Чудя сe: Как е възможно, отбор, чийто квартал е от сорта на Ла Бока да бъде наистина сериозен тим с трофеи, популярен в цял свят, и дал на света може би най-блестящото футболно творение в лицето на Марадона? Представяте ли си например Монмартър в Париж или Арбат в Москва да произведат дори някакви дребни футболни подобия на Бока Хуниорс? Невъзможно! Нали тези квартали са със съвсем друго предназначение. В тях има изкуство, има часове приятно прекарано време с приятели. Всичко друго, но не и екстремни футболни страсти.

 

Явно обаче в Буенос Айрес са успели. Кривнете няколко пресечки встрани от „Каминито”, оставете туристите да чакат ред за снимка с фалшивия Диего и елате в неговия истински дом – Ла Бонбонера, емблематичния стадион, приютил един от двата местни гранда. Другият е Ривър Плейт. Сега обаче сме на тема Бока.

 

 

Нормално е всичко наоколо да бъде в тези, сякаш единствени цветове – син и жълт. Графити, балкони, накачени артикули пред многото магазини с клубни артикули – всичко сякаш сочи към храма.

 

Когато вече сме вътре, за пореден път се питам: Защо цял един централен сектор на този стадион е направен единствено и само за нуждите на местните баровци? Съвсем малко места долу ниско за простолюдието и много остъклени етажи, където стоят богатите фенове на Бока. Сред тях често, по привилегия, е и самият Дон Диего. Често сме виждали кадри, на които той е с дъщеря си или с жена си и гневно ръкомаха по съдията или бурно се радва на гол. Да обхождаш с поглед тези места, както и терена, където той е играл години наред, е някак си вълнуващо. Макар и по този дистанционен начин. Затваряш очи и все едно си на мач, заедно с останалите ревящи 50 хиляди гърла по трибуните. Насред стадион, носещ комично името „Ла Бонбонера” (Шоколадовата кутия). Да си там е по-вкусно от шоколад.

 

 

Всъщност в нито едно от чаровно мизерните бюфетчета на стадиона не продават кутии с шоколадови бонбони. Продават предимно някакво бледо подобие на хот-дог, всъщност обида за кулинарен рай като Буенос Айрес. Но въпреки това е вкусно, не само защото е небрежно евтино. А защото е част от историята. Защото този бюфет, и онзи на съседния сектор, и онзи на отсрещната страна, съществуват в този си вид от десетилетия. Възможно е и продавачите да са същите. И да са приели това място от своите бащи. Защото Бока Хуниорс – и кварталът, и отборът са носители на твърде голям исторически багаж. Над рафта с няколкото пластмасови туби с кетчуп и горчица е залепен плакат, всъщност снимка от мястото зад вас. С горд надпис: “Добре дошли в най-лудия град на света – Ла Бока, Аржентина!” И после се попитайте, защо ли Диего е тръгнал точно оттук…

 

 

Ники Александров, flashspotting.wordpress.com