Както винаги по същество и без излишни отклонения - Левски, в настоящия си вариант, не става. Не отговаря нито на очакванията на своя най-голям благодетел - публиката, нито на амбициите на ръководителите си.

 

Какъв е проблемът? Дълга тема. Считано към момента е почти неизчерпаема. Заради това е и нормално да има толкова коментари по въпроса, повечето от които с подчертано негативна насока.

 

1:3 от Героя в първия мач въобще на Делио Роси, а сега "класика" за отбор номер 5 във временното класиране на световната сила Малта - Хибърниънс срещу "сините". Слабо. А също и срамно. И колкото и да не го интересуват италианския специалист резултатите в контролите, колкото и да повтаря, че дори няма да ги запомни, едно е сигурно - феновете никога няма да ги забравят.

 

 

Какво не е на мястото си в Левски? Собственикът ли не е достатъчно ангажиран, директорът-мениджър ли не е достатъчно опитен, треньорът ли е несъвместим с родните стандарти и статукво във футбола, звездите ли толкова си могат - да каже някой компетентен.

 

Но дори и човек да не е съвсем навътре в нещата е видимо, че това не може да бъде новият шампион на България. Може би заканите на Роси ще се сбъднат и Левски отново ще е номер едно, но едва ли това ще се случи в рамките на текущия сезон. Дори и Левандовски да вземат в състава си.

 

Кой може да стане шампион? Кой отбор разполага с всичко необходимо, за да свали от трона разградската машина за футболни приходи?

 

Отговорът отново е ясен. Има един преобладаващо, набиващо се на очи действащ професионално футболен клуб в страната. Който обявява трансферите както подобава - на официалния си сайт. Отбор, чийто лагери са на не просто екзотични дестинации, а на такива, които гарантират стойностни проверки.

 

Клуб, който знае, че контролите са просто протоколни, но и също така е наясно, че резултатите в тях могат да бетонират доверието на феновете. Още повече когато играеш и побеждаваш Интер и Динамо (Киев), да речем. Макар и неофициално. Въпреки че във футбола никога нищо не е съвсем неофициално.

 

Клуб, чийто президент търпи всякакви критики и негативи, в някои от които може и да е наличен известен резон, но и чийто принос не просто за футбола ни, а за българския спорт въобще, е трудна за измерване и безспорна величина.

 

Лично отклонение по последния акцент. В неформален разговор с настоящия автор на журналистическото мнение, бивш "силен човек" (както обичаме да казваме) в Левски заяви следното:

 

"Гриша може да е допускал някои неточности в живота си. Но безгрешни хора няма. Аз също не съм такъв. Нима Вие сте? Едно нещо обаче никой и никога не може да му оспори - приноса към спорта ни. Не само към борбата. Към спорта въобще. Аз лично знам за редица случаи, в които той е помагал със собствени средства, но не е искал да се дава гласност на това.

 

Паметник да му издигнат на Гришата! А не знайни и незнайни личности, без никакво реноме и ангажираност със спорта ни, които никога не са се събличали по физическо, да си позволяват да го хулят. Въпреки че той едва ли им обръща някакво внимание..."

 

Силна реплика, още повече изречена от устата на бизнесмен, който беше готов на всичко, за да бъде Левски номер едно. "Там, където той заслужава", както въпросната личност обича да казва.

 

Край на отклонението. Връщаме се към отбора, който има потенциала да заеме мястото на Лудогорец на върха в класирането. Не еднократно. И не в краткосрочен план.

 

Клубът, който разполага с "емблематичен" главен мениджър. Отново журналистически паразитизъм. Такъв бил, онакъв бил... Тук не говорим за човешки качества. И Ицо псува като хамалин, но (почти) всички си го обичаме. Става дума за това, че единственото, от което въпросният мениджър се нуждае, за да открие следващия голям талант за своя състав, са самолетни билети. Той си знае дестинацията, той е наясно с това кого си е набелязал. Факт е обаче, че процентът му на успеваемост при сделките за чуждестранни състезатели, които впоследствие правят истински фурор в България, вероятно е някъде около 80.

 

Та това е клубът. Това е собственикът, това е мениджърът, това е начинът за обявяване на новите попълнения и за комуникация с останалите клубове, организации и медии. Да, понякога малко по-рязко и дръзко, но рядко се стъпва на най-високото стъпало единствено с добруване, гледане отстрани и решения, тип "Швейцария" (неутрални).

 

Това е начинът да станеш шампион. Не биейки се в гърдите. Не с големи, но напразни обещания. Не от партер. А със суплес. И не за няколко, а за всички пет точки!