсигурят на бъдещите си деца по-спокоен живот и по-добро образование? Да правят деца и да ги отглеждат в България? Не е ли това патриотичното!?

 

Няма ли с това да се противопоставят на „циганизацията” на населението, на битовата престъпност и на полицейското бездействие, които изтъкват като най-големите си страхове. Не, те не биха го направили. Защото за тях национализмът е просто поза, зад която прикриват десетките си грехове – престъпност, насилие, безразличие към българското. А Катуница стана поредната трагедия, която ни обедини измамно.

 

Остана ли нещо истинско в българския футбол, щом и по трибуните вече властва мерзостта?

 

Стоян Генов, Новинар