Левски постигна единствената неотменима цел този сезон, а именно - класирането в Европа. То е важно по две причини. Първата е, че клуб, който инвестира в скъпи футболисти с цел да прави добър отбор и да се бори с Лудогорец, няма как да се лиши от приходите от Европа. Нещо повече, за да догоним Лудогорец, трябва още да повишим бюджета, да привличаме още по-класни и още по-скъпи футболисти. И всичко това да се случва без Левски да поставя под риск своето бъдеще с операция ала "Св. Лупий".

 

Втората е, че трябва да има някаква перспектива за новия сезон, а българското първенство само по себе си не е никаква перспектива. Нито за играчи, нито за фенове.

 

Нека само сравним днешната ситуация с тази преди един сезон. Днес имаме отбор с изграден гръбнак, солидна основна върху която може да надгражда Делио Роси или друг треньор. Има игра. Ако, разбира се, единственото измерение за качеството на един отбор е спечелването на трофей (в случая купата на България), то сезонът не е добър. Но ако основното измерение е това, което имаме налично за следващия сезон, то мисля, че за една година Левски извървя дълъг път и израсна много.Заслугата за това е само на един човек и този човек е Делио Роси. Писах много през целия сезон, когато всичко беше повече хипотези и вяра, че ако нещо се случва по правилния начин, то резултати ще има. Днес мисля, че резултатите от работата са видими, поне спрямо моите собствени критерии. Сега ще обясня и защо.

 

Според мен треньорът е най-важната фигура в един клуб и несериозното или лековато отношение към тази институция може да променя съдбата и да нанася непоправими за дълго време поражения. Мисля, че от около 5-6 години Левски има твърде лековато отношение към треньорския пост - както по отношение на тези, които го заемат (няма никаква сигурност и постоянство), както и по отношение на тези, които се назначават (липсват критерии).Не е лесно да се намери и добър треньор. В България качеството не е никак високо. Въртят се едни и същи имена, които поддържат в най-добрия случай прилично ниво, но без нищо специално. Единственото изключение е Станимир Стоилов. Всяка грешна стъпка по отношение на треньора може да срине всеки клуб. Виждате примера с Литекс. Сега ще имат колосални трудности да намерят треньор и могат да успеят само с див късмет. Лудогорец едва ли е много щастлив с Херо, въпреки огромното лицемерие, но и там, въпреки огромния финансов ресурс, не се справят никак добре с треньорските назначения и общо взето добре, че имаха Георги Дерменджиев.

 

В това отношение смятам, че Левски извади късмет, че успя да подбере име, което отговаря на едни строги, макар и доста семпли за съвременния футбол критерии - опит в големите първенства при засилена конкуренция, опит в Европа (което е главната цел), успехи с печелене на трофеи в различни първенства. Имах късмета да съм очевидец на завоя, който Левски направи от това да има лековато отношение към треньорски пост до това да проведе проучване и да интервюира подходящи кандидати. Почти съм убеден, че подобен късмет едва ли ще има в бъдеще, освен ако Левски не прави ранно проучване и следене на походящи профили. Разбира се тук говорим за много по-задълбочени критерии. И ще дам веднага един пример: успешна работа с наличен материал. Това е един от големите проблеми на Левски - всеки нов треньор зачеркваше почти целия отбор и искаше 10 нови. Пример за треньор, който работи добре с наличен материал в световен план е Юрген Клоп. Веднага посочвам и израстването на Ловрен в последните няколко месеца, играч, който при други треньори спокойно потъваше в посредствеността.

 

Далеч съм от мисълта, че Левски ще може да подбере скоро треньор, както го прави Арсенал с Унай Емери и стотици страници с интервюта и оценки по различни критерии. При Левски ежедневието е свързано с лавина от детайли, която е много по-важна. Например това, че трикрако куче се разхожда около тунела с футболистите, които пък тренират във фитнес в неизмазана част от строежа на стадиона. Но все пак с Делио Роси беше поставено някакво начало.

 

Сега за работата му с отбора. Той дойде и завари една странно селектирана банда, която едва не бе отстранена от физкултурниците от Сутиеска и беше разсипана от Хайдук, а в първенството място в средата изглеждаше реална переспектива след първите мачове. Той успя да сложи някакъв първоначален ред, след това прецени ресурсите, с които разполага. Раздели се бързо с Мапуку, който общо взето беше това, което е Левски в последните години - фойерверки на фона на много посредственост. След есента имаше реално добра двойка централни защитници, непостоянен Обертан и много други играчи с повече хъс, отколкото възможности. Зимната селекция беше мащабна, но за първи път от много време насам говорим за истински попадения. Паулиньо и Тиам са напълно достатъчни. Опита много схеми, рокади и ротации и накрая стигна до гръбнак точно за мачовете за купата с Литекс. Именно солидното представяне в тези мачове извади на преден план и играчите, които трудно биха били конкурентни, когато Левски трябва да качи още повече сегашното си ниво. Някои от тях са труден избор за раздяла. Например Прохазка, играч с огромно сърце, символ на един период, който беше адски труден за Левски, но и изпълнен с много посредствени резултати.

 

Колкото и да го обичаме, уви, трябва да вървим напред без него. Или Жорди Гомес, който изглеждаше огромен трансфер за хаотичния Левски в началото на сезона, но бъдещето му е по-скоро с поддържаща, отколкото с основна роля. Което значи, че клубът трябва да прецени дали инвестицията в него е добра за бъдещ период.Граденето на състава се случи по абсолютно принципен начин на конкуренция. Огромна новина е израстването на Горанов, който никой не броеше за сериозен играч с бъдеще, а днес е един от лидерите на тима и освен добра игра, показва и това, което наричаме левскарски дух и самочувствие. И не на последно място - Левски има в момента играчи, с които може да прави пари от трансфери, а не да им плаща обезщетения, за да ги гони, както бе практика допреди година.

 

Сега за нещата, които ми се искаха, но не се получиха. Може би очаквах, че ще наложи млади играчи. Давам си сметка обаче, че явно те не се достатъчно конкурентни. Мисля, че му е трудно и със съблекалнята, което е сериозен дългосрочен проблем. Липсва му и трофея, който е основно измерение за успех сред масата.

 

Генерално обаче овладя една трудна ситуация на съсипан от самото начало сезон, една хаотична селекция без почти никаква перспектива и остави добра основа. Според мен е логично той да продължи работа още една година, но още от този момент Левски трябва да се готви какво ще прави след него и как тази работа да бъде продължена.

 

Същевременно самият Роси трябва да даде много повече през втория си сезон - да увеличи контрола върху отбора с победи на терена, да бъде конкурентен в битката за първото място, да спечели трофей, да наложи поне един млад футболист, да вземе точните 2-3 нови попълнения през лятото, които да направят още по-солиден отбор, да изчисти много прецизно тези, които нямат бъдеще, да извлече потенциала от тези, които го имат, но все още не са го показали. След мача с Черно море каза, че ще сяда с ръководството да говорят за бъдещето. Точно така трябва да бъде. Заедно да видят оттук насетне имат ли сили и как трябва да извървят следващия етап.

 

Ако трябва да обобщя сезона. Това е този сезон, в който от абсолютната безпътица в началото Левски започна да играе добър футбол в края. Изглежда малко, а за някои и незначително, но лично мен ме прави огромен оптимист за следващия сезон.