През изминалата седмица отново се срещнахме с „Вечното дерби ЦСКА – Левски”. Освен полиция и жандармерия заради безредиците, който винаги следват, този път имаше и предястие, които трудно се преглъща. Преоблечен като свещеник фен на Левски, с расо и калимявка, стар епитрахил и дървен кръст върху него, вървеше пред една катафалка, която трябваше да символизира погребението на отсрещния отбор. В едната ръка на този човек имаше кадилница, а в другата – книга с надпис „ЦСКА умре”. След това тази гавра се пренесе на стадиона, където мнимият свещеник, пред един от секторите с привърженици на синия отбор, взел микрофон, кръста и книгата, с напевен глас (имитиращ свещенството) и използващ богослужебна лексика, говори за погребението на противниковия отбор. Целият процес ставаше с ясно доловимото одобрение на мнозина от синята публика. С две думи – мила родна картинка.
Може т. нар. „български народ” вече да е свикнал с подобни неща, може да не му прави впечатление, че се подиграват с вярата му, но ние не можем да свикнем, а сигурно и вие, които четете тези редове. Няма как да се свикне с простотията, нали? А и не трябва. Простотията, братя и сестри, не бива да се търпи нито секунда. Защото от това нечовешко търпение, което проявяваме и досега, от това наше скотско бездушие, което може да се каже, че граничи с лицемерие, простотията е вече по всички върхове и ни се присмива с пълно гърло. Така, както ревеше и беззъбият запалянко с кадилницата.
Разгледахме снимката и епитрахила на мнимия „поп”. Стар е, вече не шият такива. И кадилницата е стара, но е от инвентара на някой храм. Значи някой свещеник беше дал този стар епитрахил и тази стара кадилница на този запалянко, който не знае какво означават те и беше позволил да се подиграят със символите на духовната власт и „игото” на свещеника. Да станат за подигравка и поругание атрибутите, без които той не може да прочете дори една молитва. И пак стигаме дотам, че не е луд този, който яде зелника.
Страшното не е в този преоблечен като свещеник запалянко. Простотията е навсякъде по нашите ширини, тя вече на никого не прави впечатление, дори се опитваме да свикнем с нея, за да живеем по-нормално, макар че това е невъзможно. Страшното е, че някой, който притежава епитрахил и кадилница, е услужил на „попа”, за да реве той невъзмутимо на „смъртта на ЦСКА”. Страшното е, че този някой е получил духовна власт и раздава щедро символите ѝ, за да служат те за подигравка. И още по-страшното е, че това вече не прави особено впечатление.
Ако на всяка подобна гавра нашите висши духовници реагираха по някакъв начин, едва ли щяхме да гледаме подобни снимки. Преди няколко години на подготовката за изложба във Варна, която целеше да се подиграе с наши известни духовници от миналото, митрополит Йоан реагира бързо и адекватно, и гаврата, която беше замислена, не успя, а религиозните чувства на християните бяха пощадени и повече не чухме за злополучния художник. В този случай едва ли някой е мислил, че преди футболен мач ще видим такова зрелище, но още не е късно за реакция от митрополита на съответната епархия, където това се случва. Ако го интересува, разбира се.
Нас обаче ни интересува. Не заради някакви футболни пристрастия, а заради принципа. Не може да се подиграваш по такъв безобразен начин с вярата на хората и свещенството. Тази гавра, разбира се, е не е единствената подобна. От години в предаването на Слави Трифонов се развява образът на отец Нафърфорий, който осмива Църквата. Случката с мача е просто още едно свидетелство, че нашият народ не е наистина православен, че неговата вяра е номинална. Работа на Църквата обаче е да е защитник на вярата и да наставлява хората в пътя на истината и правдата. Затова призоваваме Софийска митрополия да излезе с позиция за тази хулиганска проява, уронваща престижа на Българската православна църква.
Искрено се надяваме, че това няма да е глас в пустиня. В противен случай каквото и да кажем, към когото и да се обърнем, каквото и да правим, ако никой от духовниците ни не вземе отношение, значи заслужаваме това, което неверието може най-добре – да се подиграва с вярата, защото за него няма нищо свято. А за вас?
Текст: zadrugata.com
