Преди около година във Военния клуб в столицата на мило и сърцераздирателно събрание беше създаден клуб, наречен ЦСКА 1948. Интересното е, че тържеството на аматьорските сълзи беше организирано светкавично след фалита на ПФК ЦСКА АД. Тоест – моралните революционери отлично са знаели какво се случва, не по дни, а по часове.  

 

В общественото пространство имаше емоционални и нравствени залпове, чиято сълзливост беше услужливо фризирана от определени медии.  На ошашавените от години червени фенове им беше поднесена тезата за чистия и свят клуб, който задължително трябвало да мине през чистилището на аматьорските групи. Тоест – оставен за години наред във футболното небитие, без ясен край на това безумно за най-големия български клуб мероприятие.
Собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев беше отровно заклеймяван, че нарочно е фалирал автентичния клуб.

 

В същото време сметоизвозвачите от „Титан“, професорът по икономика и фалити – Александър Томов, както и „сивия“ кардинал в сянка на унищожаването на ЦСКА – Петър Манджуков, много бързо бяха забравени.  

 

Слава Богу, огромна част от феновете на „червените“ не се поддадоха на йезуитските манипулации и застанаха зад сериозния проект на Ганчев, който този сезон с основание вече е претдент за титлата.

 

Има обаче друго.

 

Аматьорските моралисти с изцапани от локвите на крайградските терени крака чакат с нетърпение Гриша Ганчев да преведе 8-те милиона лева за емблемата на ПФК ЦСКА АД. И знаете ли защо? Ако не, то погледнете в интернет списъка с кредиторите на фалиралия клуб. Ще видите доста интересни имена. За доста от тях Гриша Ганчев беше „селяк, прехвърлил провинциалната си трупа на „Армията“.  

 

Сега, когато този „селяк“ ще покрие голяма част от финансовите зулуми на „гражданите“ преди него, някои моралисти от 1948 вече се будят нервно нощем в очакване на сериозни суми.

 

Някои от тях вече взеха да говорят, че биха почерпили Ганчев, ако си удържи на обещанието и вземе емблемата.

 

ОК, тези хора са си изработили парите, които други мошеници са им забавили. Ясно е, че трябва всеки да си получава заработеното. Но – къде е тук тънката линия между „цесекарската любов“ и личния интерес?

 

В много странен коктейл тя се преплита именно в ЦСКА 1948.

 

Освен всичко друго – апропо, длъжен ли е Гриша Ганчев да плаща откраднатото от други? Дори само 8 милиона, а не 15, 20 или повече?

 

Или може би това е постъпката на ловешкия провинциалист, който ще плаща заработеното на аристрократите.