„Силата не е в това да не падаш, а в това да можеш да се изправиш всеки път”. Не знам кой и кога е казал тази мъдрост, но последните години имаше едни хора, които толкова често я изпитваха на гърба си, че падането и ставането се превърнаха във втора тяхна природа. Хора, които минаха през ада, но не спряха да вървят въпреки, че светлината от другия край на тунела не се виждаше, те вървяха и вярваха в по-добрите дни, защото мотото и девиза, на който се уповават е КРАСОТА, ВЯРА, БОРБА! Да, точно така, това са онези хиляди хора облечени в жълто-черно, които някои наричат хулигани, други лумпени, трети глупаци, а аз ги наричам бултраси и ботевисти! Благодарение на тях, Ботев Пловдив е още жив и то не просто жив, а по-жив от всякога! Благодарение на тях пловдивските канарчета пеят отново своята песен!
Хубаво е за българския футбол, че този отбор съществува, хубаво е и за Пловдив, но най- хубаво е за ботевистите успели да съхранят ботевизма през годините, въпреки всички премеждия през, които минаха те запазиха Ботев и съхраниха романтизма и харизмата, която този отбор носи!
Сигурно звучи изтъркано или пък надменно, но на Колежа романтизмът е още жив, когато влезеш на иначе доста овехтелия стадион, и усетиш заряда, които се носи във въздуха, ще можеш и да разбереш за какво точно говоря. Хората минаха през всякакви трудности, за да започнат всичко от начало. В група се оказа прекалено скучна и лесна за Ботев, но това не попречи на интереса на хората, които обикаляха села и паланки със своя любим отбор и пееха, пееха защото бяха свободни и щастливи!
Последният мач във В група, беше и перфектния завършек на лудия и един от най-колоритните сезони за Ботев Пловдив! Мачът беше и бенефис, на последния магьосник радвал хилядите жълто-черни сърца и то в най- смътното за тях време- ерата Д.Х ., затова и му се оказа голяма чест, дойдоха доста звезди на родния футбол, много пловдивски общественици и отново онези лудите бяха тук, напълнили своя стар и овехтял стадион, отново пееха и ръкопляскаха на големия артист , който излезе за последен път пред тях ! И се замислих, дали някога дядо ми е предполагал, че неговия любим и велик Ботев , които е смазвал родните грандове и е побеждавал големи европейски отбори, ще се радва така на влизане в Б ГРУПА- едва ли! Но ето че се случва ние ботевистите се радвахме на влизането си в Б група, макар и осъзнавайки колко нормален процес е това и въпреки че го знаех поне 4 месеца по-рано, заради огромната разлика с втория. Замислих се и кое кара всички тези хора да идват на Колежа отново и отново, въпреки че са виждали далеч по-добри времена- отговорът е прост: любовта към Ботев! Замислех се и дали някой ден, когато стана колкото дядо ми и аз ще съм отново тук и гласът ще ми трепери, когато разправям на внуците за великите футболисти които съм гледал, както той разправяше на мен за Чико, за Тумби, за Гунди, за Г. Славков, за П. Зехтински и т.н.т – после погледнах пълния стадион и Магьосника и всички съмнения в мен умряха, определено ще съм там и след 50 години!
До тук казах толкова много неща и нищо за романтизма, освен че е жив. А човек, който не е ботевист дори може би не вижда смисъл в написаното по-горе, смисъла е да въведа не добре запознатия с ботевизма човек в същността на изстрадалите жълто-черни души и съдби. Романтизма и харизмата на Ботев не идват от победите, които отбора е постигнал през 100те си години история, а идват от друго място. Идват от сърцата на хората. За нас няма значение отбора бие или пада ние сме винаги с него, да понякога не доволни, но винаги в най-тежките моменти, въпреки загубите или човекът грабил от най-милото ни, ние сме с клуба и емблемата и институцията Ботев Пловдив. За нас Ботев Пловдив не е просто футболен отбор, за нас Ботев е много повече е от забавление на края на изморителната седмица. Ботев е част от нас- семействата са ни от Ботев, децата ни са от Ботев, дори жените ни стават от Ботев, дядовци и бащи разказват на децата си за Ботев, те споделят разказаното с техните приятели, заедно ходят на стадиона, заедно плачат, заедно пеят, заедно празнуват, дори понякога заедно се бият и всичко това за Ботев Пловдив ! Романтизма идва от това да сме на стадиона не заради победите, а заради нас самите и името което браним! Победата е най-важното нещо във футбола, но не е ли по важно да си щастлив и горд от името с което се самоопределяш, дори когато си загубил. Не е ли някак си по- висше да си на стадиона в най – тежките моменти и да пееш, точно когато всички очакват да млъкнеш. Не е ли велико при най-големия позор на отбора ти загуба от кръвния враг с 4:0, ти да пееш така сякаш резултата няма никакво значение- ето това е романтизма Ботев Пловдив! Романтизъм е и да играеш красив и атакуващ футбол винаги и въпреки всичко, както Ботев винаги е правил! Винаги независимо от състоянието на отбора Канарчетата са излизали, за да се надиграват с противника без значение от името и титлите му!
В момента в Ботев изглежда се работи правилно – има добър и доказан треньор, чака се започване на стадион, ще има подготвителни лагери, ще се прави зимна селекция, поставят се цели, ще се прави база за школата и се случват още ред неща, които дават първите наченки от много години, че Ботев отново ще стане добре работещ и професионален клуб, в който играчи от цяла България биха играли с гордост. Всички тези неща могат да направят визията на Ботев по- професионална, дори по- европейска, но не заради тях хората ще са за Ботев, а заради безмерната си любов към жълто-черния клуб ! И не тези неща ще подържат Ботевизма жив, а магията, която се носи около Колежа ! Въздуха, стадиона , феновете, райето,дори песните който пускат преди мач по уредбата вече десетки години (Блю Канари, Тих бял Дунав ), както и разбира се атакуващия и агресивен стил на отбора през всичките тези години са нещата правещи ботевизма толкова магнетичен и романтичен!
За това и тук прагматиците трудно виреят, видяхме как един много ерудиран и добър специалист като Хубчев бързо си тръгна, резултатите бяха лоши, но не те го изгониха, а стила на игра, хората не могат да приемат на Колежа да излизаш без ясна идея за атака и това ги вбесяваше, хората искат да виждат своя Ботев дори когато е на земята да се опитва да е агресивен и да диктува играта, а не търпеливо да изчаква в защита и напред каквото стане! И на трибуните е трудно да срещнеш трезво мислещи прагматици, много рядко, почти никога не можеш да чуеш ботевист, който предрича нещо друго освен победа независимо от отбора дошъл на Колежа! Последният пресен пример е с Черноморец Бургас, които въпреки класата си и добрата си селекция бяха смазани, трудно се намираше преди мача човек, койот да каже”Абе няма да можем да ги бием тези”. Това е ботевизма , да вярваш винаги в това, което обичаш и да се бориш за него. Затова и докато се усеща тази магия около Колежа ще може да се твърди, че романтизма в Ботев все още съществува и дай боже в България да има все повече такива магнетични клубове, които да увличат по много фенска маса и придават повече чар на иначе позагубилото блясък първенство!
Недялко Шопов (коментарът е публикуван в Гонг)
коментари
RSS на коментарите по тази тема