Мощното недоволство може да ескалира по много неприятен начин

 

Как може един добре смазан отбор да бъде разбит за няма и четири месеца? Отговора на този въпрос вече го знаят в Берое. Изминалата кошмарна седмица беше апотеозът на срива в отбора, който стана вицешампион през 2015 г. и спечели бронзовите медали през изминалия сезон, а за капак има и две купи на страната в последните 6 години. Отпадане от турнира за купата още на първото препятствие - втородивизионния Септември и за десерт посрамване с 0:4 от ЦСКА-София.

 

Да, наистина цяла България, без отчаяно вярващите в Дядо Коледа и прерараждането на ЦСКА, видя как реферът явно ощети старозагорци. Но и те играха дотолкова безидейно, че накараха агитката си да им обърне демонстративно гръб след края на мача.Как се стигна дотук? С добри намерения. Първо, рисково бе назначен за треньор Александър Димитров (казват с висши политически протекции, но това е очаквано в клуб, който е издържан от държавата) - млад, перспективен и горящ от желание за работа, макар и още без необходимия лиценз. Той дойде с мисията да подмлади един от най-постоянните и добри отбори в България, като го направи атрактивен за окото.При идването си Димитров обеща няколко неща, от които не изпълни поне триТой се зарече, че ще запази основата, изградена от Петър Хубчев, а именно отличната игра в защита, за да надгради с промяна в офанзивен план. Само че в момента защитата на Берое е трагична гледка, следствие от серия експерименти. Вследствие на това капитанът Иво Иванов, любимец на публиката със своето себераздаване, изпада често в смешни ситуации в опит да замазва грешки. А Илия Миланов има спешна нужда от престой на пейката, за да преосмисли играта си. 

 

Приятните изненади от миналия сезон в отбраната на старозагорци Георги Динков и Емин Ахмед пък останаха забити в трета глуха и спорадично помирисват терен. Което по никакъв начин не кореспондира с прокламираното подмладяване. Камо ли с налагане на юноши от школата. Защото те са кадри на Берое, но гледат отстраниДа, в отбора бяха привлечени и доста млади играчи. Но резултатът май е чисто статистическо намаляване на средната възраст в отбора. Защото първо критичното око на публиката заподозря, че тези момчета (поне засега) не са на нивото на Берое, а сетне и Димитров явно също осъзна това.Така се провали второто му обещание - за подмладяване, защото в последните шампионатни мачове по-редовно играят само двама от новопривлечените - Радослав Кирилов и Александър Василев, като вторият дори е под наем от Лудогорец.

 

За сметка на това съставът бе допълнен с четирима нови чужденци. Което някак не кореспондира с решението в края на май да бъдат освободени играчи като Елиаш да Силва и Игор Джоман или поне да не бъдат направени достатъчно целенасочени усилия да се преподпише с тях. И двамата опитни, и двамата защитавали достойно каузата на Берое, и двамата любимци на публиката.От новите еднозначно успешен засега е само трансферът на Кохей КатоЗа останалите - ще се види напред, евентуално.

 

Както в перспектива остават и обещанията за революция в играта на Берое. Защото такава промяна няма към момента.Не е ясно какво тренират през седмицата (по думите на Димитров в заниманията всичко се получава), но по време на мачовете нищо от това явно не се получава. И тук проблемът е чисто у треньора и подхода му, а не психологически, или пък от липса на самочувствие, както старшията втълпява. Защото от титулярите срещу ЦСКА-София комай имаше четирима, които да са нови. Сиреч, останалите са врели и кипели в битки, голяма част от тях с медали и купи зад гърба си. За каква липса на самочувствие говорим?!Идва и третото неизпълнено намерение - отборът да радва окото на публиката. Видно е, че няма наложен стил, а само несекващи експерименти, достойни за предсезонна подготовка. Но още по-видни са празните места по трибуните. Това е най-крещящата оценка за свършеното до момента. Известният с вярната си публика Берое вече събира под 1000 души на мач с продължаваща низходяща тенденция.

 

Това е сигналната лампа, че е нужно разтърсване, промяна, дори и с цената на болезнени управленски решения. Защото генерираното в момента мощно недоволство от представянето на отбора и засилващите се съмнения в капацитета на ръководството и треньора може да ескалират в следващите седмици по много неприятен начин за чувстващите безбрежно спокойствие в момента. А от друга страна, всеки отбор, останал без своята публика, е нищо повече от ням филм.

 

Свилен Кириловски, "Сега"