ЗАЩО ИЗДАНИЕТО "ВЕЛОСИПЕДИСТ -1948" Е ПРЯК НАСЛЕДНИК НА "КАВАЛЕРИСТ' – 1923

 

Аз сън запалянковец от времето, когато в сектора на нашите едва прохождащи опоненти имаше по трима-четирима със средно образование. В градския транспорт и строителството все още приемаха без такива удостоверения, за Кремиковци да не говорим – там беше "цеденевия до шия". Милиционерите също бяха 99 на сто от селата, можеше и четъврто отделение да са нямали, тогава подходът към кадрите беше класово-партиен. Селчовците бяха инструктирани в коя част на стадиона се намират "хуните', и как да постъпват с тях. По адрес на униформените, /стъкнати с петолъчкови фуражки, петолъчкови копчета по курките и пристегнати с колани с лъскава петолъчка отпред/, непрекъснато валяха остроумия.Спотанно избухваше смях, а един добре познат на "синята общност" зевзек си носеше войнишка тръба, на която засвирваше любимият кашишки сигнал "Чорба-каша, чорба каша...". Мильовците погваха да отнемат тръбата, тя се предаваше по редовете, докато в другия край на реда някой се пробва със сигнала. Весело да става, тогава още го нямаше и фоклорният репертоар, който сега запълва почивката между полувремената...

 

Връщам се близо половин век назад не за да се заяждам днешния най-солиден сектор Г – той наистина е уникален, а онези трима-четирима първи среднисти би трябвало вече да правят компания на Ицо и чичо Пенчо в алеята на славата. Много се промени всичко, просто едно цяло футболно Кремиковци израстна пред очите на нашето поколение. Както би казал водачът Дуче за този случай – ние строяхме Цеденеа, цеденеа строеше нас...

 

Но аз не съм подхванал току-така тези стари спомени за пионерите в армейската агитка,  намерението ми е първо да се възхитя, а после да подиграя най-големият подигравач на любимия ми "Левски".

 

Това е фейлетонистът от хумористичната рубрика "Велосипедист", на сайта "рецидивист"...

 

Първо да направя комплимент на цялата червена общност за това, че е успяла да излъчи не просто един пореден свой среднист, но и той да клони към цивилните интелектуалци,с каквито автори бе характерен червения хумористичен печат от Христо Смирненски, през Ангел Тодоров, та до виртуалните хиени на перото като Таварищ Маузер. Но аз ще се върна и към наследтсвото и традициите на хумористични издания от двайсетте години, когато се е списвал софийският гарнизонния вестник "Кавалерист", най-близък по дух и верноподаничество със споменатия съвременен сайт , където се труди споменатият фейлетонист Кольо.

 

"Кавалерист" е най-близкият до обкръжението на царските офицери, създали и поддържали футболен клуб АС-23. Както стана известно 80 години по късно, това е било нелегалното наименование на клуба "армейски социалист 1923 г,задействан  след погрома на Септемврийското народно въстание, водено от другарите Димитров и Коларов.

 

Същото издание /"Кавалерист"/, редактирано от комуниста под прикритие Яначков, е давало простор на много публикации, насочени срещу "лозенското футболно зло", за каквото е обявен създаденият в местността Могилката футболен отбор, соткраднатото /през нощта на 23 срещу 24 май 1914 г/ име на Апостола Васил Левски. Също така са любопитни дописките  в "Кавалерист", в които се дава информация за най-великите победи на ас-23 /армейски социалист 1923/. Отборът на царските офицерчета /под прикритие/ е постигал победи над лозенското зло /с откраднатото име/ с резултати от порядъка на 12-13-14 на нула!/Виж Петко Суровянски и Христо Графа. И форумеца Говедоебач, разбира се, ако имате път към Клиниката. Той е пряк наследник на всеки царски офицер, ритал топка под прикритие.../.

 

Но да не се отклонявам от моите хвалебствия към хиената на перото – Кольо Колелото, който поддържа традициите на червения хумор от преди 80 години чрез констанната си рубрика в сайта на "антитата".  Като едро скроен автор, Колелото не се занимава със ставащото в неговия гарнизон, там нещата се движат от пернишките му поръчители. Тук също има прилика – изданията, гравитиращи около АС-23 /армейски социалист 1923 г/ са били под наблюдението на царски цензури. Към днешна дата хуморът под перото на Колелото се следи и направлява от кралските цензури от двореца в Перник.

 

Можем да злоупотребим с този факт като припомним, че в последната  Кольова творба  нямаше нищо за най-новото "рязане на живо месо" от снагата на харизмата.

 

А с харизмата,  за кой ли пореден път,   властите постъпиха едва ли не както царските офицери след атентата в църквата "Св. Неделя" .

 

На западната ни граница героите ни от либийската революция са били брутално отклонени от пътя им към Европа и Холандия,  и насочени към азиатските зимни курорти в Деарбекир.По време на граничната процедура, според липсата на повече петолъчкова информация, от мъчениците ни са взети отпечатъци на пръстите, натривки и всякакви други проби... На това е трябвало да се подиграе сатирикът-велосипедист. Но  е предпочел да се задълбае в любимата си тема за мъжката красота и прави на пух и прах прическите на левскарите Тонев, Батков и Николай.

 

/Ако си спомняте, Кольо Колелото със същата изтънченост критикуваше клипа с "банана" на Христо Йовов. Преди това се е забърквал в спорове около "парчето" на Гара Дембеле.../

 

Но къде време да се заниомава с натривките и отпечатаците, взети от  на "войните на исляма", както в Триполи са объркали нашата делегация. Защото  вече уточнихме какви са нашите армейци -  преки царски наследници от двайсетте години,какви войни на изляма.  И атентаторите в храм-паметника нямат нищо общо с някоя друга вяра, това са си били наши си "християни под прикритие...

 

————————–

 

Да си завършвам "говеждата реплика" с извинението, че наистина доста често се меся в редакционната политика на сайта, в който се труди фейлетонистът Кольо Колелото. Но нямаше да бъде така, ако повечето автори там не прилчат на специализиран отряд за бързо и безотговорно плючене на българския футболен клуб "Левски". А за мен това е кауза и се чувствам предизвикан и лично засегнат.

 

Пък това, че оплакващите се от геноцид  върху  цска   прилагат  същото върху блога на Драгой,  не ми е толкова фатално в мрежата  вече ни знаят и без  този линк. Но не е честно  Кольовци да си упражняват "червевния смях"  в безброй  лъжи и инсинуацци,  а ние да не можем да отговаряме на мястото, където сме засегнати. Защото и във форумните мнения  по-особените левскарски мнения се трият на час. Но не ми се ще отново да правя препратки към далечаната година, когато "армейци под прикритие", са създавали царски футболни клубове или са залагали бомби в църквите. С това дори Кольо не би посмял да се помайтапи..

 

————————–

 

Инак, ето какво е казал един "левскар под прикритие" точно преди 100 години:

 

"Журналистика е, когато искаш да печаташ неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко друго е пиар".

 

Казал го е Джорж Оруел, автор и на   "Свинефермата", но името на романа няма нищо общо със закачките ми към сайта Sport1.bg. Който всъщност е и демократичен, нека да не си кривим хептен душата...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com