Футболната кариера не свършва, когато окачиш бутонките, защото след нея остава репутацията. Постиженията на някои биват засенчени от следващото поколение, а на други остават запомнени завинаги. За Роналдо, който днес става на 40 години, няма мерна единица, определяща величието му. След него дойдоха Тиери Анри и Лео Меси, които задминаха успехите му, а името му вече дори се свързва много повече с португалския Роналдо.


Самият сър Алекс веднъж каза: „Ако ме карате да сравня Кристиано с дебелия Роналдно, по-стария, Крисиано е по-добрият.“


Дебел, стар…подобни думи могат да болят, особено когато са изречени от устата на такъв специалист, но много от нас го помнят само по един начин – като Феномена. И за да сме точни, има двама Роналдо преди Кристиано да излезе на голямата сцена. Онзи, който се завърна от тежка контузия през 2002-а, бе гениален голмайстор, но този, който се подвизаваше през 90-те, беше гениален във всяко отношение.


Проблемите с коленете в Интер отнеха от експлозивността му, която го беше направила най-добрият млад футболист в света, а сигурно му отнеха и възможността да стане най-велик за всички времена, защото притежаваше светкавична бързина, сила и техника. Преди първата си тежка контузия през 1999-а бразилецът беше на 23 години и можеше да се похвали с над 200 гола в кариерата си за ПСВ, Интер, Барселона и Бразилия. А онзи сезон в Барса, когато заби 47 гола в 49 срещи влезе директно във фолклора на „каталунците“.


Сега подобно постижение изглежда напълно нормално, когато говорим за Меси или Роналдо, но по времето на Феномена беше немислимо, умопомрачително. За успехите му трябва да съдим не по стандартите на 2016-а, а по тези на 1996-а. Футболът от миналия век може и да изглежда бавен, но скоростта на нападателя е уникална дори в модерната ера. Едно видео е напълно достатъчно, за да ви убеди.


„Започваше да дриблира от средната линия и възпламеняваше стадиона“, казваше великият сър Боби Робсън. Нуждаеше се само от 10 секунди, за да експлодира, а най-забележителният му мач категорично е този на Мондиал ’98 на полуфинал срещу Холандия.


И преди него имаше нападатели, които тичат с топката в крака: Дикси Дийн, Джордж Уеа, Еузебио, но Феномена го правеше не в празните пространства, а в сърцето на защитата. И ако останалите можеха да подадат топката през иглено ухо, Роналдо беше способен дриблирайки да мине през него.


През 1996-а записа запомнящ се хеттрик срещу Валенсия, а за два от головете си той мина като булдозер през отбраната. „Не е човек, а цяло стадо“, сподели веднъж бившият нападател на Реал Мадрид Хорхе Валдано.


Онзи отбор на Барселона създаде най-успешните модерни треньори: Пеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, Луис Енрике, Лоран Блан. Роландо обаче не се нуждаеше нито от треньор, нито от тики-така, защото собственоръчно се справяше с опонентите си.


„Когато владее топката, бяга с 2,000 мили в час“, твърди Зинедин Зидан. Толкова обичаше да дриблира, че за много от головете си преодоляваше и вратаря сякаш е полеви играч, а после поразяваше опразнената врата.


Имаше времена, в които никой не можеше да го спре. Невъзможно щеше да е даже противниковите футболисти да имаха право да играят с ръце: „Когато се съблечеше, приличаше на боксьор“, казва по негов адрес Боби Робсън. Всичко в него беше вълшебно, а дори не поглеждаше топката, когато я води.


На финала за Купата на УЕФА пък получава едно от най-големите признания. Тогава се изправя срещу Алесандро Неста, а това означава и съревнование между най-добрия нападател в Серия А и най-добрия защитник, а бранителят е унищожен: „Най-кошмарното изживяване в кариерата ми. Гледах видео, за да се опитам да открия грешките си, но стигнах до извода, че нямам такива. Роналдо не можеше да бъде спрян“, ще каже след време Неста.


Истината е, че той караше най-добрите защитници на 90-те да се колебаят в собствените си умения, не ги оставяше да дишат за секунда. Можеше да ги изненада във всеки момент, без значение дали е началото или края на срещата. Или пък лежи неподвижен на тревата на 40 метра от противниковата врата, а 4 секунди по-късно празнува гола си вдигнал победоносно ръце, както стори срещу Депортиво с екипа на Барселона.


„Най-вълнуващият играч, който някога съм гледал. Сега сме свикнали Меси да преодолява шестима противници, но не и тогава, беше същински звяр“, казва бившият му съотборник и настоящ треньор на Барса Луис Енрике.


Феномена остави Компостела на футболната карта, унижавайки ги с един гениален гол, а гледката как Боби Робсън се държи за главата е достатъчно показателна.


Нищо в спорта не кара сърцето на феновете да тупти така бурно, както брилянтността и неограниченият потенциал на един млад състезател. Другият Роналдо и Меси нямаха такова въздействие върху играта на толкова крехка възраст. Единствено Пеле, Бест и Марадона могат да се сравняват в това отношение с Феномена.


През 1997-а той стана най-младият носител на „Златната топка“ – едва 21-годишен. Счупи и два трансферни рекорда преди това. „Ако не бяха контузиите в коленете му, щеше да е като Пеле и Марадона“, твърди Буфон. Травмите дойдоха в пика на кариерата му и носят със себе си винаги „ако“.


Има футболисти, които са постигнали повече, но никой не е като Феномена. Роналдо приличаше на спринтьор, чакащ да се изстреля от стартовото блокче, но с топка в крака. А после магията се случваше. Няма по-точен момент то роджения му ден, за да си спомним за него. По местата, готови, приготви се, старт!