На 4 май великият футболист щеше да навърши 70 години

 

Незабравимият и непрежалим Георги Аспарухов на 4 май щеше да навърши 70 години. През тези 70 години той живя само 28, през останалите беше мит, легенда, идол, икона. За своя клуб Левски и за цяла България. Реално кариерата на Гунди като футболист продължи 11 години, а поне още толкова съдбата жестоко отне. На него и на всички, които и до днес го боготворят. За тези 10 лета Аспарухов изигра над 300 мача и вкара над 200 гола. Беше избиран за най-добър футболист и спортист на България. Влезе и в десетката на "Франс футбол" за най-добър футболист в Европа. Игра на три световни първенства, участва в уникални и незабравими мачове на Левски, ботве и националния отбор на България. Превърна се във всеобщ любимец, уникален пример за изключително спортсменство, кавалер на красивия и вълнуващ футбол. В своята кариера е гледан на живо от населението на две сегашни Българии. Днес името му символизира най-прекрасното от най-великата игра.

 

Какво обаче не му се случи в тези 42 години, в които жестоката съдба направи така, че да го няма на този свят?

 

Аспарухов със сигурност щеше да участва на четвъртото си световно първенство в Германия през 1974 година. Щеше да бъде част от отбора на Левски-Спартак през славния период от 1975 до 1979 година, когато "сините" срещнаха в знаменити евроспектакли Барселона, Реал, Атлетико, Милан и на два пъти Аякс. Не е трудно да се досетим кой със синята фланелка би изглеждал като равен в славата с Кройф, Неескенс, Щилике, Ривера, Крол. Не е трудно да се досетим какво би постигнал Георги Аспарухов като треньор и ръководител с неговия интелект, с разбирането му за футбола, с всичките си човешки добродетели. Пропусна естествено и десетки значими мигове в личния си живот, защото, колкото и да е притежание на масите, той имаше право и на собствено щастие. За всичко пропуснато има една-единствена компенсация и тя е изразена само в една дума - "Признание"! 42 години него го няма, а спомените така и не избледняват. Чувствата и емоциите, които предизвиква само споменаването на сакралната дума "Гунди", остават все така силни и въздействащи. Никой не остава безразличен. 42 години го няма, а присъствието му все така силно се чувства навсякъде около нас.

 

Дали само смъртта направи Гунди легенда? Естествено, че не! Без съмнение този човек е имал магическо присъствие. Озарявал е живота на другите, създавал им е усещането за собствена значимост. Докосването до неговата аура е придало друг, много по-съществен смисъл за съвременниците му. Най-важното - Гунди е притежавал божествената дарба да прави хората щастливи. Тези, които са играли до него или срещу него, и тези по трибуните. Всеки един от тях по своему се е облагородил от срещата с Георги Аспарухов. Това е в основата на мита и легендата. Гунди никога не си е отивал от живота за тези, които го обичат и пазят спомена жив и свеж, все едно, че вчера са го гледали на терена. Все едно, че вчера им се е усмихнал по само неговия чаровен начин. Гунди живее в тях и чрез тях. Едно особено озарение се появява около почти всеки човек при соменаването на името на Гунди! Неизлечимо усещане за щастие и всемирна хармония.

 

Георги Аспарухов е играл във време на големи футболни артисти. Всеки един от тях обаче е заличил в себе си амбицията, гордостта, самочувствието, дори завистта и е признал Гунди за най-големия. Виртуози и гении като Иван Колев, Якимов, Цанев, Соколов, Бонев, Котков са признали безусловността и неоспоримостта на величието на Георги Аспарухов. А с пълно презрение трябва да бъдат подминати нелепите опити в наши дни кумирът, идолът да бъде свален в калта. Нелепо и жалко занятие!

 

Почти никога не започвам изречение с аз, защото смятам тази граматическа форма за класически израз на арогантност и ярко доказателство за зле прикрит комплекс за малоценност. Правя изключение само заради титана Георги Аспарухов. Аз съм много мъничък, а той твърде голям и затова винаги, надявам се добросъвестно, използвам всяка възможност да се докосна до неговата възвишена аура. С благоговение, с респект, с любов, с възхищение, това са емоциите, които той предизвиква у мен. Съжалявам дълбоко, че поради възрастови причини така и не успях да го гледам на живо и през годините разчитам знаците по спомените от старите ленти. Никак не е трудно обаче да се убедиш, че всичко казано и написано за него отговаря напълно на истината. И дори не е достатъчно силно. А картината е ясна като слънчев ден - препълнени трибуни, мачът започва, високият, красив, елегантен играч с номер 9 се понася стремглаво към вратата на противника. Съпрениците срещу него не представляват никаква преграда. Докосва топката с божествени движения, дриблира, жонглира, преодолява с лекота един след друг противниковите играчи. И следва едно извисяване във въздуха с миг задържане, след което следва най-точният удар с глава, който светът някога е виждал. Гунди, обичаме те! Ти никога няма да си отидеш от нас! Винаги ще има сълза за теб в очите ни! Ти си Ангелът, който ни очаква на входа на вечността!

 

 

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"