Под сълзите на небето стадион "Георги Аспарухов" изчезна.

 

Вярно, сринаха само сектор "А", който обаче беше символът и отликата на "синята" арена. Останаха три (почти) обикновени на вид трибуни, обречени също да ги няма след години.

 

Стадионът изчезна за пет секунди. Изчезна материята. Магията остава. Мястото остава. А в рамките на един човешки живот - за почти 50 години мачове - то е напоено с възторга и мъката, със сърцата, умовете и душите на стотици хиляди, стъпвали някога там.

 

"Георги Аспарухов" изчезна, за да се завърне. Но от вчера до месец май догодина там ще властват отломки. Все пак остана един символ, който да свърже вековете - кулата с часовника. Там е и паметникът на Гунди, и красивият параклис "Св. Георги", а там вовек си остават и усмивките, и сълзите.

 

Всичко мина по план. Десет взрива през половин секунда сринаха 20-те носещи колони на козирката на принципа на доминото. Хронометърът на "Труд" засече общо 5,81 секунди. Тътен, прах, отровен въздух, водопад от отломки. Днес отново задействат багерите и камионите да изнесат бетона, арматурата и земления насип.

 

Остана и пустош някак, и тъга, защото все пак е по-добре да виждаш любовта си. И дори следващата да е по-млада и по-красива, спомените спояват обичта, нали? Минути след взрива пуснаха прекъснатото от полицията за четвърт час движение по бул. "Владимир Вазов". Десетки автомобили спираха на аварийни светлини, за да слязат хората и да погледат чудото невиждано. Арената на името на Гунди цял ден беше атракция. По обед продавач на пазара каза, подавайки батерии: "Ще снимате стадиона ли?"

 

Край сектор "А" - докъдето допускаха загражденията - часове преди тътена се трупаха десетки, изредиха се общо стотици, няма съмнение. Поспираха за минути, качваха се по оградата да погледат с любопитство и носталгия.

 

Към 15 ч полицията отцепи района на стотина метра наоколо с ленти и постове. Бдяха десетина патрулки. Пренасочваха хората.
По ниското имаше малко зрители на взрива. Но например на спирката на тролейбус №1 на бул. "Вл. Вазов" се струпаха 20-ина. Към 16,15 ч наколо изведнъж нахлу и паркира стадо автомобили - явно за шоуто.

 

Основна "трибуна" се оказаха околните блокове. Стотина души публика накацаха по покривите на десетина блока наоколо. При взрива от прозорци пробляснаха стотици светкавици на фотоапарати. Явно зрителите бяха хиляди - повече, отколкото на някои мачове.

 

Поплака си и природата.

 

Половин час преди взрива остър вятър виеше бодящи капки дъжд. Минути преди тътена в 16,31 ч бурята утихна. Само ръмеше. Мистика? Благо свише?

 

Лекият дъжд обаче се оказа идеален. Вдигнатият огромен облак прах бързо уталожи пушилката. Във въздуха остана само смрадта от изгорелия перунит.

 

Общо над 350 кг от взривното вещество бе поставено в повече от 1000 дупки. Обявиха, че всичко е минала по план. Така и изглеждаше.

 

Поражения няма. Телени мрежи пазеха огромните стъкла на близката фитнес зала, параклиса, заведението.

 

Паметникът на Георги Аспарухов обаче не видя зрелището. Статуята на Гунди бе обвита в телена мрежа, а после в найлон и заприлича на творение на "опаковчика" Кристо.

 

Три едри фигури от "синята" историята от три поколения наблюдаваха сриването. До стадиона се появиха Кирил Ивков, Николай Илиев и Христо Йовов. А легендарният Наско Сираков написа във фейсбук: "Изпращам с умиление, любов и велики исторически футболни спомени любим стадион!"

 

Нататък? новият сектор "А" ще започва 8 метра по-навътре, пространството пред входовете ще е далеч по-обширно. Трибуните ще бъдат приближени много повече до терена - ще бъдат на разстояние от 4 до 6 метра. Ще цари лукс с ВИП ложи за по десетина човека, ресторант за избрани зрители, музей, запалянковски магазин, какво ли не. Красиво, модерно, на цена между 10 и 15 милиона лева.

 

Въпреки руините напролет ще се играят още няколко мача - вероятно три. Но новата арена - живот и здраве - ще бъде открита чак на 24 май 2014 г. За вековния юбилей на клуба. И пак ще се казва "Георги Аспарухов". Но стадионът ще е съвсем различен и нищо чудно да има и добавка към името. Спонсорите дебнат.

 

Да, времената са други. Но е хубаво, че за половин век живот изчезналият вчера стадион на "Левски" подари достатъчно незабравими мигове. Така трябва да се изчезва.

 

Ростислав Русев, Труд