През последните дни след злополучния случай на стадион „Нефтохимик” със запалените знамена на футболен клуб „Черноморец” или по-точно казано „Шаран”, видях как всички мишки – врагове на Нефтохимик излязоха от дупките си и започнаха да бълват огън и жупел срещу нашия любим отбор – Пламен Киряков, фенклубът на шараните, както и 80 % от медиите в града, които отново започнаха да ни наричат с името „Нафтекс”, но за това малко по-късно.

Как се почувствах след като разбрах за инцидента. Ами честно да си призня не ми стана никак приятно и си помислих: „Добре, как може една седмица да си говорим как не трябва да има инциденти, как не трябва да правим мизерии и в крайна сметка как можа да се получи точно обратното”, тоест един вид „осъдих” случката, но въпреки това бях убеден, че клубът в лицето на ръководството трябва да ни защити, независимо дали вярва в невинността на нашите фенове или не вярва. След като допълнително поразмислих и започнах да виждам как абсолютно всички започват да ни плюят, да ни осъждат, да говорят как отново трябва да бъдем изгонени от нашия, пак повтарям нашия стадион, нашия, нашия, нашия стадион, си казах: „По дяволите, това не е нормално”.

 

Първо плешивата шматка Пламен Киряков излезе пред всички медии и започна да се държи като господаря на света и убедено да твърди, че е: „пазителят на стадион „Лазур”, „че е сложен на поста си, за да защитава стадион „Лазур”, „че ще ни изхвърли от стадион „Лазур”, и че не прави компромиси”. ... Тук нещо ми прищрака и всъщност нещата напълно ми се изясниха, а именно как и с какво право Пламен Киряков ще коли и ще беси на стадиона, който не се казва „Лазур”, а винаги ще се казва „Нефтохимик”, как човекът, от който сме чували стотици лъжи, и то в очите, ще се показва пред медиите и ще говори как няма да ни пусне на нашия стадион... Разбирате ли колко е абсурдна ситуацията, в която сме поставени. Човек, който ни е направил стотици мръсотии да се чувства недосегаем на стадион „Нефтохимик”, да се чувства много над нас на стадион „Нефтохимик”, да чувства, че може да ни изгони от родния ни дом – стадион „Нефтохимик”.

 

Нека поговоря и за медиите. Вчера видях в 4-5 медии да бъдем споменавани като „Нафтекс, отново... Убеден съм, че това вече не е грешка, а е направено единствено с целта да бъдем провокирани. Около 8 месеца работих като журналист в един новинарски сайт, някои от вас сигурно са ми чели статиите и коментарите за Нефтохимик. Прези тези месеци имах възможността да се убедя за каква шаранска клика става въпрос сред бургаските, спортни журналисти. Около 80 % от тях са гъзолизци на Събев и използват всяка удобна възможност да пишат срещу нас. По пресконференции на шарана примерно има един журналист, който винаги сяда на първия ред и задава възможно най-малоумните и удобни въпроси на ръководителите и треньорите на Черноморец, доста известен в Бургас е този журналист, сигурно го знаете. Разбира се има има и още 20 %, които пишат реално, примерно един приятел от Черноморски фар или момчето от burgassport, което не познавам, но така или иначе по-голямата част от спортните журналист в Бургас са шарани и лижещи гъза на Събев, които никога няма да задават неудобни въпроси на хората от Черноморец.

 

Заговорих за фенове на Нефтохимик и на Черноморец сред журналистите. Може би трябва да кажа и някои други факти. Примерно човекът, който представя пресконференциите на Нефтохимик, а именно Евелин Кузманов. Първо трябва да спомена, че съм си говорил с него, сядали сме на една маса и той ме уреди да направя едно интервю с Порточанов, както и с Милен Георгиев, и може би човекът ще прочете какво съм написал и ще се обиди, но така мисля, така разсъждавам, така го чувствам. Та според вас нормално ли е да си казвал преди една година:”Отборът на Бургас за Черноморец”, а на един турнир в спортен комплекс „Изгрев” преди няколко месеца го чух как казва:”Отборът на Бургас Нефтохимик”, ако за някои това е нормално, за мен не е. За мен във футболен клуб Нефтохимик трябва да работят основно хора, които вярват и чувстват Нефтохимик близо до сърцето си!

 

Тук вече стигаме и до най-основния въпрос. Какво наистина футболисите, ръководителите, PR-ите чувстват в сърцата си и какво чувстваме ние, феновете. В едно интервю с Милен Георгиев, човекът ми каза:”Макар аз да съм от Нефтохимик, при нас футболистите няма чак такова разделение между двата градски отбора, като при вас феновете, ние сме професионалисти”.

 

Да, явно те са професионалисти, явно и ръководителите са професионалити, явно и пресаташетата са професионалисти и правят това, което им се каже, както и го говорят. Най-общо казано на тези хора не им пука чак толкова за отбора, колкото на нас, и никога няма да им пука чак толкова, разбира се има и изключения, но са малко... Аз ако бях президент на Нефтохимик, никога нямаше да назнача на постове хора, работили в Черноморец, но това съм аз. Никога примерно не бих изгонил футболист като Емо Данчев, който би служил за огромна мотивация на феновете, ако щете само за талисман да стои, пак би било добре, само за купата да играе, той би служил за тотална надъхвация на привържениците на Нефтохимик.

 

Отборът на Нефтохимик е равен на феновете на отбора. Шефовете на клуба ще се сменят, футболистите ще се сменят, но феновете никога няма да се сменят!

 

Заради нас този отбор продължи да съществува и ще продължава да съществува, така че да, случи се инцидент на последния ни мач, но в английския език има един много хубав израз: „Shit happens”, или просто „Глупости(лайна) се случват понякога”, това е положението. Реално няма как 1000 човека да бъдат накарани да бъдат напълно мирни, а тези глупости, за да не се случват повече, трябва да си ги изчистим между нас.

 

Ние, феновете, сме хората, които възродиха Нефтохимик и макар с помощта на президентите на отбора, като покойния Жоро Танев, като Вальо Каравълчев и Николай Филипов, едва ли тези хора щяха да купят отбора ни ако не бяхме ние – феновете.
Ние ходим по мачове на Нефтохимик най-вече заради атмосферата, която създаваме и, от която ставаме част, ние сме Нефтохимик и винаги ще бъдем!

 

Заради нас кметът на Бургас продължава да ни гласува доверие и ще продължава да ни гласува, просто защото сме много и освен, че сме много, сме единни и трябва да продължаваме да бъдем единни!

 

Ние феновете ще бъдем на Храма, ще бъдем и на Езерото ако трябва, защото такава е нашата съдба и вярвам, че една година песента ни ще стане реалност, а именно:”Чак тогава ще умрем”!

 

Дали ще сме в Долно Езерово, дали ще сме на Храма, ние ще сме там!

 

Ние не сме просто от Нефтохимик, Ние сме Нефтохимик!

 

green white