Фундаментът на хуманитарното право в модерността се състои в отношението на държавната власт към всяка човешка личност с неизменна нагласа – израз на разбирането, че всеки индивид е живо същество, чието достойнство има значение и вътрешноприсъща ценност за реализиране на живота си по свои избор. Въпреки спецификата на своята рутинна дейност, полицията не трябва прави изключение и да се отклонява от исконното право на гражданското общество – дължимо уважение към всеки свободно крачещ по улиците човек.

 

Несъмнено би било много полезно – и естествено би увеличило колективната сигурност в обществото – ако полицията бе в състояние да праща в затвора редови граждани, смятани за заплашващи сигурността на другите, без протакането и възможните усложнения на съдебните дела. Всъщност би било от голяма полза, ако във войната с рекета, прането на пари и наркотиците можеха да се затварят хора, за които няма юридически издържани доказателства за извършено престъпление. Ние, народът, данъкоплатец и гласоподавател, не даваме на полицейските си сили такава възможност, колкото и голяма полза да би донесла, защото считаме, че човек разполага с правото да не бъде третирани по никакъв драстичен начин, произтичащ от волността на действията и преценката на хората, облечени във власт.

 

Пращането в затвора е крайна форма на робство в модерността и не може да се оправдае налагането на такава ужасна робия върху някого само по полицейско подозрение. Стремежът на властта да увеличи нощната тишина по улиците на Пловдивград по никакъв начин не може да бъде аргумент за полицейски произвол, освен ако полицаите не смятат, че животът на другите е по-малко ценен от техния. Така че политиката на полицията в Пловдив да осъжда публично в своите информационни бюлетини хора, заподозрени в престъпление без обвинение и без съдебен процес, или да се задържат хора, които не са сторили нищо нелегално, но са преценени от жандармите като опасни, е нарушение на правото за ненакърнимост на човешкото достойнство.

 

Възможно бе народът, като върховен суверен, да позволи на полицейските си служби сами да съдят онези, които са арестували, без да се допуска запознаване на арестантите с доказателствата срещу тях и възможността те да ги оборят, без съдебно преразглеждане на присъдата и това да бъде достатъчна справедлива процедура в случаите на улично насилие. Ала това не се е случило. Обратно, стигнали сме като общество до мисълта, че процедиране по такъв способ не би било достатъчно справедливо да оправдае огромната вреда и обида, каквато представлява пращането в затвора на група футболни привърженици, набедени за улични хулигани.

 

В сутрешните часове на неделя, 16 януари 2011, българската полиция с поведението си показа, че не смята хората от улицата за пълноправни човешки същества.

 

Защо граждани ще бъдат съдени, понеже са имали дързостта да подадат жалби срещу произвола на стражарите? Защо са задържани граждани, които изобщо не са влизали в пререкания?

 

colin bryce, Bultras.com