Куците прохождат, когато срещнат Левски

 

За ЦСКА и Левски се е изказвал кой ли не. Сега в. "7 дни спорт" намери да коментира...свещеник. Стефан Паликаров е ефимерий при параклиса на Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски", но очевидно и футболът му е страст. Ето неговата гладна точка:

 

Хем са скъпи, хем не струват - що е то? Ама, разбира се, футболистите на ФК Левски и ФК ЦСКА. Нарочно не го пиша ПФК, защото не виждам нищо професионално в тях, въпреки че така ги водят. Може и да греша, разбира се, но не са го доказали. Между нас, обикновените читатели и фенове на футбола, и тези футболисти има по една прилика и една разлика. Приликата е, че изглежда и по всичко личи, че  не сме професионалисти - и ние, и те, футболистите. А разликата е, че те - футболистите, взимат по една шапка пари, въпреки че май не са по-добри от нас. Ако трябва да сме докрай обективни, в ЦСКА не взимат пари, но поне имат да взимат много. Което донякъде успокоява.

 

Футболистите имат да взимат, а шефовете имат да дават, следователно са... квит. Предлагам на шефовете на ЦСКА, ако мислят да не плащат или не могат, да заложат в договорите още при подписването им, че заплати ще се дават на всяко 29-о число през февруари. Който си изчака високосната година, ще си получи парите. Който не - работил е от любов към спорта.  Макар че това нашето в "А" група спорт ли е?

 

Иначе най-обичаме, когато някой казва ЩЕ. Това бъдеще време е изпълнено с прекрасни мигове, с трепетно очакване. То обикновено е цветущо, красиво, пребогато. А ако е футболно бъдеще, е изобилстващо с титли, купи и  Шампионска лига, разбира се. Без нея обещанията не са изпълнени със съдържание. Без тази Шампионска лига сякаш думите са равни на нищо. Единствените реални лиги обаче са тези на феновете, които се спускат из устата им, когато им заговорят. Мечтаят и се лигавят като куче пред кебапчийница. Ама как хубаво ухае титлата с гарнитура от купа и европробив.  Но уви, винаги има едно голямо НО. Когато метнат на песа кебапче, тогава и някои столични клубове ще спечелят титлата. Възможно е да се случи, но няма да е толкова често, колкото им се иска и на феновете, и на месарското куче. Титлите все взеха да ходят в провинцията.  Хубаво е, че поне Лигата дойде в София. Шампионската. Затова вместо да се делим, да отидем всички. Защото Левски повече няма как да ни я докара, а за ЦСКА да не говорим. То други отбори в София май не останаха.

 

Говорим за отбори, не за тленните останки в "Надежда" и "Овча купел". Така че да отидем на мач в сряда. И да се помолим. Кой за каквото иска. Едни Лудогорец да бие, други да видят любимите си ЦСКА и Левски. Но да се помолим на стадиона в сряда. А и хубаво време ще е, не е за стоене вкъщи.

 

Има и една опасна заигравка, която не се знае как ще приключи. Феновете на ЦСКА се радват на новите собственици, но защо наоколо витае лошо предчувствие? Спомняме си как същият този нов собственик беше прогонен като прокажен извън града (разбирай клуба). Такова е било отношението в Стария Завет към болните от проказа - гонили са ги извън града, докато не оздравеят или не умрат. Не беше любен (въпреки желанието на цял един стадион), нито пък тачен и никой не милееше за него, но ето че дойдоха други времена, в които той  е посрещан като герой и дори спасител на този славен клуб . Странно нещо е човешката памет, а за логиката да не говорим. Да посрещнеш прокажен с радост, без да предполагаш, че и ти ще умреш след това, е висша форма на глупост. Работата с ЦСКА прилича на това как едни бедни продават нещо скъпо на други безпарични, но най-вероятно нито едните ще платят, нито другите ще получат.

 

Въпреки това ЦСКА показва учудваща воля за живот. Клубът не е жив реално. Няма пари, но за сметка на това си има много дългове. Никой не го иска, обаче има прекрасна публика. Публика, за която си заслужава това изкуствено дишане и реанимация на жив труп. Само това му остана на клуба - публиката. Както се казва, примерно, ако клубът фалира един ден, ще прилича на обичан от много хора отишъл си човек. Погребение с много народ и опечалени. За него ще жалят и свои, и чужди, при това искрено. Дано обаче не се случи.

 

Като споменахме думата „реанимация" по-горе, няма как да не се сетиш и за Левски. Те са лекари за много прокуцали отбори. Който се срещне с Левски оздравява и се затичва към нови подвизи. Те реанимираха и излекуваха много слаби и окуцели отбори. Сините дават самочувствие на мнозина. Там пък е точно обратното - имат шефове, които плащат навреме и не малко, имат средства, но публиката се обиди и не подкрепя отбора. Разбираме ги феновете - писна им да ги залъгват с калъфки, които са твърде скъпи като цена и горчиви като вкус. Не бива да се сърдят на шефовете, защото те са точни към отбора си. Имат добър треньор с дългосрочни цели от цяла една година. Ако постигне дългосрочните едногодишни цели, може и да подпише дългосрочен, направо безкраен...двугодишен договор.

 

Успяха и с Вутов. Това наистина си е успех. Момчето показа дух на левскар и остана в отбора, въпреки, че го поискаха от Италия. Някои казват, че е сбъркал, други направо че е луд. Обещаха му да градят отбора около него, но няма да почва титуляр, защото е...хилав физически. Ми дайте му един сандвич да укрепне. Как ще се гради отбор около някой, който не играе като титуляр. Изградете отбор тогава около Батков - определено не е хърбав.

 

Погледите вече са отправени извън София и това е съвсем нормално. Там се работи наистина правилно с правилен футбол и подход. Свидетели сме на исторически момент, живеем във време, в което има смяна на позициите. Софийските отбори вече няма да са единствените фаворити за титлата, а скоро може и въобще да не са фаворити за нищо. Защото така и не изгониха търговците от храма. А само публиката.

 

Стефан Паликаров, "7 дни спорт" (ефимерий при параклиса на Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски")