Днес приключи един лош сън, който започна някъде в края на 2005-та и началото на 2006-та. А може би дори още в края на 99-та. Един собственик реши, че няма интерес повече да се занимава с ЦСКА и продаде титлата на вечния враг, а месеци по-късно продаде и клуба. 

 

От този момент нататък ЦСКА попадна в безкраен кръговрат на назначени от властта собственици (срещу съответните държавни поръчки и привилегии за фирмите на тези собственици), които нямаха или ресурс, или желание да ръководят този отбор. Кръговрат, в който са всички големи български отбори от 20 години насам (включително едни, дето се пишат все за големи морализатори). Тази порочна схема достигна най-уродливи измерения в ЦСКА, където едни назначени от държавата собственици (получили в замяна държавни поръчки за стотици милиони) не изпълняваха своя финансов ангажимент,  а вместо това източваха клуба и надуваха един дългов балон, който неизбежно се спука през 2016.

 

Тогава враговете празнуваха "смъртта на четирибуквието", а феновете трябваше да вземат важно решение. Не беше никак лесно да се вземе това решение - знаеше се, че процесът по осигуряване на приемственост ще е дълъг и ще отнеме години. Имаше реален риск да се избере грешната алтернатива. Единствените ни ориентири в този момент бяха сърцето и разумът. И двете ни посочваха, че това е пътят - собственик Гриша Ганчев и осигуряване на приемственост със старото дружество (след поне няколко години) чрез изкупуване на остатъчните активи и плащане на дълговете към държавата. 

 

Въобще не беше лесно през тези две години. Ежедневни злостни подмятания от врагове и бивши "приятели". Но най-трудното нещо беше МОРАЛНИЯТ РИСК, който поехме като фенове. Повярвахме, че това е пътят, заложихме всичко на него, но никога не сме имали пълни гаранции за избора си. Знаехме, че ако нещата се издънят и Гриша Ганчев ни подведе, просто ФАЛИРАМЕ МОРАЛНО - като хора и фенове. Ако бяхме заложили на грешната карта, щеше да излезе, че всичките злобни нападки на враговете ни са били основтелни - че сме хора без морал и чест, които са се продали срещу евтини обещания и сега са изхвърлени като евтини к*урви. 

 

Някои наши братя и сестри решиха да не поемат този риск. Да изчакат встрани и на завет, да видят как ще се развие ситуацията и да си дойдат обратно вкъщи тогава, когато вече всичко е ясно , битката е приключила и вече няма рискове.  Аз лично не им се сърдя и са добре дошли отново. Трябва да се прощава на приятел,  който е бил объркан и е сгрешил.

 

Но никога и при никакви обстоятелства не трябва да се прощава на предател. Предателят трябва да се презира, предателят трябва да бъде зачеркнат морално без никакви резерви, уговорки и условности.  

 

На онази дегенерирала измет от "1948", която се съюзи с враговете на ЦСКА и искаше да ни забие нож в гърба - за тях прошка не може да има , моралната им присъда е доживотна и без право на замяна. Знаят им се имената на всичките - не бяха кой знае колко много. За тях всеки от нас трябва да даде клетва, че докато сме живи, няма да ги допускаме до нашия стадион. И да спазваме тази клетва с всички средства."